Начало / Uncategorized / За дружбата и най-добрия приятел – I част

За дружбата и най-добрия приятел – I част

Искате да проверите своите отношения с ближните? Задайте си следния въпрос: колко от старите ви приятели са останали до вас?

Известният актьор Вениамин Смехов в своята книга „Когато бях Атос“ (заглавието идва от името на един от тримата мускетари бел. р.), припомня, че през 80-90 години на XX в. в списъците на най-популярните актьори, той с изненада не намерил най-талантливите. Първите места били традиционно заети от „Мускетарите“ и „Кадетите“. Причината за избора на публиката е ясна: предпочитане на два филма, които изобразяват силно приятелство, единодушие, взаимовръзка – точно това, което липсва на съвременното общество.

Така или иначе, почти всеки от нас ще признае, че близкото, единодушно приятелство е голямо съкровище. И в някакъв момент от живота ни това може да бъде особено важно за нас.

Единственият въпрос е възможно ли е да се намери наистина истинското приятелство.

Преди всичко, нека отбележим, че в душата на човека са заложени две потребности – общението с Бога и общението един с друг. Дървото не може да живее без слънце. Така и човекът без Бога не може да има реален живот и това се отразява в липса на нещо повече, на по-висше, истинно и вярно. Но ако едно дърво живее само, то лесно може да стане жертва на неблагоприятните метеорологични условия, например на силния вятър. Човекът без приятели претърпява бедите с особена съкрушаваща сила, а душата чувства самота, изоставяне в земния свят.

Забелязали ли сте, че след разговор с приятели настроението веднага се повдига, появява се сила и вдъхновение за извършване на ежедневните ни работи? Общност и общуване, единство и радост от единодушието и единомислието винаги пробуждат интерес към живота.

За всеки от нас има голямо значение не само топлата дума на близките ни хора, но и тяхното присъствие.

Общите неща с близките ни – това е дълбоко чувство на връзка с другите. Тази връзка се поддържа както с дума, така и от близостта с хората, които са ни близки и ни обичат. И когато около теб за дълго време няма никой от твоите близки хора, душата започва да копнее за тях, защото започва да чувства самота.

И така, приятелите – това е проява на Божията грижа за нас. Господ ни показва, че ние все още не сме сами в този безмилостен свят, и затова истинското приятелство е наистина съкровище. В живота често се случва роднинските връзки между братя и сестри да са силни, докато родителите са все още живи. Когато ги няма обаче, роднините се забравят едни други и често се случва, че всъщност здравите и силни връзки са именно приятелските.

Наистина близко приятелство свързва първите християни, когато чадата на Църквата са изключително тези, които с цялото си сърце са приели вярата Христова. „Вие сте мои приятели“ (Йоан 15:14), – говори Господ на апостолите.

Назовавайки ги Свои приятели, Той ги съединява, свързва ги с близки връзки на приятелство.

Липсата на приятели или нежеланието за приятелство често е свързано с егоизма; такъв човек е ориентиран само върху себе си и никой друг не му е необходим.

Да си зададем въпрос за това, какво е всъщност дълготрайното приятелство. И какво е това приятел? Едно е да намериш човек, който да споделя твоите интереси, друго е  – да срещнеш този, на когото би се доверил.  Дружбата – това не е просто общуване по навик с някого. В дълготрайното приятелство има особена близост и чувство за сродна душа, от което естествено произтичат взаимно доверие, всеотдайност и преданост.

В общуването си с хората ние често слагаме маски, играем роли, изпитваме известно напрежение и лицемерие, както и взаимно отчуждаване. Такова поведение е резултат от желанието ни да придобием авторитет пред човек, който не ни е бил преди това приятел.

Така че истинският приятел е този, с когото ние сме самите себе си, с когото се държим просто и естествено, не приемаме върху себе си никакви надути роли, не скриваме свойствените за нас слабости и недостатъци.

Истинският приятел е този, чиято критика не се боим да приемем, защото знаем, че той ще остане с нас. Приятелят не отвръща на удара. Истински приятел е този, на когото ти ще довериш своите тайни. Въпреки това истински приятел не ти е само този, който ти казва всичките си тайни, а този, с когото ти сам споделяш тайните си.

В древните сватбени церемонии приятелят на младоженеца подготвял всичко необходимо за брака, а след приключването на бракосъчетанието съпровождал младоженеца и съпругата му в брачната стая; той оставал отвън до вратата, която пазел така, че никой да не може да влезе и да наруши брачната нощ на младоженците. Истинският приятел прави всичко, за да направи радостни близките му хора.

Св. Йоан Златоуст, размишлявайки за живота на Църквата, казва: „Приятелите са повече от бащи и синове. Приятелство е, когато не почитаме само себе си, но принадлежим на ближния, а собствеността на ближния считаме чужда за себе си; когато един спасява живота на друг, като че своя собствен, а другият му отвръща със същото“.

По този начин истинското приятелство, както навярно се чувства от всеки, има дълбоко сходство с пълното доверие и искреност между приятелите…

Следва продължение…

Автор: Валери Духанин

Източник: www.pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Старомодната църква

Преди години разговарях с колежка от светската ми работа и тя ме попита към коя ...