Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На втория ден на Рождество Христово ви представяме традиционното ни Рождественско интервю. Тази година разговаряме със свещеник Валери Василев от Русенска епархия*.
-Отец Валери, благословете нас и нашите читатели! Отново е Рождество Христово, отново празнуваме въплъщението на Господ Иисус Христос, предвечния Логос. Какво ще рече предвечен Логос и защо Господ трябваше да се въплъти?
-Бог да ни благославя всички и дано светлината на родения Богомладенец никога да не угасва в душите ни. Какво е предвечен Логос? Докато бях студент зададох същия въпрос на един свещеник. Той ми отговори, че предвечен Логос всъщност е истинската любов, която съществува още преди да е съществувал светът. Всъщност затова е и създаден светът и човекът като най – висше творение. За да могат и други да се възползват от тази любов. В молитвата на светителя Филарет Московски се казва, че Бог умее да ни обича повече, отколкото ние умеем да обичаме себе си. Поради тази любов и Той се въплъти.
-„Витлеем отвори рая, елате да видим, намерихме храна на тайно място: елате да вземем истинска райска храна в пещерата. Там се яви корен ненапоен, който покарва отпущение (на греховете). Там се намери неизкопан кладенец, от който някога Давид пожела да пие. Там Девицата като роди детенце, утоли жаждата на Адам и Давид. Нека сега към пещерата да идем, там където се роди Младенец – Предвечния Бог. “ се пее в икоса на празника. Как да утолим и ние жаждата си? Пристъпваме към трапези и магазини, но как да пристъпим по християнски към храма?
-Към храма трябва да пристъпим със смирение и пълна вяра. Първата крачка в духовния живот е доверието в Бога. С други думи, човек трябва да започне да разчита преди всичко на Бога. Не толкова на себе си. Тук обаче повечето се проваляме. Съществува една тънка връзка между нас, които се наричаме християни, и света. Тази връзка трябва да се стремим да я разкъсаме. Да се оитаме да затвърдим връзкита си с Бога. Винаги, когато чета житията на светиите, в мен изниква един призив: „Боже, искам да те следвам“. И наистина трябва да се опитваме да Го следваме. С цялото си сърце, с душата и с разума си.
Трябва да надраснем светското в себе си. Иначе ще си стоим все на едно и съшо духовно стъпало и ще изповядваме един и същи грехове пред свещеника.
-Как посрещате Вие, Вашето семейство, а и енорията Ви празника Рождество Христово? Имате ли по-особени традиции в Русе и в русенския край, които спазвате?
-Традициите при нас не се различават особено много от установените порядки в други краища на страната. В периода около Рождество Христово много хора, които търсят препитание в чужбина или в други градове на страната се завръщат в града и той сякаш заживява нов живот. Приятно е да видиш радостта на хората, завърнали се в родния си град. Мястото, на което си роден и израсал е най–мило, както казват по–старите хора.
-Календарите ни ще отброят поредната година, като че ли тази година обаче за Църквата беше по-различна. Проведе се един събор на остров Крит, за който едни казват, че е свят и велик, а други твърдят, че съвсем не е така. В крайна сметка, наистина се случи разделение между миряните, а и между поместните църкви, а БПЦ не отиде на събора. Какви са поуките, нужно ли беше това разделение и този събор?
-Като православни християни трябва да се стремим преди всичко да отхвърляме стария човек от себе си и да се обличаме в новия, такъв какъвто го е показал Господ Иисус Христос. Христос трябва да е нашия център и главен ориентир в живота. Идвайки на земята, Спасителят основа Църквата, чиято главна цел е да спасява души. Това е нейната мисия. Църквата не е политическа партия, в която да съществуват постоянни борби за власт и надмощие. Това не е характерно за Православната Църква, където има съборност. Ако пък са налице такива признаци, значи нещо сме сбъркали в разбирането си за църквата и за християнската духовност.
У нас някои професори започнаха да хулят БПЦ за това, че е отказала участие на събора. Други пък изписаха хиляди статии, че и книги, приписвайки на събора всички възможни ереси. Мисля, че това са две крайности, които истинският християнин трябва да отбягва.
Тук бих искал да цитирам едни мои любими думи на св. Серафим Софийски: „Никакви опити за спиране на разложителния процес в Църквата. Това е безсмислено и опасно днес! Използвай Божиите заповеди и избягвай приказките за религия и политика. Силата е в мълчанието, молитвата, самовглъбеността в собствената сърдечна килийка. Пази съвестта си, като в никакъв случай не я афиширай и не я дискредитирай пред никого. Не бъди директен и конкретен, нито изследвай пред хората тънкостите. Ако това не спазваш, сетне ще те принудят да измениш на вярата си“. Целта е да работим върху личното си израстване. Другото да го оставим на Бога.
– Навлизаме в една сякаш постхристиянска епоха, в която, като че ли само Витлеемската пещера може да ни послужи като укритие от злото на всеки ден. Така ли е? Ако трябваше да преразкажете днешния свят, през изминалата година с няколко изречения, как бихте го направили?
-Интересен въпрос! Има много неща в съвременния свят, които будят смущение и повдигат множество теми за размисъл. Мен обаче ме притеснява нещо друго. Преди време попаднах на една статистика, според която през изминалата година самоубийствата при младежите са се повишили с 40 процента спрямо предходната. Според друга статистика всеки трети младеж страда от лека до умерена форма на депресия. Ако се замисли човек, това звучи страшно. Слава Богу, при мен идват много млади хора. Забелязвам обаче, че повечето от тях наистина са обременени, потиснати и нещо по–лошо – нямат никакви амбиции. Днешните млади хора не умеят да осъщестяват социални контакти. Може да прозвучи крайно, но според мен дори им е трудно да живеят в този свят. Те живят в една виртуална реалност. Общуват си чрез социалните мрежи. В чатовете. Там те са способни да изпишат хиляди редове, но когато се срещат на живо, им е трудно да си разменят и две думи. Седят в кафенетата и пак гледат в смартфоните. Един известен богослов казва, че е най–лесно да спасиш себе си, когато спасиш общността. На младите им е трудно да създадат общност. Има и нещо друго. Много млади хора растат или са изранали в семейства на разведени родители. Липсата на родител създава огромна празнота, която много трудно се запълва. Ако погледнете, почти всички лица със зависимости са израснали в семейства на разведени родители или произхождат от проблемни семейства. Църквата може да запълни тази празнота при младите и да им даде пример за общност. Тук обаче е много важна личността на свещеника и изобщо на хората, които посещават дадена енория.
Хората идват в църквата, за да видят нещо друго. Нещо по–различно от това, което им предлага светът. Искат да видят доброта и топлина. Нещо, което в съвременния свят започва все повече да липсва. Младите хора, които идват в църквата искат да видят нещо по–различно от заобикалящата ги отвън чалга среда . Нещо по–добро от Гери-Никол и Криско. И за да им го дадем трябва да се стремим да израстваме духовно.
Да имаме дела подобаващи на човек, които нарича себе си християнин. Затова е най–важен личният пример, който увлича най–много. Ако младите не видят този пример в хората от църквата, то трябва да бъдем сигурни, че ще ги отблъснем.
– Благодаря Ви, че участвахте в традиционното ни рождественско интервю! На раздяла, какво ще пожелаете на нас, нашите читатели, а и на всички ни, които посрещаме празника Рождество Христово – за него и за идната година?
-Да се стремим да следваме примера на нашият Господ Иисус Христос и да подражаваме на смирението Му. Самият Бог слезе на земята и се роди в пещера. Какво по–голямо смирение от това. Бих искал да завърша с думите на св. ап. Павел: да ви даде Бог, по богатството на славата си, крепко да се утвърждавате чрез Духа Му във вътрешния човек (Ефес. 3:16).
– Отново Ви благодарим от сърце и Ви желаем благодатно и спасително служение!
Със свещеник Валери Василев разговаря Божин Дончев.
*Свещеник Валери Василев понастоящем е трети свещеник в храм „Св. Георги“ в град Русе и едновременно с това е председател на болничния храм „Св. Василий Велики“ в гр. Русе и болничния параклис „Св. св. Козма и Дамян“. Завършва Богословския Факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013г., а през 2014 е ръкополжен в дяконски чин от Русенския митрополит Наум. През месец май 2016г. е ръкополжен за свещеник.
