Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Кожеозерски и Серапион Кожеозерски през 1550 г. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който води до манастира, така че единствения начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра!
През 16-ти век долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирийнския манастир близо до село Чекуйево, в долната част на река Онега стигнал до река Кожеозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен Татарски принц пристигнал и при река Кожеозеро и станал монах, взимайки името Серапион. По-късно, той станал и първият игумен на манастира. Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион почива през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, който бил също така и духовно чадо на вече покойният Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец, който някога обитавал манастира бил Никодим Кожиугийски, който дошъл в Кожеозеро през 1607 г., и който през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км. от него.
Никон, бъдещият Московски патриарх и реформатор на Руската православна църква се заселил в манастира през 1641 г. и бил игумен от 1643 до 1646 г. През този период манастира получил, с помощта на игумена си финансиране от двама царе. През 1646 г. отец Никон трябвало да отиде до Москва, поради причини свързани с манастира, но така и не се завърнал.
През 17-ти век, светата обител се разраствала и почнала да смогва за паричните си разходи. Обаче, през 18-ти век това се променило и финансовото състояние на манастира се влошило. През 1722 г., последният игумен на манастира Георги починал. В периода 1730-1740 г., огромен пожар сринал до основи дървените сгради на манастира.
През 1758 г. манастира бива поставен под грижите на Спасо-Каргополсия манастир, намиращ се в Каргопол, а през 1764 г. затваря вратите си напълно. От 1650 до 1764 г. общо 346 монаси са живели в манастира.
Кожеозерският манастир отваря отново вратите си през 1853 г. Когато през 1764 г. той за първи път спира да функционира, принадлежащите му сгради биват превърнати в малко селце, така че когато през 1853 г. манастира наново става деен, селцето и живущите в него биват преместени. До 1880-те години, манастирът бива зле ръководен и управляван, така че се намирал в много лошо финансово състояние. Тази ситуация се променя, когато Питирим, бивш монах в Соловетския манастир става игумен на Кожеозерския манастир през 1885 г. Той направил така, че сградите на манастира да бъдат реставрирани и също така наредил да бъде изграден път.
По време на гражданската война в Русия, Кожеозерският манастир попада по средата на фронтовата линя на Бялата[1] и Червената армия. За известно време манастирът остава на територия завоювана от Бялата армия. И той става подчинен на правителството, ръководещо Бяла армия. Отряди на Бялата армия също се настаняват в манастира. Фронтовата линия била близо до село Чекуйево. През зимата на 1919/1920 г., Червената армия предприема масивна атака – превзема и Кожеозерския манастир. Тогава манастирът бива затворен, а съдбата на монасите не е узната.
За известно време, останките на Кожеозерския манастир привличали изселените там хора. Мястото било назовавано под името „Кожпосьолок“. През 1954 г. Кожпосьолок бил изоставен, а през 1997 г. бил отново населен с монаси, през 1999 г. бил осветен. Единственият монах, постоянно живеещ в манастира е игуменът.
Игумени на Кожеозерския манастир:
Серапион (?-1611)
Авраам (1611-1634)
Йоана (1634-1643)
Никон (1643-1646))
?
Теодосий (1655-1662)
Павел (1662-1682)
превод: Георги Германов
[1] Бяла гвардия , също Бяла армия, Бяло движение или само Бели, се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата Руска империя, които се създават след Октомврийската революция от 1917г. и се противопоставят на Болшевишкото управление. Самите участници се наричат „ белогвардейци”-бел ред.
