Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Мисля си напоследък, колко е важно в дни на изпитания да си имаме някого, който не само да сподели тегобите ни и прояви съчувствие, но и да укрепи вярата ни и ни върне от сферата на душевното, в която сме изпаднали, в сферата на духовното.
Защото, във всички случаи, именно в това е същинският ни проблем и пътят за преодоляването му. Всички имаме такива дни, когато ни връхлитат вълни от помисли, страхове, разочарование, несигурност, когато неусетно се отдалечаваме от Бога или Той се скрива от нас и ни обзема страх, усещане за самота и изоставеност, маловерие, униние и тъга. И също като евангелския разслабен не ни достигат силите сами, без чужда помощ, да се приближим към Източника на изцелението и живота. За съжаление, в дни на духовно разслабение, колкото и да прибягваме до съчувствието на приятели и близки, обикновено си оставаме все така далече от Витезда и ни се струва толкова понятно и близко онова драматично „Нямам си човек”! Защото и най-човечните човеци от нашето обкръжение, съчувстват и утешават по човешки несъвършено, водени от човешката правда, а не от Божията.
А такава утеха не приближава към Бога, от Когото е истинското изцеление и утеха. Спасението е да си едно с Бога и най-добрата помощ, която може да ти окаже някой (това не изключва конкретната чисто практическа помощ и душевна подкрепа) в дни на изпитания е да те обърне към Бога, да укрепи вярата и надеждата ти в Господа и да ти помогне да възстановиш живото си общение с Него. А това е по възможностите само на Спасителя или на някой, който е носител на Духа Божий, който е в живо молитвено и евхаристийно общение с Бога и е едно с Бога по благодат. Когато си помисля за истинска утеха, се сещам за приятелите на Иов и думите му: „наистина, само вие сте човеци!”. Само вие сте човеци!?! Христос е истинският Бог и същевременно истинският Човек. Ние, хората, сме истински човеци, доколкото сме постигнали богоподобие, доколкото сме станали богове по благодат.
Истинският Човек спасява със силата на Словото Си (стани, вземи одъра си и ходи! (Йоан 5:8). Той изрича слово със сила, което просвещава ума и освещава сърцето и те потапя в спасителните води на Божията благодат. Да ти каже правилните думи, да те изправи и да те приведе към Витезда, към Онзи, Който милва, изцерява и животвори, може само Бог Слово и хора, които са носители на слово със сила по благодат. Дай Боже всеки му такава утеха и такива приятели! Дай Боже всеки му, в дни на разслабение да си има Човек!
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: pixabay.com
