Доц. Константин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с началото на църковната година.
На 1 септември започва църковната нова година, каква е причината за това началото ѝ да настъпва по това време на годината?
– Това е свързано с древния календар във Византия. По това време във Византийската империя е започвало плащането на данъците. Това се е наричало индикт, или индиктион и е моментът, в който започва да се организира вътрешният календарен цикъл на основните дейности в държавата. Православната църква е започнала да празнува новото начало чрез водосвет и по традиция денят се счита и за начало на църковната година.
Защо има разминаване между църковната и календарната година?
– В европейската цивилизация е установено годината да започва в този порядък, който познаваме. Църковната година има известна логика, свързана с празниците, с празничния кръг. През септември започват празниците от богородичния празничен кръг – Рождество Богородично е на 8 септември. Църковната година има и един символичен смисъл на извеждане на основните исторически събития от свещената история на спасението, т.е. от раждането на Света Богородица започва новозаветния период. Като проследим тези най-важни празници те следват една логика именно от началото на месец септември.
На 1 септември се е отбелязвал и древният езически индиктион, откриват ли се някакви остатъци от него в църковния празник?
– Не. Във византийската църковна и културна традиция началото на всеки един месец е било свързано с извършването на празничен църковен водосвет, т.е. благославяне на новия календарен период. От гледна точка на църквата няма никакви езически остатъци, които са били предимно свързани с природните и астрономически периоди. Църковният календар от празници извежда новозаветната история на спасението на човешкия род. Това започва с раждането на Света Богородица. Следва Въведение Богородично през месец ноември, т.е. въвеждането на Богородица в храма, след това Рождество Христово. Виждаме историческа и хронологична логика която се определя от двата централни момента на християнския празничен кръг – именно Богородичните и Господските празници.
Какво казва църковното предание за Свети Симеон, когото почитаме на 1 септември и с какво се различава то от народните представи за светеца?
– Свети Симеон Стълпник, който църквата почита на 1 септември е сирийски подвижник, аскет и монах, който е положил началото на т. нар. стълпничество. Това е един строг начин на монашеско подвижничество, което е свързано с отшелничеството. В древната традиция именно на сирийското монашество това е било свързано с построяването на висока кула, на която монасите са се усамотявали. Това е представлявало нещо като килия, която е изградена върху висока кула. На славянски стълб, означава кула. Преподобни Симеон Стълпник е родоначалникът на този тип монашеско подвижничество. То не се е запазило така в автентичния му вид, но в духовния подвиг на всички големи аскети има винаги един момент, в който те се усамотяват под открито небе върху определена скала и престояват там в продължение на много дни в молитва. Това е остатък от този древен монашески подвиг на стълпничеството, когато подвижникът се усамотява, за да превъзмогне въздействието на природните стихии върху себе си, за да се укрепи във вярата и молитвата. По този начин той закалява своята воля в служене на Бога.
Защо църковната година започва с честването на светеца?
– Във всеки един ден от църковния календар има няколко чествания на събития или няколко чествани светци. Началото на църковната година е едно събитие, което отбелязва началото на църковния календар. Докато личността на чествания светец е свързано с датата на неговата земна кончина или ако е мъченик – с датата на неговото мъченичество. В един и същи ден в църквата се празнуват много светци от древната и ранната църква и от по-ново време, заедно с по-големи събития от църковната и свещената история.
Какво символизира поредността на месеца, в който се отбелязва новата година?
– Няма някакъв специален символ. Месеците, които ние имаме в организацията на календара са били организирани още от времето на Римската империя. Християнската църква ги е възприела. За християнството и църквата са най-важни честваните празници и светците, чиято памет се възпоменава молитвено в този ден. Християнската църква одухотворява календарното време, което е особено измерение едновременно на историческото и астрономичното. Всяка една култура и цивилизация има такава система за отчитане на времето. По същия начин е и при църквата само че тя гледа по един духовен начин на календара и на времето, а именно като време, което Бог е отредил за нашия духовен живот и като една последователност от сменящи се дни. Те не са вкоренени само в един цикличен ход на времето, както е било в древността, а в един исторически ход, в който времето има някакъв смисъл. Затова календарът носи тези празнични моменти.
Как трябва да отбележат християните новата година според църковния календар? Какво трябва да правим в този ден?
– Трябва да погледнем с молитва към бъдещето и да участваме в църковното богослужение водосвет. Трябва винаги да помним, че Бог иска да живеем по един разумен и достоен начин и да не пилеем времето, което той е отредил в нашия живот. Трябва да знаем, че с вяра и упование в Бога, времето, което църквата освещава със своите празници може да бъде време за спасителен и добродетелен живот.
С доц. Костадин Нушев разговаря Деница Китанова
Източник: http://focus-news.net/