Начало / Uncategorized / Раннохристиянски църкви в България – Голямата базилика в гр. Пловдив

Раннохристиянски църкви в България – Голямата базилика в гр. Пловдив

Голямата базилика наричана още Епископска се намира близо до кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза и бул. Цар Борис ІІІ Обединител в гр. Пловдив. Тя е най-голямата раннохристиянска базилика в България е една от най-големите на Балканския полуостров.

Базиликата е разкрита през 1982 г. от колектив с ръководител Елена Кесякова. Пеметникът е открит източно от форума на Филипопол, в центъра на античния град. Впоследствие разкритите елементи са консервирани и оградени, но не са достатъчно обезпечени, такова е състоянието им и до днес. Имотът в който, е разположен базиликата е продаден през 2002 г. от Община Пловдив на частна фирма, но тъй като старината е призната за паметник на културата с национално значение и е собственост на държавата, след 7-годишната съдебна одисея, сделката е анулирана и парцелът заедно с базиликата е върнат на общината и държавата. Така на ход са държавата в лицето на Министерството на културата и община Пловдив, които в партньорство да вземат най-правилното решение за съдбата на археологическия комплекс. Понастоящем има изготвен проект, който с авангардна архитектурна композиция включва музейно-изложбен комплекс с експониране на базиликата и П-образен бизнес и обществен център. Община Пловдив все още не е предприела необходимите стъпки за реализирането на проекта.

Раннохристиянската църква изумява с резмерите си: общата ѝ дължина е 86,30 м (дължината на наоса с апсидата е 56,50 м), за ширината ѝ се предполга, че е 38,50 м (северната половина на базиликата не е разкрита). Сградата е проучена до ниво на оцелелите ѝ мозаични подове. Разкрит е изцяло южният ѝ кораб, част от централния кораб с прилежащата му част от полукръглата апсида. Неразкритата част от базиликата се намира на дълбочина 3-3.50 м под северното платно на бул. „Кн. Мария Луиза“, католическата църква и съседните сгради.

Сградата представлява трикорабна едноапсидна базилика с просторен нартекс, анекс (артий с портици) и открит двор.

Чудесен мозаичен килим определя точните размери на южния кораб: дължина – 47,40 м и ширина – 8,00 м. Корабът е отделен от централния кораб с колонада от 14 колони, като се редуват един зидан стълб с две колони (диаметър на колоните – 0,60-0,65 м). Запазени са базите на три поредни колони. В самата апсида не са разкрити остатъци от синтрон, вероятно такъв е имало в правоъгълната част на обема. На запад от наоса са разкрити помещения, които вероятно са били част от нартекс.

Постройката е изградена от ломен камък с хоросанов разтвор. Отвън и отвътре повърхността на апсидата (с дебелина на зида 1,90 м) е измазана с цветна мазилка, оформена в пана. Между находките на храма има и останки от колони с малък диаметър. Според изследователите това свидетелства за наличието на галерии, но голяма е вероятността те да са от олтарната преграда.

Всички разкрити помещения са настлани с многоцветни фигурални мозайки на обща площ от 700 кв. м. В мозаичните подове са установени два строителни периода. В мозайките преобладват характерни за втората четвърт на V век геометрични мотиви и изображения на птици. На базата на тези мозайки епископският храм е датиран от първата половина на V век. Предполага се, че той е постардал сериозно от варварските нашествия през VI век.

Източник: Нели Чанева-Дечевска-Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Преображение Господне е един от най-великите християнски празници

„Преображение Господне е един от най-великите християнски празници. Господ Иисус Христос е взел трима от ...