Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес освен големият Господски празник – Възнесение Господне, е и Международният ден на приятелството, който е обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между хората и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят.
Именно затова днес решихме да ви запознаем и с мислите на някои от св. Отци на Църквата за приятелството. Интересното при тях е, че те не са в обикновения светски дух и стил, а напротив, насърчават към разсъдителност при избор на приятел и другар. Но да не се отклоняваме. Ето и какво казва св. Антоний Велики за приятелството:
„Не нарушавай Божиите заповеди заради приятелството с хората. Не свързвай с всички близко приятелство, а приятелите си предварително подлагай на изпитание. Ако имаш много познати, не трябва на всички да се доверяваш, защото светът е лукав. За свой приятел избери такъв брат, който се бои от Бога. Привържи се към Бога, както син се привързва към баща си, защото всички хора, с изключение на малцина, са се предали на лукавството; светът е пълен със суетност, с грижи и скърби“.
Често обаче в приятелството се изисква и нещо повече от общи неща, които ни свързват. Обикновено в общуването ни с другите хора трябва да се научим и на търпение, защото ако искаме да бъдем истински приятели и другари, то ние ще трябва да положим много усилия, докато се научим да носим брата си. Ето какво казва св. Паисий Светогорец по този повод:
Когато търпим брата си с любов, той чувства това. Както и ако имаме злоба, дори и да не я проявяваме, той я чувства. Душата предава това, което има в себе си. Страстната предава страсти, раздразнителната – раздразнение, гневливата – гняв. А ако в душата има божествени дарования, тя ще предава божествени дарования.
„Да обикнеш някого истински – значи да се поставиш на мястото на другия. Така човек отстранява от любовта чуждото тяло на своето „аз“ (самолюбието) и е готов да приеме и да понесе всяка трудност и изпитание“, продължава св. Паисий. Та именно това е и истинското приятелство, когато ти си готов да претърпиш заради другия някакво изпитание, някакво изкушение и не само да го изтърпиш, а да му помогнеш повече да не чувства самота и изтощеност.
Много се е писало, а и може би още много ще се изпише за приятелството, защото то си е Божия тайна. Тайна на това как Бог събира и прави единомишленици хора колкото различни, толкова и еднакви.
„Приятелите са повече от бащи и синове. Приятелство е, когато не почитаме само себе си, но принадлежим на ближния, а собствеността на ближния считаме чужда за себе си; когато един спасява живота на друг, като че своя собствен, а другият му отвръща със същото“.
Казва Св. Йоан Златоуст в едно от своите слова. Насочва мислите ни към това да обичаме преди всичко Бога, а ако истински обичаме Създателя си, то няма как да не бъдем в единомислие с всички хора, особено с най-близките ни приятели.
Честит ден на приятелството!
Днес ви препоръчваме да препрочетете и текста за „За дружбата и най-добрия приятел – I част„
