Начало / Интервюта / Проф. Пламен Павлов за историческата роля на св. Методий Славянобългарски

Проф. Пламен Павлов за историческата роля на св. Методий Славянобългарски

На 6 април честваме Успението на свети Методий Славянобългарски. Днес се навършват 1131 години от преставянето в Господа на равноапостолния просветител, чийто тропар е:

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение,
отвори ни вратите на Царството,
освободи ни от оковите на множеството наши грехове
и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

За св. Методий от гледна точка на историята говори в интервю историкът проф. Пламен Павлов:

Проф. Павлов, на 6 април Православната църква чества Успение на св. Методий. Достатъчно позната ли е тази дата?

12-Plamen-Pavlov-l5th22i8nmdfhthek2pm7n9njb5l5rji6tqysuj280 Не бих казал, че не е известна. Тя не е от най-популярните дати, тъй като по принцип култът към Светите братя у нас се свързва традиционно или с 11, или с 24 май. И това е една традиция, която започва преди векове. Още в Средновековието се появява датата 11 май (24 май нов стил), макар че според монашеската традиция, според традиционните християнски ценности в един култ най-важната дата е тази на успението, т.е. на тяхната смърт, а както знаем, това са 14 февруари за св. Константин-Кирил Философ и съответно 6 април за св. Методий. Появата на датата 11 май не е случайно, тъй като това е денят на св. Константин Велики или по-скоро на откриването на Константинопол като нова столица. Явно, че в българска следа един Константинов ден е адаптиран по свой начин, като е свързан с български Константин, т.е. с Константин-Кирил Философ. И това малко или много затъмнява както датата на успението на Методий, така и датата на успението на самия Константин.
Така или иначе, 6 април е дата, която поне в научните среди се знае достатъчно добре. Освен това тя е отбелязвана, макар и спорадично, от нашата общност в Чехия, от нашата общност в Словакия. Не бива да изключваме от този културен диалог и българите от чужбина. Нека да припомним, че един от най-хубавите паметници на Светите братя, дело на скулптура Емил Венков, се намира в Микулчице. Това е най-вероятно средновековната моравска столица Велехрад и там именно са намерени мощите на св. Методий. Това, за съжаление, е по-малко известно в България. Ако ние свържем откритията на чешките археолози, в случая става дума най-вече за проф. Зденек Кланица, с датата 6 април на практика ще поставим много по-солидна основа на култа към св. Методий.

Проф. Зденек Кланица, когото цитирате, пише книгата „Тайната на гроба на Методий“, а предговорът, който е написан от вас, е озаглавен „Св. Методий или първенството на втория“. Бихте ли пояснили тази мисъл „първенството на втория“?

– Това е една метафора в крайна сметка, но основната идея в това заглавие, в този прочит на историята е една добронамерена провокация от моя страна, тъй като при разглеждането на делото на Светите братя свети Методий задължително остава на втори план. Това не е съвсем коректно и не е съвсем справедливо, но то си е дело на самия св. Методий. Аз това съм се опитал да обясня в този предговор. Той е имал съдбата да живее много повече от своя по-малък брат. Той самият е поставил култа към своя по-малък брат и съответно в духа на монашеската скромност, а ние знаем, че Методий е бил образцов монах, той се е оставил донякъде в сянка на своя брат. Разбира се, за изобретяването на глаголицата, изобщо за организацията на старобългарската или славянската, както все още я наричат много често навън, писменост и език, заслугите на Константин-Кирил Философ са много големи. Той е филологът, той е ученият в този тандем. Това не означава, обаче, че св. Методий е просто негов помощник. Ние виждаме, че той участва изключително активно във всичко. Той е главният организатор и на делото по преводите в манастира Полихрон, чийто игумен е именно той, и в т.нар. Хазарска мисия може би главната фигура е той, а не Константин-Кирил Философ. Да не говорим за мисията в Моравия, където в по-старша позиция е именно Методий. Самият Константин-Кирил го казва много добре метафорично: „Ние бяхме два вола на една нива“. Те са всъщност един тандем, който не може да бъде разграничаван, който е неразделим, но и неоспорим. Индивидуалността на всеки един от тях е много важна и общите им усилия също са много важни, но Методий е останал на втори план. Това, както казват, до известна степен е по негова лична воля, но примерно ние виждаме в някои конкретни ситуации, да речем в спора с различните догматици във Венеция, където на преден план в житието на св. Кирил е поставен самият Кирил, от което излиза, че Методий едва ли не просто е бил там и е присъствал, но примерно от спора на Методий с немските епископи се вижда, че той не по-малко страстно полемизира с тях, има не по-малко остър език и е не по-малко ерудиран да го прави. Така че става дума за една личност от огромни измерения. Това, че е останал на втори план, ние всички разбираме, че е относително и че ние не можем да говорим само за Константин-Кирил или само за Методий. Моята цел беше да откроим именно ролята на Методий, а тя е изключително важна и на практика основният организатор, основният двигател на цялата тази дейност – и в институционален план, и като съдба, тъй като е живял все пак много повече – е на Методий.

– Произходът на Кирил и Методий винаги е предизвиквал разгорещени спорове. Всъщност научната мисъл вече по-единна ли е в тезата си за техния произход?

– За съжаление, научната мисъл е по-единна в становището, че не са българи, че това е легенда, че твърдението, че майка им Мария е от българските славяни, е късна ставка. Аз не съм съгласен със своеобразното научно единство, в което съществена роля играе гръцката византология, западната византология, в не малка степен и нашите руски и чешки колеги, и колеги от целия свят. Като че ли този елемент на съперничество, на някаква скрита или не конкуренция продължава да властва, а истината е, че Светите братя не могат да бъдат от друг произход. Те са очевидно от смесен род и това си личи от техните жития, но по линия поне на единия от своите родители те са свързани с местната българска среда. В това отношение доказателствата са много и ги има в самите жития. В житието на св. Кирил четем, че всички солунчани говорят чисто славянски. Някакъв абстрактен славянски език няма. Има езици съответно на поляци, руси, украинци, българи, сърби, чехи, словаци, но такъв език славянски сам по себе си нито е имало някога, нито има в момента. Те са говорили езика на местните български диалекти и това е доказано многократно. Доц. д-р Ана Кочева написа преди няколко години една много полезна книга, в която се вижда как народните говори и до днес отразяват чертите на езика на Кирил и Методий, така че когато сътворяват езика (и това са го отбелязвали и други езиковеди, не само Ана Кочева), Светите братя очевидно ползват един много по-широк набор от българска лексика и тя засяга, разбира се, както Южна Македония, така и Родопите, така и по-далечни ареали на тогавашния старобългарски език. В крайна сметка, те са създатели на старобългарски език и това е факт, който не отрича никой голям учен в световната славистика, като се започне от нейната зора през 19 век и стигнем до днес. Така че произходът на Светите братя несъмнено има директна връзка с местната българска или българославянска аристокрация. Иначе не можем да си обясним как Методий е назначен за архонт на една Славиния. Той не може да бъде назначен за управител и то лоялен към Византия, такава е била идеята, от самата власт в Цариград, ако няма връзка с тези хора. Иначе би бил просто един натрапник и те нямаше да го изтраят, а той е бил там повече от 10 години доброволно. Всъщност той сам напуска поста, без да има някаква конкретна причина. Така че те са от смесен брак, те очевидно имат българска кръв, поне по майчина линия. Това не може да бъде случайно, просто така написано в едно житие. Житието в крайна сметка е един текст, който има не само чисто историческа, а дидактична функция. От друга страна, както казах, техните ученици са копнеели за България. Те самите очевидно са създавали писмеността и преводите с мисъл за България. Историческите особености на периода са довели до там, че се е наложи първо тази писменост и език да бъдат приложени в далечна Моравия, но несъмнено и в България в контекста на техните мисли.

– Според чешкия археолог проф. Кланица, когото цитирахме и в началото на разговора ни, в района на Бърно е гробът на св. Методий. Аргументирана ли е тази теза?

Тя е много добре аргументирана в самата книга на проф. Кланица. Разбира се, в чешката, в словашката литература има много дискусии за това къде е Велехрад, какво се разбира под Велехрад, дали е Микулчице или е нещо друго. Мисля, че всеки сериозен и отговорен читател, да не говорим за специалистите, запознавайки се с аргументите на проф. Кланица, който посочва аргументи и на други учени, и на предишни изследователи, ще се убеди, че това е най-възможното място. Освен това там има определено следи и то явни материални следи от византийско влияние. Имаме паралели с Плиска, имаме много паралели, а и там имаме гроб на епископ.

И това най-вероятно, почти на 100% може да бъде единствено св. Методий. Аз си мисля, че в дипломатически и междуцърковен план в България сме длъжни да направим повече усилия да издирим, макар и отделни фрагменти от светите мощи.

Методий е наш светец още от 9 век. Подобно и на въпроса със скелета на цар Самуил, те не могат да стоят някъде като археологически обект. Просто трябва отново да бъдат положени. За мен най-логично е да бъде в катедралната църква на Чешката православна църква или, да речем, в самото Микулчице, а защо не и в България. Ако ние имаме достатъчно добра дипломация – църковна, политическа и културна, бихме могли да го направим. В крайна сметка става дума за реликва с неоценима стойност, а не просто за някакъв фетиш. Казвам го предварително, очаквайки някакви нападки по мой или по нечий друг адрес, че ставаме едва ли не проводници на някакви допотопни практики. Става въпрос за едно чисто културологично и в крайна сметка сакраментално отношение към подобни явления, каквито са светите мощи.

Още повече, че делото на Кирил и Методий е част от нашата културна характеристика.

– То е част от нашата идентичност. Ние не можем да си представим да бъдем българи без Кирил и Методий. В крайна сметка става дума за християнски учители, за равноапостоли. Те, разбира се, са имали самосъзнание на ромеи, на поданици на Византийската империя, което е равнозначно и на православни християни. По същото време България не е покръстена още. По ирония на съдбата, само две години след отиването на Светите братя на мисията във Великоморавия, в България официално вече тече християнизацията; но българите са били във връзка особено с Методий. Кирил живее твърде кратко, умира през 869 година, но те са се засичали с българските мисии в Рим. Ние знаем, че по същото време между 866 и 870 година тече един много оживен диалог между Плиска и Рим. Там традиционно присъстват български делегации на най-високо равнище. Така че Светите братя и дипломатите на Борис са се срещали, няма как да не са се срещали. Аз може би се изразявам малко фриволно, но контактите на Методий с архиепископа на Моравия, с Константинопол са почти постоянни, те не се осъществяват по въздуха или по телепатия, те се осъществяват с пътувания през България. Mинава през България заради нашето геостратегическо положение като държава и още повече, че тогава сме една от трите Велики сили в Европа и тогавашната ни територия е огромна – тя достига почти до днешна Виена. Така че контакти между Методий и Борис-Михаил, независимо че не са пряко документирани, категорично е имало. В самото житие се казва, че неговите ученици Климент, Наум и Ангеларий копнеели за България, за България си мислили. Това не може да няма връзка с предишните контакти на техния духовник, на Методий, с България. Освен това неслучайно има легенда във византийската историография, че Борис е покръстен от Методий, или да речем от Зографа Методий. Един от тримата големи владетели, между най-значимите фактори в Европа тогава, е Борис-Михаил. Това личи от неговите контакти с немския император и с френския крал, с папата, с византийските императори. Така че това е абсолютно в духа на тогавашната традиция. И от друга страна, не бива да забравяме и други важни неща – в България вече се знае за това дело, когато тримата от учениците на Методий: Климент, Наум и Ангеларий идват в Белград, в днешната сръбска столица, която тогава е център на българска провинция; Владислав ги посреща от името на княза, който жадува за такива мъже и който чака такива мъже. Това показва, че ние трябва да се освободим от характерния за житията метафоричен език – всичко това говори за контакти, за дипломатически контакти, може би за лични срещи, най-малкото за разменени писма. Така че трябва в някакъв смисъл да разглеждаме и в по-реалистичен маниер всичко, което се случва. Категоричните връзки на Методий за мен са несъмнени, особено когато изгражда автокефалната църква на Велика Моравия, макар и подчинена на папата, той го прави в маниера на българската архиепископия. Това, което прави Борис в България, същото го прави и Методий във Великоморавия.

интервюто води Росица Ангелова, агенция Фокус
редакция: Нели Иванова
снимка: pravoslavie.ru, dnesbg.com

10154491_265564993616166_1124001819_n

За Ангел Карадаков

Виж още

Изпълват се 143 години от рождението на Българския екзарх Стефан

Екзарх Стефан I е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско ...