Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 3 януари 2008 г. в ледените води на Азовско море потъва българският кораб „Ванеса“. Метеорологичната обстановка е страшна – температурата пада рязко до минус 18 градуса, скоростта на вятъра достига до 40 м/сек., иначе казано до 140 километра в час.
Вълнението надхвърля 5 бала, което в плиткото Азовско море (12-13 метра максимална дълбочина) е фатално. Вали сняг, корабът се обледенява. Такава обстановка се случва веднъж на 100 години. Вълните откъсват левия фалшборд, корабът започва да поема вода. Кренът става все по-голям. Към 1:30 след полунощ, кап. Мирослав Димитров дава заповед за евакуация. От единадесет членния екипаж, оцелява само вахтеният механик Николай Димитров, който при напускането на кораба взема малката икона на св. Николай Чудотворец, подарена от дядо му. В последвалия десетчасов ад в ледените води на Азовско море, Николай е сигурен, че само застъпничеството на светеца го е спасило. Препечатваме част от интервюто, дадено за вестник „Десант“ от единствения оцелял от злополучния кораб „Ванеса“:
– Изкарахте повече от 10 часа в ледените води на Азовско море и оцеляхте. Чувствате ли се благословен?
– Определено. Човек просто трябва да вярва. И всеки ден се питам : „Защо точно аз оцелях?“. Нито съм по-добър, нито съм бил по-смел, нито съм с нещо по-различен от останалите. Всички бяхме поставени при еднакви условия. Аз съм съвсем обикновен човек, с всичките добри и лоши страни понякога.
Но такава е била Божията воля. Религиозен човек съм. Преди често пъти съм си мислил: „Добре де, нищо лошо не съм направил. Как никога не ми се е случвало нещо добро“. Сега си казвам: „Какъв съм бил богохулник“. След тази случка, изведнъж доброто ми се върна стократно.
– Вярвате че има някаква сила, която Ви закриля?
– Има сила над нас, нещо, което ни напътства, наставлява и ни кара да бъдем по-добри. А вярата е тази, която ще ни спаси. Вярата ни е спасила като нация, надявам се да ни запази и като хора.
– Какво си мислехте през всичкото това време докато бяхте в бушуващото море?
– За семейството си. За съвсем делнични неща. Как ще се върна при близките си, как ще ги прегърна. Все едно някой ми говореше, че нещата ще си дойдат на мястото и всичко ще бъде благополучно. Чувствах едно спокойствие. Сякаш някой ми казваше: Ти вече си спасен. Просто трябва да чакаш. Вече си спасен. Имаше доста трудни моменти във водата.
Един кораб, който мина покрай мен, не можа да ме спаси. Мъчеха се хората, но не можаха. Даже ме вкараха под винтовете. Винтовете ме изхвърхила под дъното. Бях под водата дълго време и винтът сам ме изхвърли. Чудеса! При нормална ситуация би трябвало да ме нареже. Не мога да повярвам, че това не е Божа воля.
После виждах миговете, преживяни със семейството – земеделското местенце, което си имаме извън града- точно този пейзаж беше пред очите ми.
– През цялото време сте носели малка икона на Св.Николай Чудотворец, казвате, че тя Ви е спасила.
– Така мисля. Иконата беше единственото, което взех със себе си, щом кораба започна да потъва. Тя е на над 100 години. Подарък ми е от дядо ми Николай. Той пък я получил от неговия кръстник. И през цялото време докато бях във водата тя беше близо до сърцето ми. Но често мисля сега за колегите ми, които бяха до мен в нощта на трагедията, не говоря за тях в минало време. Винаги в сегашно, като за хора, които са между нас.Макар да си представям какво е преживял целият Бургас, когато са наредили ковчезите им в църквата „Св.св.Кирил и Методий“.
