Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Вечният живот се придобива като променяме самите себе си – чрез покаяние и преобразяване на „ветхия човек“ в нас
- Като такива, които сме приели светото Кръщение, ние сме призвани да вървим по пътя на спасението
- От гордостта е и отказът да прощаваш, и неумението да поискаш прошка… Това е, което най-често ни пречи да запишем имената си на небесата
В евангелското четиво (Лк 10:16-21), което се чете за празника на свети апостол и евангелист Лука (евангелското четиво за 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение е от свети Лука:7:11-16) Църквата насочва вниманието ни към важното, към смисъла на живота. Христос призовава учениците Си да се радват не толкова на това, което са постигнали, но на това, че имената им са записани на небесата. Как да придобием такова дръзновение, че да стоим твърдо до Бога и да не се отричаме от Него пред най-малките ни проблеми и изпитания? Защо Бог често открива силата си на слабите, онеправданите, изгонените, а стои далеч от „онова що е нещо“ (1 Кор. 1:28)? На тези и други въпроси търсим отговор в разговора ни с отец Яни Янев.
– Отец, благодаря за възможността да поговорим върху евангелското четиво за тази неделя. В него чуваме думите на Спасителя, Който казва: „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“. Който слуша апостолите, учениците Христови (а след това и по приемственост епископите и Църквата), слуша Самия Христос. Как да разбираме това приравняване на Спасителя с апостолите – който се отмята от вас, от Мене се отмята?
– Тук лично аз не бих казал, че Спасителят приравнява Себе Си с апостолите, по-скоро обратно – удостоява ги с велика чест, с огромно достойнство. Апостолите са хората, които са били постоянно с Христос, били са свидетели на чудесата, които Той е вършил, слушали са словата Му и те, както и другите Негови слушатели, са попивали тези нови, ако мога така да се изразя, думи на живота, но паралелно с това Господ ги и подготвя за мисията, която им предстои да извършат, а именно да разпространят Евангелието по целия свят. Той им поверява Своите собствени слова, така щото онези, които биха се възпротивили дори на едного от тях или биха дръзнали да го отхвърлят, да знаят, че отхвърлят не човеци, а Самия Господ.
– Как да придобием такова дръзновение, че да стоим твърдо до Бога и да не се отричаме от Него пред най-малките ни проблеми и изпитания?
– Любовта Христова ни насърчава да имаме дръзновение. Като християни, ние знаем, че заради тази любов Бог отдаде Себе Си, за да ни предостави възможността да наследим живот вечен, а този живот се придобива като променяме самите себе си, което става чрез покаяние и преобразяване на „ветхия човек“ в нас. На всяка света Литургия ние чуваме думите: „…не презираш съгрешилия, но си отредил покаяние за спасение“. Когато човек извърши грях, но след това липсва покаянието, той започва да губи своето дръзновение пред Бога, душата му се обезсърчава, а дяволът това и чака, и започва да навява помисли на отчаяние, страх и несигурност. За отците на Църквата не е било толкова страшно самото падане, защото няма човек, който да живее и да не съгреши, колкото загубата на ето това дръзновение: да се изправиш и – очистен и преобразен в тайнството на покаянието – да продължиш напред.
– В това евангелско четиво виждаме и властта, която Христос дава на апостолите, а от тях и на техните ученици – власт да настъпват на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ги повреди. Това Божие благословение само над апостолите ли е, или и над всички християни, и как човек да има такава вяра, че да настъпва всяка вражеска сила и това да не му навреди?
– Духовните змии и скорпии са тези, заради които Господ бе разпнат, и с които сме призвани да се борим и да настъпваме. Но, разбира се, имаме нужда от защита и от подкрепа, защото тези вражески сили не са пасивни, напротив изключително активни са. В борбата с тях Господ ни дава помощта на всички светци, на Пресвета Богородица и, разбира си, Своята помощ. За да получим обаче тази помощ, трябва да я желаем и да я търсим: в молитвите ни и най-вече в участието ни в Литургията, в светата Евхаристия. Редовното приемане на Христос е нашето най-голямо оръжие и най-надеждна защита.
– Христос казва на апостолите и за какво трябва да се радват – не че духовете им се покоряват, а че имената им са написани на небесата. Какво означава това? Понякога човек невъобразимо много се радва, когато Бог е чул негова молитва, а как да се радва още повече на това, че името му е записано на небесата? Как разбираме, че имената ни са на небесата?
– Ако погледнем текста в Евангелието по-нагоре – в началото на десета глава ще видим, че Господ изпраща Седемдесетте апостоли, не за да гонят нечисти духове, а за да благовестят – да проповядват приближаването на Царството Божие, и да изцеряват болните. Апостолите обаче виждат, че благодарение на голямата вяра, която имат, и духовете им се покоряват. Ето заради това Спасителят, за тяхна полза, премахва от самото начало всяка възможност за самохвалство, жаждата за слава, отсича този корен на гордостта и насочва мислите им към това, което е наистина важното: да запишат имената си на небесата. Наистина, когато Бог отвърне на нашата молитва, духовната радост е огромна, блаженото чувство е трудно да се опише, така че не мога да си представя каква би била радостта да видиш името си написано на небесата. Нека обаче да не забравяме, че да попаднем в този списък зависи до голяма степен от самите нас. Като такива, които сме приели светото Кръщение, ние сме призвани да вървим по пътя на спасението. А този път преминава, както вече казахме, през нашето лично покаяние и преобразяване, премахвайки самия корен на нашата гордост, заедно с всичките ѝ прояви. От гордостта е и отказът да прощаваш, и неумението да поискаш прошка, както и много други духовни недъзи. Това е, което най-често ни пречи да запишем имената си на небесата.
– И на края на нашия разговор. В днешното евангелско четиво виждаме и друг момент – онова, което е скрито от мъдри и разумни, е открито на младенци. Защо Бог често открива силата си на слабите, онеправданите, изгонените, а стои далеч от „онова що е нещо“ (вж. 1 Кор. 1:28)?
– Защото младенците са по-чисти и са невинни, и са по-близо до спасението в сравнение с мъдреците на този свят, които – мислейки себе си за мъдри – са всъщност обезумели. Не е случайно казаното ни от Господа, че ако не станем като деца, няма да влезем в Царството Божие. Същото се отнася и до онези, които са слаби, онеправдани, гонени и преследвани. Често те са вътрешно чисти и добри хора, а както е казано в Евангелието, добрият човек, от добро съкровище на своето сърце, изнася добро (Лука 6:45).
С отец Яни Янев разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив.
