Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Покаянието прави възможно грехът да бъде умит
- С личен труд да участваме в тайнствата и да упражняваме добродетелите, и чрез причастяването ни с Тялото и Кръвта Христови да придобием вечен живот
- Само с Божията помощ човек може да се отърве от по-сериозни страсти или пък от такива, които много дълго време са се вкоренявали в сърцето му
Евангелието, посветено на 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение ни показва как Спасителят изцелява гадаринския бесноват, давайки му отново шанс за живот и спасение. Изцеленият от своя страна сам става свидетел и проповедник за Христовите чудеса. Как човек да разбира своята лична свобода в Църквата и отговорността за спасението си? Защо греховността може да ни отдалечи от нашите ближни? Какви са стъпките, които човек трябва да направи, за да започне борбата си със страстите, които го притесняват? На тези въпроси търсим отговор в разговора ни с отец Валентин Тупаров.
– Отец, благодаря за възможността да направим този разговор за евангелското четиво за 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Може ли да започнем разговора с темата за свободата на човека в Църквата, в духовния живот и в това той сам да избира собственото си спасение?
– Да, чисто по евангелски, а и ако разгледаме и първите редове на Библията ще видим, че Бог е дал свобода на човеците. Свободата е истинска обаче, когато е покорна на Божията воля. Бог е създал първите хора, населявайки ги в Едемската градина, но им е дал и свободата да правят всичко – да дадат имена на животните, да правят каквото пожелаят. Само едно единствено – да не вкусват от едно от дърветата. Именно това изпитване на свободата е най-важното нещо, защото човек има възможността да прояви своята любов и свобода – дали ще се покори на Бога или не, дали ще се отдалечи за повече или за по-малко време от Него.
– В случая с гадаринския бесноват виждаме неговото отделяне от другите, от обществото. Как злото отдалечава човека от общността, от Църквата, от семейството му?
– Знаете ли, това евангелско четиво винаги е било повод да поговорим за греха като цяло. Грехът не само, че помрачава човека, който го извършва, но и го променя. Човек променя Божия образ в себе си, променя вида си, държанието си и става чужд на всички, защото, който човек види грубото и чуждото на приятното се отдалечава от причинителя на тези неща. Когато един човек е добър и полезен всички искат да общуват с него, когато той стане прекалено груб или потъне в множество грехове, и не желае да чуе за поправяне, не желае да чуе за добри отношения, тогава всички започват да странят от него. А умопомрачаването, както е и в евангелския случай – човек да не знае какво върши и какво прави, е именно заради това, че ние понякога в живота си като че ли отваряме малки вратички, през които дяволът да влезе и да борави с нас. Ето за това е самата проповед – да имаме богомислие, да мислим за Бога, да мислим за добродетелните неща, да вършим угодното пред Бога, за да останем в полезното, а не в греха и грубото, защото иначе започваме да приличаме на този, който предизвиква самите грехове – дявола и бесовете. Те мразят човечеството, мразят всеки един човек, който се опитва дори да се стреми към Бога и тогава човек загубва всичко онова, което Бог му е дарил.
– Какви са стъпките, които човек трябва да предприеме, осъзнавайки че страсти и грехове го владеят, за да се отърси от тях, за да промени начина си на живот?
– Това, което свети Йоан Кръстител казва, и това, което Спасителят също потвърждава: „Покайте се, защото се приближи Царството Божие“. Именно покаянието прави възможно грехът да бъде умит, защото когато един човек се кае Бог така прощава, че като че ли грехът му никога да не се е случвал. Тогава човек, умивайки се от греха, пак се възвръща на онова достойнство, което е имал преди грехопадението. Най-важното нещо и като идея на проповедта на апостолите, и това което Господ е заръчал чрез Своите ученици е това – чрез покаянието да достигнем до Бога, а при Него е най-сигурно, че има всичко добро и полезно, което Той иска да даде на човеците. В евангелието ние сме предупредени, че ако послужим на Бога ще добруваме, а ако служим на дявола ще се лишим от това, което Бог е приготвил за своите верни. Защо Христос казва: дойдете при Мен всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя? А не е казал „Аз ще дойда да ви успокоя“. Това трябва да разбираме като покана в Църквата, която е основал, с личен труд да участваме в тайнствата и да упражняваме добродетелите, и чрез причастяването ни с Неговото Тяло и Кръв, да придобием вечен живот.
– А случва ли се понякога в нашия духовен живот да подценяваме изкушенията, пред които се изправяме и подценявайки ги да изпадаме в ситуация на порочност, на зависимост?
– Да, наистина понякога като неразумни деца постъпваме в духовния живот. Знаем от опит как понякога родителите казват на децата си нещо, което е полезно за тях и правилно, и добро. Така и Бог на всички ни е заръчал всичко онова, което е правилно, полезно, добро, без да ни ограничава, но ни посочва кое е полезното за нас. Когато обаче човек презре това или не го вземе на сериозно той започва да върши своята си воля, вместо Божията воля и тогава човек оплитайки се в греха може до такава степен да достигне, че да не може и сам да се освободи. Ако човек върши грехове, то той може бързо да се освободи от тях, но ако греховете станат наш начин на живот, тогава те се превръщат в страсти, в ежедневие и нещо постоянно, от което човек трудно може да се освободи, защото става зависим. В такава ситуация само с Божията помощ човек може да се отърве от по-сериозни страсти или пък от такива, които много дълго време са се вкоренявали в сърцето му. Наслаждавайки се на някои земни блага човек привиква и се отдалечава от Бога. Много пъти на моите енориаши и духовни чеда съм казвал, че помрачаването на човека идва тогава, когато той не свежда глава пред Бога за покаяние и не поисква нищо от Него, а си мисли, че сам ще се справи с някои неща, обаче след дълги години борба разбира, че не може да излезе от ситуацията си без Божията подкрепа. Идването при Бога е важно нещо и срещата с Бога също. Трябва да знаем и друго – Бог е изпреварил човеците във всичко: и в любовта си към тях, и в желанието си без те да поискат нещо Той да им го даде – който е за изцеляване да бъде изцелен, който има трудност или някаква нужда да получи решение на проблема си.
– Как срещата със Спасителя, срещата с Бога променя човека?
– Когато един човек срещне Спасителя Христа, той завинаги остава с тази любима среща. Ето дори в този разказ за гадаринския бесноват – накрая той, когато бил изцелен толкова бил благодарен на Бога, че искал да тръгне заедно с Него даже на проповед и да свидетелства за това, което Христос направил, да свидетелства за това чудо. Христос обаче му казва: „Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог“ (Лук. 8:39). Другата проповед е била отредена за апостолите, а той заради случилото се чудо е също проповядвал. Така и ние, когато се срещаме с Господа, много от нещата, които се случват с нас са чудни и прекрасни и се случва човек да иска да затръби за тях, да заговори, както и апостолите, които са били в най-близко обкръжение около Господа, след това Той ги изпраща като свидетели по света, за онова, което Той е сторил. Когато човек се срещне с Бога, той не може да остане безразличен, да не говори за това, което се случва в близостта с Бога, защото иска и другите да видят и разберат това. Появява се веднага желанието да се заговори за Божието чудо по целия свят, както е станало с апостолите – те виждайки всички тези неща от все сърце тръгнали да проповядват по света, да кръщават всички в Божие име и да ги учат на всичко онова, което Бог ни е заповядал.
С отец Валентин Тупаров разговаря Ангел Карадаков.
