Начало / Uncategorized / Преподобната Ирини от Кападокия, която се подвизавала в Манастира Хрисоваланту

Преподобната Ирини от Кападокия, която се подвизавала в Манастира Хрисоваланту

Преп. Ирини живяла в Кападокия и произхождала от богато и благородно семейство. Родила се в годините след смъртта на иконобореца император Теофил (842). След като Теодора поела регенството, започнала да търси в цялата империя съпруга за сина си – Михаил III (842-867).

Царските пратеници забелязали красотата и моралното благородство на Ирини и изпратили нея и сестра й в Константинопол, която по-късно се омъжила за кесар Варда, брат на Теодора. По пътя минали в близост до Олимп в областта Витиния[1], където Ирини се срещнала със св. Йоаникий Велики (+ 4 ноем.846г.). Той я поздравил, изричайки пророчество, че ще стане игумения на манастира Хрисоваланту.

irene2

Божията промисъл възпрепяствала брака й с императора. Със сърце, изпълнено с радост и облекчение, раздала имуществото си и се оттеглила в манастира Хрисоваланту, основан от патриций Никита (Николай), намиращ се вблизост до кладенеца на Аспар – място открито и далеч от площадите и шумните тълпи. По време на посвещението й в монашество, преподобната, с пострижението на косите си, прекъснала всяка връзка със света и се отдала с ревност на аскетическия подвиг, като разбрала, че колкото повече изнурява тялото, толкова повече вътрешният човек ще се обновява и доближава до Бога (2 Кор. 4, 16).

Имала само един хитон, който сменяла веднъж годишно, хранела се с вода и хляб, изпълнявала с желание и радост всяко послушание, което й било възлагано, пренебрегвайки всяко възражение или роптание. Непрестанните й бдения радвали сърцето й и направили така, че лицето й да свети и като плодородна земя, да ражда богатите плодове на светите добродетели. Виждала всяска една от сестрите си като царица, а себе си считала за тяхна слугиня, приемайки най-долни служения, за да ги обслужва. От устата й излизали само думи от Светите писания и светите отци, които постоянно четяла. Макар и по-малко от година в манастира, след като прочела с удивление житието на св. Арсетий (8 май), който се молел от залез до изгрев слънце, се опитала да следва примера му.

С помощта на божията благодат постепенно успяла, с вдигнати в молитва ръце, да стои права по цял ден и цяла нощ. Подвизавала сe в мъдрост, с която поробвала тялото, за да издига душата си към Бога, и по този начин никакво бесовско движение не успявало да я изкуши. Когато дяволът й внушавал спомени от славата и житейското благоденствие, което била оставила, веднага изповядвала мислите си на игуменията, удвоявала подвизите си и на мига се освобождавала от тях.

След смъртта на игуменията, против волята си, била посочена за нейна наследница и назначена от св. патриарх Методий за новата игумения на манастира Хрисоваланту (14 юни). Припомняйки си пророчеството на св. Йоаникий и смятайки за свой дълг да не угажда на себе си, но да понася немощите, които мъчат слабите (Рим. 15:1), започнала да живее като земен ангел, удължавайки постите си и молейки се през цялата нощ с много поклони. По този начин привлякла благодатта божия и придобила такава мъдрост, с която успяла да посочи пътя на спасението на много души. Молела сестрите да не я считат за по-висша, но за тяхна равна, която трябвало да им служи.

ΑΓ ΕΙΡΗΝΗ ΧΡΥΣΟΒΑΛΑΝΤΟΥ ΧΕΙΡΟΤΟΝΙΑ

С нежност и търпение ги наставлявала във всичко да се отнасят в духа на Евангелието, отхвърляйки суетната примамка на славата и човешките хвалби. Ако не искали отречението им да бъде само привидно, трябвало да поддържат не само чистотата си, но и кротостта и добродетелите, които са отвъд естеството и които Христос дарява на всички, които се молят с вяра. Каквото и да придобивали, съветвала ученичките си да го считат за дар Божий и безспирно да извършват бдения, отправяйки благодарност. Забранила им да се молят за здравето си, като им казвала, че нямало нищо по-полезно за душата от болестта, която трябвало да се възприема с благодарност.

ΑΓ ΕΙΡΗΝΗ ΧΡΥΣΟΒΑΛΑΝΤΟΥ ΔΙΔΑΣΚΟΥΣΑ ΤΙΣ ΜΟΝΑΧΕΣ

Ангел Господен й дал пророчески дар и преподобната станала като Божий пророк в обителта си. Докато почивала малко след Утренната, викала сестрите една по една, и умело им помагала да се явяват чисти и неосъдни пред Бога, като им разкривала и най-тайните им помисли.  Бързо се прочула из цялата Империя поради добродетелите си, с които водела сестринството, и всякакви хора, богати и бедни, малки и големи, започнали да я посещават, за да се посъветват с нея и да възложат надеждите си на нейните молитви. На всички говорила за ползата от покаянието, което във всеки един момент може да благоразположи Бога към нас.

ΑΓ ΕΙΡΗΝΗ ΧΡΥΣΟΒΑΛΑΝΤΟΥ ΑΓΓΕΛΟΙ ΧΡΙΣΤΟΣ

Чрез божията благодат непрестанно напредвала в подвизите и чистата молитва. По време на светата Четиретдесетница, до Великден, не яла дори хляб, а само малко зеленчуци – веднъж в седмицата. Всенощните й бдения станали нещо толкова естествено, колкото съня за останалите хора, и прекарвала нощта с ръце, издигнати към небето, потънала в божествени гледки. Имало случаи, в които оставала така в продължение на два дни, даже и седмица. Стигало се до там, че накрая ученичките й били принуждавани да й помагат да свали вцепенените си ръцете.

Една вечер една от монахините видяла преп. Ирини на двора, с издигнати ръце, да се моли чудно над земята, а двата огромни кипариса, които растяли в двора на манастира, да стоят със склонени до земята върхове. Върнали се в позицията си едва след като светицата ги осенила със знака на Кръста. Тази нощна молитва била страшна за бесовете, които удвоявали атаките си през нощта.

osia_eirini_xrisovalantou_5152

Веднъж един демон хвърлил запаления фитил от едно кандило върху нея. На мига дрехите на Ирини се възпламенили. Въпреки това останала спокойна и без малко цялата да изгори, ако не била една монахиня, която разбила вратата на килията й, събудена от миризмата на горяща плът и дрехи. Сред гъстия дим видяла преподобната, стояща изправена сред пламаците в безпристрастна молитва. Щом я напръскала с вода в опит да изгаси пламъците, Ирини снижила ръцете си и й казала гневно: „Защо ме лиши от толкова велико нещо с внезапното си вмешателство? До мен стоеше ангел, който плетеше невиждан венец от нетварни цветя и се готвеше да ми го подаде, когато ти го прогони“. И когато ученичката свалила дрипите от плътта й, неземно благоухание изпълнило манастира.

ΑΓ ΕΙΡΗΝΗ ΧΡΥΣΟΒΑΛΑΝΤΟΥ ΠΡΟΣΕΥΧΟΜΕΝΗ 2

Друг път на сън й се явил св. Йоан и й дал три ябълки от Рая, които не били обикновени. Били много красиви и излъчвали неземно благоухание. Когато се събудила, с удивление видяла, че държи трите райски ябълки. Заплакала от радост и благодарила на любимия си Христос и Неговия ученик. На другия ден показала ябълките на сестрите и казала, че един моряк, идващ от Патмос, пристигнал в манастира и дал на преподобната трите превъзходни ябълки, които св. Ап. Йоан й завещал. Първата ябълка разрязала на малки парченца и раздала на монахините. Когато я разрязала, се разнесло неземно благоухание. Ябълката била достатъчна, за да изхрани всички в продължение на четиретдесет дни. Втората изпратила на патриарха, а третата задържала като скъпоценен дар за спомен за нетварните райски блага. Всеки път след пост взимала по едно малко парченце за благословия и винаги разпръсквала неземен аромат.

ΑΓ ΕΙΡΗΝΗ ΧΡΥΣΟΒΑΛΑΝΤΟΥ ΔΙΑΝΕΜΕΙ ΤΟ ΜΗΛΟ

Благодарение на пророческия си дар, блажената Ирини извършила редица други чудеса и предрекла убийството на Варда, което се случило малко след онова на Михаил Трети (867). Предрекла още и възкачването на Василий Първи Македонец. С помощта на Свети Василий Велики и света Анастасия Узорешителница, изцелявала обсебени от демони и спасила един свой роднина, когото императорът искал да екзекутира като предател, като се явила ва Василий в пълния си блясък и красота. Императорът признал грешката си и поискал извинение и от тогава станал благоразположен към манастира.

Преп. Ирини достигнала 103 години, запазвайки свежестта и естествената си красота, знак на душевната й красота. Ангелът й хранител я предизвестил за смъртта й една година предварително и когато денят настъпил, събрала сестрите си, посочила новата, избрана от Бога, игумения, и им завещала да пренебрегват всичко онова, що е тленно, за да живеят с любимия си Жених. След това мирно затворила очи и предала душата си в ръцете на Бога. Била погребана в параклиса на св. мъченик Теодор, а от гроба й непрестанно излизало небесно благоухание, разкривайки на всички дързновението, придобито чрез Бога. И до ден днешен преподобната Ирини не спира да се застъпва за онези, които я призовават с вяра. Паметта й отбелязваме на 28 юли.

                                irene last

(Нов Синаксар на Православната църква – Юли, изд. Индикт, с. 318-321)

http://www.pemptousia.gr/2014/07/o-sigklonistikos-vios-tis-os-irinis-ch

Превод: Асен Андонов

[1] Тази планина се намира в Мала Азия, бел.прев.

За Николина Александрова

Виж още

Времето и Църквата

Христовото Пришествие донесе Царството Божие в света. А царството, в което се проявява Божието царство, ...