Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Антиохиец по рождение, св. Шио Мгвимски бил сред тринадесетте сирийски отци, които проповядвали християнската вяра в Грузия. Родителите му били благочестиви заможни хора, които му осигурили добро образование.
Когато двадесетгодишният Шио чул за големите аскетични подвизи на св. Йоан Зедазенийски и неговите ученици, които се потрудили в пустинята, той отишъл тайно да ги посети. Св. Йоан обещал да приеме Шио като свой ученик, при условие обаче, че родителите му се съгласят с неговото решение да приеме монашество. Щом Шио се върнал у дома, не казал нищо на родителите си и обратно се върнал при отец Йоан. Времето минавало и родителите на Шио сами станали монаси. Тогава Шио разпродал цялото си имущество, раздал спечеленото на бедните, вдовиците, сираците и отшелниците, освободил всички роби в своя дом и се завърнал отново при отец Йоан.
Св. Йоан приел Шио с голяма радост, постригал го за монах и му благословил да остане в пустинята. Там Шио служил при отец Йоан двадесет години. Тогава Бог се явил на Йоан и му казал да избере дванадесет ученици и да отпътува за Грузия, за да разпространи християнската проповед там. Шио бил един от учениците, които св. Йоан взел със себе си в тази своя мисия.
Св. Отци пристигнали в Грузия и се заселили в планината Зедазени. След това с благословението на католикоса Евлавий и отец Йоан, те се разпръснали из цялата страна, за да проповядват Словото Божие. По послушание отец Шио се заселил в пещерите Саркинети близо до Мцхета и започнал да води строг аскетичен живот. Там нямало вода и много диви животни се приютявали в пещерите, но лишенията и несгодите, с които се сблъскал, не разклатили вярата на св. Шио. Подобно на св. пророк Илия, на Шио птици носели храна.
Веднъж, след като той се молил дълго време, на мястото, на което се намирал се появила сияеща светлина и пред него застанали Св. Богородица и св. Йоан Кръстител. След това чудно посещение св. Шио започнал да се моли с още по-голямо усърдие и прекарвал часове сам в пустинята на молитва.
Друг път св. Евагрий (по онова време владетел на Цихедиди и военен съветник на цар Парсман) отишъл на лов в планината Саркинети. Там се натъкнал на св. Шио и изненадан от благочестието му, решил да остане там заедно с него. Новината за покръстването на владетеля скоро се разнесла из цяла Грузия и много хора се стекли на мястото, за да станат свидетели на чудотворните дела на духовния отец. Мнозина останали там, следвайки примера на св. Евагрий.
Веднъж св. Шио се помолил Бог да му разкрие мястото, където е добре да бъде построен храм. Поставил отец Шио горещи въглени в ръката си, сложил отгоре тамян, така сякаш ръката му била кадилница. След това той последвал дима, който се появил от разгорещените въглени. Отец Шио достигнал до мястото, където димът се издигал изцяло и само нагоре като стълб, тогава взел тоягата си и маркирал земята, където да бъде построена църквата.
Когато цар Парсман чул за голямата промяна на живота на своя военен съветник, бил дълбоко разтревожен и се затекъл към пустинята, за да го открие. Но, когато срещнал отец Шио и видял излизащата от него Божия благодат, царят свалил короната си и коленичил пред отеца, за да вземе благословение. Св. Шио благословил краля, а след края целият царски двор минал и взел благословение от пустинника. Тогава отец Шио извършил и чудо. Известен, в двора, благородник с наранено око, коленичил пред св. Шио. Благородникът докоснал окото си до крака на отеца и веднага получил изцеление.
Друг път цар Парсман попитал св. Шио дали има нещо, от което се нуждае, а отецът му отговорил: „Царю честити, Бог просвещава сърцата на царете. Прави това, което ти казва сърцето!“. В отговор царят дарил голямо богатство за построяването на църква в пустияната на отец Шио. Дарил още земя на четири села, потир и дискос, златен кръст и богато украсено Евангелие, принадлежало на св. цар Вахтанг Горгасали (+ 502 г.).
Когато строежът на църквата завършил, царят отишъл там, придружен от епископи и св. Йоан Зедазенийски. Епископите осветили новопостроената църква и около нея скоро се появила и монашеска общност. Броят на монасите пораснал много бързо – до близо две хиляди. Много хора посещавали това свято място, за да получат чудодейна помощ и благословението на св. Шио. Мнозина получавали изцеление от своите болести.
Светецът извършил множество чудеса през своя живот. Веднъж един вълк, който вървял по манастирските земи, опустошил стадо магарета. Когато св. Шио чул за това, се помолил Бог да превърне вълка в закрилник и пазител на стадото. Оттогава нататък вълкът станал спокоен и започнал да пази стадата на обителта.
С благословението на своя духовен наставник св. Йоан, както и на католикосите на Грузия, св. Шио събрал учениците си, дал им съвет за техния подвиг и определил Евагрий за негов наследник и игумен на манастира, а сам той започнал да живее в изкопан от него кладенец. Там светецът прекарал петнадесет години в молитва и пост. Накрая, когато Бог му открил, че смъртта му наближава, св. Шио се причастил, вдигнал ръцете си и казал: „Господи, приеми душата на твоя раб!“
По-късно, по време на едно от персийските нашествия, войниците на Шах Абас открили мощите на светия отец и ги пренесли в Персия. През същата година Персия била опустошена от страшна чума и изплашените нашественици върнали мощите на св. Шио в неговия манастир.
По молитвите на св. Шио, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас!
Превод: Ангел Карадаков
Източник: orthochristian.com
Паметта на св. Шио се чества на 9 февруари и 22 май.
