Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Представяме Ви интервю с Негово Преосвещенство епископът на Кисуму и Цяла Западна Африка Атанасий. Еписком Атанасий сега се намира в болница в Масачузетс, САЩ, тъй като е много болен. Интервюто бе направено преди около месец, когато епископ Атанасий отговори светкавично на поканата на сайта ни за първото му интервю за българска медия. Надяваме се Бог да му дари здраве, сили и много години!
– Ваше Преосвещенство, разкажете ни за себе си.
– Роден в отдалечено село Ебукуби, с доминиращо протестантско население, бях един от първите православни в района, след като родителите ми се обърнаха във вярата през 1980 година. Отидох в началното училище ACK. После завърших католическа гимназия. После православната семинария “Макарий III“ .
Бях определен за дякон през 1998 г. и ме изпратиха в богословската школа на Св. Кръст през 2002 г. Бях ръкоположен за свещеник, след като се преместих в Южна Африка благодарение на покойния патриарх Петър VII и Архиепископ Серафим, Архиепископ на Йоханесбург и Претория.
Бях ръководител на мисиите в епархията в Южна Африка. Завърших докторска степен на тема фокусирана върху диалога между православната и африканската култура в държавния университет в Южна Африка.
24 ноември 2015 г. беше създадена новата епархия на Кисуму и Западна Африка на заседание на Светия синод. Избиран бях за първият епископ в същия ден и посветен от Папа и Патриарх на Александрия и цяла Африка Теодорос ІІ на празника на св. Николай на 6 декември 2015 г.
– Ваше Преосвещенство, от колко време сте част от Александрийската православна църква и винаги ли сте служил в Кения?
– Аз съм част от Александрийската православна църква цял живот, от 8-годишна възраст. Сега съм на 47 години. Бях в САЩ, в Св. Кръст за обучение, след което служих като дякон. След четири години в САЩ бях изпратен от покойния Петър VII Папапетру за нова мисия в Южна Африка. Останах 14 години, преди да бъда призован от моя патриарх да се върнa, бях там в семинарията два месеца преди да бъда избран за епископ. В Южна Африка бях много близо до сръбската общност, която беше в Йоханесбург. Ето защо знаех много за Сърбия и все още имам близки приятели. Бях в Гърция, особено в манастирите, особено в манастирa на Св. Богородица в гр. Πеристери, където съм брат.
– Водите ли статистика за това колко хора са приели Православието и колко църкви и манастири има не само в Кения, но и в Африка?
– В Кения има общо 1 милион православни християни. Ние сме най-малката група в Кения в сравнение с други деноминации, но най-голямата в Африка. А в Кения има три диоцези за лесно администриране.
Само в моята епархия имам 70 000 християни, 120 свещеници и 600 църкви.
Организирането на манастирите в Кения беше предизвикателство. Имахме един преди 20 години, но беше затворен. Точно сега в новия ми диоцез, където от три години съм епископ, имаме два активни манастира – мъжки, посветен на св. Антоний. Получихме земята, построихме го, така че настанихме нашите нови трима монаха (между другото, питах дали може да отиде един от монасите ни в Сърбия).
Открихме и манастира на Св. Клеопатра с четири опитни монахини и три африкански момичета. Имаме земята, но не сме построили манастира, нямаме финансиране, но взехме едина от сградите на епархията с параклис, където монахините пребивават временно. Вероятно ще имаме и други манастири, но като епископ на Кисуму, имаме два действащи манастира.
– Преди вярващите да приемат Православието, могат ли да посещават курсове по катахизис?
– Преди да бъдат кръстени вярващите, посещават курсове, преподавани предимно от семинаристи. Това са завършили семинари, които не са още ръкоположени.
– Какви трудности срещате във вашата пастирска дейност в Кения?
– Трудностите са много, предимно материални, защото имаме толкова много бедни хора. В Африка не можете да отделяте мисиите от грижата за бедните, защото точно както в Галилея повечето хора, готови да слушат посланието на Евангелието, са уязвими и бедни хора, чиято надежда е само в Бога.
Друго предизвикателство е «наводняването» от други вероизповедания, което затруднява разпространението на Православието. Също така трябва да постигнем компромис между африканската култура и Православието.
– Как се приема Православието в Африка от другите религиозни общности?
– Православните в Африка са добре, много от нашите дейности резонират с африканските традиционни практики и вярвания.
Православието никога не е било асоциирано с Колонизаторите, а със страданието в православните държави като Кипър под британците, Гърция под турците и т.н. Тази история обединява православните с африканците.
