Едно младо момиче трябвало да отиде на операция в Симферопол. Състоянието й било много сериозно, а операцията – трудна и опасна.
Лекарят, който трябвало да я лекува, повикал майката на болната и й казал:
-Операцията е много трудна и опасна. Не мога да ви гарантирам нищо. Не зная дали дъщеря ви ще излезе жива от това.
Нямало друг избор. Момичето било приета за операция.
По време на операцията майката стояла в двора на болницата и със сълзи на очи молела свети Лука Кримски и Свети Панталеймон да помогнат.
По едно време пред очите на майката се случило нещо невероятно: стената на болницата станала прозрачна, като че заприличала на прозорец. Виждала се операционната зала. На хирургическото легло лежала дъщеря й, а до нея бил хирургът с колегите си. До тях работела медицинската сестра, която подавала хирургическите инструменти. Но още по-чудното, до лекарят били и светите лекари, на които майката се молела – от ляво стоял св. Панталеймон със запалена свещ, а отдясно – св. Лука, който не само взимал инструменти от сестрата, но и подавал на доктора!
Майката виждала чудо след чудо. Почувствала, че молитвата й била чута. След операцията, докторът излязъл радостен и ентусиазиран. Извикал майката и й казал:
-Много добре мина, учудващо добре!
Тогава майката разказала за чудното събитие, което преживяла. Лекарят се вцепенил от удивление. Прекръстил се и признал:
-Сега разбрах! Докато оперирах, когато и да ми потрябваше някой инструмент, още преди да успея да кажа на сестрата, само при мисълта за инструмента, той попадаше в ръката ми.
Превод: Асен Андонов
Източник: о. Нектарий Антонопулос, „Бърз помощник…“