Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Кръстът е белег за принадлежност към Църквата Христова, изповядване, че сме Христови последователи, знак, който ни задължава да се държим подобаващо
- Всеки, който гледа кръста с вяра в Господа, с надежда за спасение, с любов към Бога и ближните се освещава от тази жертвена любов, от любовта, която била заключено в жертвата Христова
- Смисълът на страданията на Спасителя се състои в това, че с тях били изкупени човешките грехове, Неговите кръстни мъки са отворили за нас вратата към вечността.
На 14 септември Православната църква чества празника Въздвижение на светия Кръст Господен. За почитанието към Кръста, за Христовите страдания и за носенето на личния кръст в своя живот разговаряме с отец Йоан Карамихалев.
– Отец, честит празник на Кръста Христов! Може ли да започнем разговора оттам – защо християните почитат кръста? Как се ражда традицията той да бъде носен на врата, например?
– Кръстът станал Източник на живота, а не оръдие за смъртно наказание, тъй като на него пролял Своята Кръв Христос. В тропара на празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен се казва: „Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красота на Църквата; Кръстът е поражение за демоните; Кръстът е животворящ“.
Кръстът е бил обект на почит сред древните християни още от самото начало на Църквата. Още преди царица Елена да открие през четвърти век Животворящия кръст, на който бил разпнат Иисус Христос, Неговите последователи са носели изображението на кръста. Това са били малки кръстове, изработени от различни материали, които вярващите са носили върху себе си. Според свети Понтий Картагенски, житиеписецът на свети Киприан Картагенски, през трети век някои християни дори татуирали кръста на челото си като напомняне за Христовите страдания, а също и за да изповядват открито вярата си пред другите. По този белег те са били разпознавани по време на гонения и осъждани на мъчения. Този обичай се е запазил в Коптската църква и до днес – коптските християни татуират малки кръстове от вътрешната страна на китките на ръцете си.
Едва след откриването на Животворящия Кръст, традицията за носене на нагръден кръст се разпространява широко сред християните. На този, който приема свето кръщение обикновено се подарява кръстче, символизиращо неговото влизане в лоното на Църквата Христова.
– Вие споменахте за традицията в Коптската църква, но днес в нашето общество, според Вас, има ли леко „прекаляване“ в използването на кръстното знамение – някои хора си го татуират по тялото, други го използват като аксесоар за бижута като гривни или обеци?
– Съществува благочестива традиция кръстът да се носи под дрехите, защото християните трябва да проявяват своята вяра чрез делата си. Освен това носенето на кръст под дрехите предпазва знака на Христос от оскверняване.
Но носенето на кръстче, само по себе си, все още не означава, че неговият носител е християнин. Сам Спасителят казва, че „не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21).
„Не носете кръста си, сякаш е на закачалка – често повтарял руският духовен старец схиархимандрит Сава (Остапенко) – Христос остави светлина и любов на Кръста. Лъчи от благословена светлина и любов излизат от Кръста“.
Не трябва се гледа на кръста като на амулет или талисман, който по магичен начин предпазва от зло – това са езически представи, които нямат нищо общо с християнството. Също така не трябва кръстния знак да се възприема като бижу или украшение. Кръстът е белег за принадлежност към Църквата Христова, изповядване, че сме Негови последователи, знак, който ни задължава да се държим подобаващо и с всяка своя дума и дело да показваме високия идеал, който следваме и който се стремим да отобразим в себе си – Господ Иисус Христос.
– През тази година отбелязваме 1700 години от намирането на Кръста. Какво е това събитие и защо е важно за нас днес, толкова столетия по-късно?
– До четвърти век Господ държал Кръста, на който пострадал, скрит в земята. Света равоапостолна царица Елена се отправила на далечен път от Константинопол до Йерусалим, за да намери Честния и Животворящ Кръст Господен. Тя предприела изследвания и археологически разкопки и намерила Кръста на мястото на езическо капище.
Навярно, в Йерусалим по това време имало много хора и не всички от тях могли да пристъпят към Кръста. Затова се наложило свети Макарий, патриарх Йерусалимски, да въздигне Честния Кръст, за да могат всички да видят това Свещено Дърво. В чест на това събитие Църквата е установила празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен.
Ненапразно Църквата празнува Въздвижение на Кръста Господен, празник, който се намира извън събитията от земния живот на Спасителя, но тя го поставя на такава висота, че дори го сравнява с празниците Рождество Христово и Богоявление.
„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ (1 Коринтяни 1:18) – тези думи на апостол Павел най-добре изразяват значението на кръста. В кръста се заключава жертвената любов на Христос. Всеки, който гледа кръста с вяра в Господа, с надежда за спасение, с любов към Бога и ближните се освещава от тази жертвена любов, от любовта, която била заключено в жертвата Христова.
Кръстът ни учи и на жертвеност, и на живот според любовта. Кръстът ни е даден като непобедимо оръжие срещу нашите врагове и противници. Като се осеняваме с кръстния знак, ние призоваваме към себе си Божията любов, напомняйки си, че и ние трябва да обичаме ближния си толкова много, че да сме готови да се жертваме за него.
– Как човек да понесе личния си кръст в живота си? Как да се предпази от роптанието и от това да не осъжда другите, които привидно имат по-малко проблеми, например?
– Всеки от нас има свой кръст – това са всички тези скърби и болести, лишения и бедствия, клевети и нападки, които съпътстват християнина и особено, когато той с цялото си сърце и душа е прилепен към Господа и целта на живота му е да придобие спасение. Тези скърби на християнина, Господ нарича „кръст“, само в много и много малка степен, отразяващи Неговите кръстни страдания. Затова Христос ни предупреждава: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Ин. 16: 33), но при това добавя: „Това ви казах, за да имате в Мене мир“.
С какво Спасителят победил света? С кротост и смирение! Господ призовава и нас да се научим на тези победоносни добродетели (срв. Мат. 11:29). С тях, с тези добродетели, нашият кръст и игото Христово са благо за нашето спасение, а бремето на срещащите се по житейския път изпитания, съгласно обещанието, е бреме леко!
Свети Теофан Затворник пише за това: „Човек не може да следва Господа, Който е носил Кръста на Голгота, без кръст, и всички, които Го следват, непременно носят кръст“.
Какво представлява този кръст? Всякакви неудобства, тежести и скърби, които ни обземат както отвън, така и отвътре, по пътя на добросъвестното изпълнение на Господните заповеди в живот, живян според духа на Неговите предписания и изисквания. Този кръст така се е сраснал с християнина, че където е християнинът, там е и този кръст, а където няма кръст, там няма и християнин.
На всеки Бог възлага кръст съобразно с недъзите в душата, които има да изправи и съобразно мярата на силите му. Затова всякакво сравнение с изпитанията, които носят другите е неуместно. Трябва да приемаме всичко, което Бог изпраща в живота ни като изпитание с вяра и благодарност, уповавайки се на неговата милост и любов, защото казано ни е: „Друго изкушение Вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите“ (1 Кор. 10:13), а и не знаем и не можем да знаем в пълнота какво преживява друг човек, какво е на душата му, през какво е преминал в живота си и какво му предстои. Само Бог знае.
Кръстът, който трябва да вземем, за да следваме Христос, не са просто обичайните житейски тегоби. Кръстът, за който се говори в евангелския текст, е непосредствено свързан с вярата в Христа. Който вярва в Господа, на него се дава кръст! И този кръст не е този кръст, за който говорят в света, не е кръста на житейските трудности, а кръст заради Христа и ние го носим заедно с Христос. „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати“ (Пс. 54:23). Носенето на този кръст е подражание на Христа.
Вярващите в Христа трябва да бъдат готови за неразбиране, обиди, оскърбления и даже смърт по причина на нашата вяра и нравствените принципи, които ни е заповядал Христос. Господ казва: „който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси“. Думата душа в Свещеното Писание нерядко означава живот (вж. Изх. 21:23, Втор. 19:21). Тоест Христос казва на учениците Си: който изгуби своя живот заради Мене и Евангелието, той всъщност го спасява, защото вместо земен живот ще получи живот вечен.
Носенето на кръста е начин, път. Главното в него е следването на Христос, подражанието Нему. При всяка сложна житейска ситуация да се питаме: как би постъпил на мое място Христос и да постъпваме съобразно това.
Още апостол Павел говори за друго себеразпятие – заради Христа: „ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“ (Гал 5 24). И така, борбата със страстите, това, което е прието да се нарича аскеза, е разновидност на носенето на кръста. Да вземеш Кръста и да последваш Христос означава да разпнеш себе си – да разпнеш своите грехове, да разпнеш своите страсти, да се бориш с тях и да ги победиш.
Спасителят се обръща към следовниците Си с думите: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.!“ (Мат. 16:24). Всеки човек трябва да носи именно своя кръст, а не някакъв абстрактен, типов или общ. Всеки има свои трудности, свои изкушения, свои страсти, които се преодоляват в това число и чрез преминаване през външни изпитания.
Ние често роптаем: защо именно ние боледуваме, защо именно ние търпим несправедливо отношение към себе си, защо ни се възлага такава тежка работа или поръчение, което ни се струва невъзможно да изпълним, с какво сме заслужили тези страдания? Споменът за Кръста трябва да ни помогне да разберем, че ако Сам Бог е претърпял човешка неправда, завист, клевета, побои, изтезания, смърт, ако Той изпитал такива жестоки страдания, бидейки абсолютно невинен и безгрешен, изпил най-горчивата чаша, каквато може да се изпие на тази земя, то това значи, че в страданията има голям смисъл. Смисълът на страданията на Спасителя се състои в това, че с тях били изкупени човешките грехове, Неговите кръстни мъки са отворили за нас вратата към вечността.
Затова не трябва роптаем против Бога, когато и на нас се налага да пострадаме. Не трябва роптаем против Този, Който изпил чашата на най-тежките страдания. Не трябва да въставаме против Бога, за да не би със своя ропот да Го оскърбим. Както казва свети Тихон Задонски: „Трябва от сърце да признаем, че Бог ни оказва голяма милост, когато ни наказва с бащинския жезъл, макар за немощната ни плът това и да е горестно. „Защото Господ наказва, когото обича“ (Евр. 12:6). Затова да не роптаем, а трябва да Му благодарим за това”.
– Кои са празниците на Кръста през годината и защо на Кръстовден се спазва пост?
– Ние изразяваме почитта си към Кръста Христов не само на празника Въздвижение на Честния Кръст Господен. Църквата е постановила отдаване дължимата почит към Светия Кръст да се разпростира между Неделя преди Въздвижение и Неделя след Въздижение – дълъг, двуседмичен период от литургичния живот на Църквата. Освен това в третата неделя на Великия пост, отново се почита Кръстът и той се изнася от олтара на храма за поклонение.
В деня преди Кръстовден или на самия празник Църквата е постановила да се спазва строг пост в памет на кръстните страдания и смърт на нашия Господ Иисус Христос. Християните трябва да засвидетелстват своето благоговение пред саможертвата на Спасителя като прекарат деня в сърдечно съкрушение и покаяние за греховете си.
С отец Йоан Карамихалев разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Старинен Храм „Света София – Премъдрост Божия“
