Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време; а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа” (Деян. 5:34-42).
Виждате ли деца, какво казва мъдрият учител на Закона Божи, Гамалиил? „И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци”. Да, едно е да сме грешни, а съвсем друго да сме и богоборци.
Две, според мен, изключително важни поуки можем да извлечем от този откъс от Деяния апостолски.
Първата поука: когато преценяваме за някого дали е духовен учител или лъже народа, най-важното за нас е дали неговото учение е в съгласие със светите отци на Църквата или не. Ако неговото учение е в съгласие с Отците, дори и да не сме напълно съгласни с него, то от него не може да има никаква вреда: „А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.” (Лука. 9:49-50). Ако неговото учение е в противоречие с Отците, а не се покайва, тогава ще му се противопоставим, ако трябва и ще го изключим от църковната общност, според установения ред.
Това е правилното отношение и разговор с аргументи. Иначе знаете и сами как завършват ненужните, а и вредни за душата препирни – с лични дискредитации от наранена суета и завист. Другото не е в наша компетенция: „ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци!” Ако някой иска да се меси в Божия съд, да заповяда…
Втората поука: много да внимаваме и ние (различни, особено манастирски духовници), които събираме народ около себе си, „ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши […] той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха”. А ние сме свидетели, и в наше време, и от историята, колко пъти се е случвало такова нещо.
Какво точно означава това, което прочетохме? По същество и накратко, означава, че ако искаме нашето лично духовно дело да пребъде по-дълго на земята, за доброто на Църквата и за слава Божия, единственото, което ни остава е, след като се упокоим да оставим след себе си живи свидетели на учението и опита на умно-сърдечната молитва. Нищо по-малко от това. Иначе, може да стане така, че още докато сме живи, голяма част, ако не и всичко, да се разруши.
Има ли лек? Смирение, покаяние и придържане към православното аскетично-исихастко Предание на Църквата. Само като се придържаме към Преданието, ще ни бъдат ясни и значението на догматите и тълкуванието на каноните на Църквата, а ще имаме и силата да ги спазим докрай. Разбира се, и да ги предадем неизкривени, което е главното за нашето спасение. А „ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши”.
Автор: Струмишки митрополит Наум
Превод: Александра Карамихалева
*Текстът се публикува с благословението и разрешението на Струмишкия митрополит Наум.
