Започна ремонтът и възстановяването на покрива и камбанарията на храма “Свети Димитър” в село Червен, съобщава rousse.info.
Според историческите данни, запазени в Русенската митрополия, селската черква в с. Червен “Св. Димитър” е била изградена през 1860 г., а през 1862 г. се е състояло нейното освещаване от Доростолския и Червенски митрополит Григорий. Малко са сведенията, които можем да открием за историята на този храм от създаването му до наши дни. В един от документите /Постановление 1923 г./ намираме по-подробни сведения които са били изпратени като справка по искане на митрополията.
Според тях Църквата е построена 1884 г. от камъни и тухли и е около 95 квадратни метра за около 600 000 лева.
Църковният двор е около 1260 квадратни метра, засаден е с овощни и други дървета… От трите страни е оградена с каменна ограда, а от четвъртата с шипки.
Сред данните откриваме и информация, че през 1940 г. храмът е бил реновиран, а през 1947 година е построена килия в двора му. Името на Димитър Гичев, който е бил дълги години свещеник в червенската църква, се помни и до днес от хора в селото. За него разказват, че е бил най-образованият свещеник!
Майстори – балканджии са градили храма, като са вдигнали първо църквата, а после училището от същия материал. Няма данни за това кой е осигурил парите за камбаната на църквата, но тя е била закупена и донесена в селото от Ростов на Дон.
Зографът рисувал иконите, бил майстор от тревненската школа, но никъде не се споменава името му.
Известно било, че той е участвал в Априлското възстание, както и това, че е рисувал царквите в селата Тръстеник, Кацелово, Две могили, Обретеник.
Когато показват храма си жителите на с. Червен не забравят да споменат и да акцентират на паметниците, които се виждат в двора на църквата – два по-големи и един по-малък, във формата на кръст, точно до една от стените на храма. Единият от големите монументи е на падналите в Балканската и Междусьюзническата война, другият е за участвалите в първата световна воина, която е изписана като Европейската воина.
Каменният кръст е в памет на хората, които cа дарили хармана си за строежа на църквата.
На него са изписани техните имена. През времената народа ни се е борил с несгодите, като се е уповавал на Бог и чрез молитвите си към Него.