Завършихме времето на Великия и Свят пост, по време на който в ежедневните ни богослужения с покаяние, изповед и молитви преживяхме заедно с нашия Господ. Придружихме Го по пътя на Кръста, довел ни до възскресението, и викаме с благодарност: Слава на дълготърпението ти, Господи!
Преживяхме доброволното му страдание, унижение, плюене и смърт на Кръста, за да можем днес, с Божията неизмерима милост, да приветстваме великото Възскресение на Христос. Чрез участие в тези събитие, ние живеем чрез тях, преодолявайки смъртта и всякаква тъка; тъй като без смърта няма възскресение, така и без духовна борба, извършена с надежда и дълготърпение, няма утеха. Ето защо ние се покланяме и благодарим на възскръсналия от мъртвите Господ, защото Той ни е направил, верните му чеда, достойни да бъдем свидетели на чудотворните Му дела, усещайки в душите си новия живот, който завладява всички изпитания.
Нека празнуваме днешния светъл празник с радост, скъпи духовни чеда, защото неговата благодат и светлина идват не от слънцето, нито от ангели, а идват от Непристъпната светлина, която разсейва тъмнината и човешките очи виждат цялата красота и мир на Божия свят. Само в тази светлина можем ясно да видим смисъл на съществуването на човечеството на света, който му принадлежи, както е определил Бог.
На този ден ни спомняме и учим заедно с нашите богоносни отци на Христовата Църква, че причината и целта на сътворението е Бог. Всеки от нас, като Божий образ, носи отговорност не само за себе си и за нашия народ, а за всички хора и всички народи, за цялото Божие творение. Това е универсалната човешка философия, чрез която нашата вяра е живяла и служила през вековете, демонстрирайки това, което сега се нарича „екологично съзнание“. Затова на днешния празник, който е оазис на мир и радост, правим духовен преразглед, въоръжаване с надежда, така че с Божията помощ можем да издържим всички изпитания и изкушения, черпейки сила от Господ, който ни насърчава с тези думи: „за да имате в Мене мир“(Йоан 16:33).
Възкресението е най-голямата победа над злото, греха и смъртта, което ни напомня, че имаме възможността и задължението да се изправим срещу всяко духовно падение и срещу всичко, което ни пречи да вървим към доброто. Нека не се отчайваме, а да се надяваме в Господа, за да получим Божията благодат и помощ във всяка борба. Вярата в Възкръсналия Богочовек разкрива лечението на все по-голямата депресия, открита в съвременния свят. Според думите на св. Теофан, това ни дава възможност да „виждаме над греха и страданието“ с нашите духовни очи. Ако съгрешаваме според нашите слабости, Св. Писание ни казва: „стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Ефесяни 5:14).
Самият Господ от Неговата извънредно голяма милост и любов към нас приема на себе си чуден аскетичен подвиг – Той става Богочовек, роден от Святия Дух и Дева Мария за нас и за нашето спасение, за да бъде Той „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване“ (Римляни 4:25), да върне всичко в първоначалната си хармония и радостта, за да се взираме в Неговото лице. И така, нашето оправдание е нашето обожествяване в Христос Иисус и нашата радост е вечната радост и надежда на Възкресението, върху която се утвърждава християнската вяра, която носи със себе си най-големия дар:
победата на живота над смъртта.
Този благословен живот, животът с всички светии, започва тук и сега на земята. Радостта и мирът започват тук в този живот за всеки, който изпълва душата си с вечното Божие слово и прощава на всички за всичко. Няма днес вярващ или невярващ, който не би искал да участва в истинската радост, поне за момент. Но мир и радост не се намерат никъде. Наоколо е безнадеждност, душата е обсипана с лични желания и страсти, произтичащи от самолюбието и егоистичното съществуване, което води до духовна смърт и нейните последици, небрежност и безсмисленост на вечното спасение.
Добротолюбие Православие, вяра, църква
Въплъщението, като началото на делото на спасението на човечеството във възкресението, постига крайното изпълнение на спасителното дело, което постоянно празнува православната църква. Според светия епископ Николай този годишен цикъл, в който живеем, не е „само списък на мъртвите“, а по-скоро винаги е отворената динамика на живота, която отива да посрещне Христос, Който идва. Ето защо този, който принадлежи на Христос и нарича себе си християнин, е освободен от смъртта, защото Самият Господ ни уверява за това: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее0“ (Йоан 11:25). С тези думи Той ни дава надежда за истинския живот, който е радостта на нашата вяра. От тях разбираме, че Неговото възкресение е нашето възкресение, защото Христос чрез смъртта си разрушава смъртта и ни дава вечен живот.
