Начало / Новини / Св. Йоан Хозевит в църковния календар и на Йерусалимската патриаршия

Св. Йоан Хозевит в църковния календар и на Йерусалимската патриаршия

Днес официално Йерусалимската патриаршия прие в църковния си календар св. Йоан Хозевит (1913 – 1960). 

В манастира „Св. Георги Хозевит“ днес бе отслужена св. Литугрия, оглавявана от Патриарха на Йерусалим Теофил в съслужение с множество архиереи, както и с представителя на Румънската православна църква епископ Тимотей.
Макар че още на 20 юни 1992 г. Румънската църква канонизира св. Йоан Хозевит, то едва през есента на 2015 г. Йерусалимската патриаршия обсъжда вписването в нейния църковен календар на св. Йоан, който се подвизава в Светите земи в продължение на 24 години. 
Днес Румънската църква чества паметта на св. Йоан Хозевит на 5 август, деня на неговата преподобна кончина. 
Свети Йоан (в мире Илия Якоб) е роден в семейството на Максим и Екатерина Якоб на 3 юли 1913 г. в Румъния. Едва 6-месечен остава сирак и израства под грижите на баба си. Когато навършва 20 години, става послушник в манастира Неамц, където остава 3 години. На 8 април 1936 г. приема монашеско подстрижение с името Йоан. През ноември същата година отива на поклонение в Светите земи и след като отдава почит на Пресветия гроб Христов, се оттегля в пещера в Йорданската пустиня за две години. След това се подвизава в манастира „Св. Сава“ в продължение на осем години. Там получава дара на сълзите и на постоянната молитва. Бог отрежда ново служение на йеросхимонах Йоан като настоятел на скит до р. Йордан в близост до Йерихон. През деня преподобният служи литургии, изповядва, причастява, подкрепя поклонниците с боговдъхновени думи за духовна помощ и утеха, често се труди в градината към скита. А през нощта отива към р. Йордан и прекарва часовете до разсъмване в молитва. След пет години суров аскетичен живот, подвизаване и послушание, през 1952 г. заедно с духовното си чедо Йоаникий отива в пещерата на Св. Анна в Хозева, близо до манастира „Св. Георги Хозевит“. В продължение на 7 години се подвизава строго в трудните условия на пустиножителството. Предава Богу дух на 5 август 1960 г. От 47 години земен живот св. Йоан Хозевит прекарва 24 години в монашеско подвизаване в Светите земи.
След като изминават 20 години, гробът му е отворен и е установено, че мощите му са нетленни и заедно с дрехите му излъчват неземно благоухание. Светите му мощи са пренесени в манастира „Св. Георги Хозевит“, в параклиса на Св. Стефан, в който се намират и до ден днешен и привличат от цял свят поклонници, просещи застъпничеството на св. Йоан Хозевит.
Св. Йоан Хозевит оставя дълбока диря и в обогатяващата духа литература със стихове, разкази, проповеди, преводи…
Това е неговият разказ „Вавилонската кула на нашето време“:

 

„След потопа хората отново се отклонили от Божия път и така отклонили се отново започнали да очакват потоп. По тази причина решили да построят Вавилонската кула, т.е. Вавилонската крепост. Те искали да я издигнат по-високо от облаците небесни, за да не се страхуват повече от водата. И за това безумие Бог смесил езиците им, така не успели да направят нищо.
Съвременните хора не са по-добри от тогавашните. Днес хората знаят, че са забравили Бога, и очакват заради това небесно наказание. Но вместо да изберат ковчега на спасението – кораба на Църквата – правата вяра и покаянието, вместо да потърсят Бога, хората, оглупели от цивилизацията си, отново строят за себе си „кула“, точно както в миналите времена, във Вавилон. „Вавилонската кула“ днес не е градеж от камъни и кирпич, а безумна гонитба за изобретения.
Днес човека мисли, че изобретяването на машини и оръжия облекчава живота му и гарантира неговата безопасност и защита. Какво погрешно мислене! Очевидно е, че колкото повече се модернизира светът, колкото повече се умножават новите изобретения, със същата степен се умножава и злото, а животът на човека става все по-горчив и изпълнен с опасности.
Хората никога не са се мъчили така от тревога и отчаяние, както в нашето време, когато бележим възход на цивилизацията.
Тази възходяща цивилизация научи човека да не търси повече Бога, старае се всячески да потисне светата вяра. Тя научи управниците как лесно да измислят начини за безчовечно поробване на народа, по-лошо и от египетските фараони. С други думи жаждата за цивилизация задушава истината и свободата на хората.
Лъжливата цивилизация научи хората да измислят все по-ужасни оръжия за изтребление и по този начин прогони любовта от земята.
Съвременната наука даде възможност на хората да летят във въздуха, да пътешестват по водата с огромни плаващи крепости с размерите на град. Науката даде на човека крилата на птиците и нозе от желязо, с които да се носят по пътя на суетата, но му прегради пътя към молитвата. На пътя към храма съвременната наука построи гигантски лабиринт, а пътя на беззаконието застла с асфалт и посипа с цветя.
Благодарение на автомобилите разстоянията навсякъде се съкратиха и страните станаха по-близо, благодарение на телефоните хората станаха още по-близо. Новите изкуства се събраха за да глезят тялото и да отделят Бог от сърцата. Умът преуспява, но сърцето охладнява. Науката се обогатява, но вярата избледнява.
И така, ако на кратко опишем тази напаст – цивилизацията на модерния човек – ще трябва да кажем: както никога земята е обляна в сълзи, войните препълниха гробищата (авторът живее през втората половина на 20 век и е бил свидетел на Първата и Втората световни войни – бел. прев.), целият хоризонт е изпълнен с дим от мотори, а в небето гигантски птици с железни клюнове са готови да изгонят мира от въздуха.
А за да успеят навреме да завършат „Вавилонската кула“, водачите на различните страни постоянно свикват мирни конгреси, но Бог, виждайки тяхното лукавство е размесил умовете им, както е смесил вавилионските езици, и те вече не могат да се разберат един с друг.“
По публикацията работиха: Асен Андонов и Нели Иванова
  
източник на информацията: aegeanews.gr, mirmagdalina.ru, predanie.bg
снимки: sfintisiicoane.wordpress.com, ro.orthodoxwiki.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделното училище във Видин започва своята работа през октомври

Православното неделно училище към митрополитския храм „Св. Николай Мирликийски“ в град Видин започва своята работа ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *