Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Слънцето отдавна беше изгряло и нетърпеливо почукваше по стъклото на прозореца. Опитваше се да събуди спящата Ани. Тя обаче нямаше желание да става, предпочиташе денят ù да е по-къс.
Напоследък изпитанията в живота и идваха едно след друго. Тя се чувстваше като в тунел без изход. Към нея се задаваше черен облак на депресията, който искаше да я обгърне. Но слънчевите лъчи нямаше да позволят това да се случи. Те настоятелно започнаха да минават през прозореца и да гъделичкат лицето на Ани. Ала и тя упорито не искаше да стане. Ядосани лъчите се събраха в дебел сноп и засветиха право в лицето ù. Сега вече наистина успяха да я събудят. Тя отвори очи и се огледа.
– Ставай, сънливке! Стига си се излежавала. Време е да се зарадваш. Защо си посърнала? Ако знаеш колко хубави изненади те очакват в близките месеци! Щастието вече е пред твоята врата, а ти не го виждаш. Виновен е черният облак, който те лъже. Но ние ще го прогоним.
Ала Ани сякаш напук пусна щората.
– Аaaa, не, така няма да се разберем – развикаха се лъчите.
Те започнаха да надничат през щорите и понеже бяха събрани всички заедно, пак успяха да проникнат в стаята. И ето, че Ани стана. А то си беше вече и обед. Беше се отдала на униние и маловерие, тези пагубни оръдия на дявола. Една от най-добрите приятелки на Ани беше молитвата. Тя беше като вълшебен елексир за нейната душа. Често Ани се качваше на колесница направена от искрени молитви. А тя я закарваше в долината на смирението. Сега обаче Ани беше потънала в мрачни мисли. Тя се сепна от звънеца на благословението, който изпълни стаята. Отвори вратата и с учудване видя любимата си колесница, за която напоследък сякаш беше забравила. Тя бързо изскочи навън и се качи на нея. Скоро пристигнаха в долината. Отдалече се виждаше красивата чешма направена от духовни добродетели. Тя се намираше точно до извора на живата вода. Близо до чешмата имаше маса издялана от хвалебствени ангелски песни. Върху нея стоеше Книгата на живота. Тя се наричаше Библия и от нея излизаше чудна светлина. Всеки, който посетеше това място можеше да почете от Книгата. И тогава от чешмата потичаше жива вода. Тя беше дар от Бог за всички хора, които Той обичаше безгранично. Който пиеше от водата освобождаваше душата си от греха и ставаше прозрачно чист. Но това не ставаше изведнъж. Само тези, които идваха постоянно тук, ù можеха след време да станат искрящи. На другия ден Ани отново тръгна към долината. По пътя вятърът преобърна каляската ù и едното колело се счупи. Ани коленичи и започна усърдно да се моли. След малко каляската се възстанови, понеже беше направена от молитви. В радост и тъга, молитвата навсякъде придружаваше момичето. След малко от другата страна на пътя тя видя потресаваща картина. По пътя се движеше дълга колона от хора, заключени с белезници. Те бяха прикачени към дебела желязна верига от грехове. Техният Господар Сатана изглеждаше зловещо. Той ехидно се смееше и непрекъснато ги удряше с камшици от пламъци. Чуваха се жални стонове. Ани разпозна свои приятели там. Само, ако можеше да поръси веригата им с жива вода, тя щеше да се разпадне. Но нямаше как да ги доближи. Между пленниците и нея зееше огромна пропаст. Ани започна всеки ден да се моли на Бог за приятелите си. Тя се надяваше, че с Божията помощ всичко ще се нареди.
С годините всяка една молитва за Ани беше като малка тухличка от надежда. И тя ги събираше в сърцето си. С тях щеше да изгради пристанище на тиха надежда. Момичето обичаше да радва хората. Това го окриляваше и му даваше и сили да продължи напред. Ани посещаваше един старчески дом. Понякога идваше със стомна пълна с жива вода. Старите хора винаги я очакваха с нетърпение и много я обичаха. Днес тя се отправи натам. Носеше им сок от плодовете на радостта. Покани ги за Великден да отидат с нея до извора на живата вода. Щяха да пътуват с колесницата, но за нея трябваха специални билети. Те се получаваха от храма на покаянието. Минавайки през доста трудности повечето от хората в дома успяха да се сдобият с такива билети. Други обаче не можаха. След няколко дни колесницата препълнена потегли към долината на смирението. Когато пристигнаха Ани видя до чешмата една от приятелките си да пие от живата вода. Преди време я беше видяла окована от веригата на греха. Ани беше разтърсена от милостта на Господ. Тя усещаше Неговата закрила и утеха. Без да усети, колесницата застана до Ани и разтвори вратите си. Тя се качи послушно. Беше сигурна, че отива на хубаво място. В късния следобед се озова на прекрасно пристанище, къпещо се в слънчеви лъчи. Наоколо имаше много цветя с листа изтъкани от утеха. Стеблата им бяха изпълнени със сила, а цветовете изваяни от светлина и небесна коприна. Бог я благослови и в сърцето ù се доизгради пристанището от тиха надежда. Тя толкова години събираше тухлички за строежа му. Сега Ани стъпи здраво върху него, хваната за Божията ръка. Очакваха я нови и вълнуващи събития, едно светло бъдеще, защото след буря винаги изгрява слънце!
