Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Очаквайте…
Съвременен платонически диалог
Съвременен платонически диалог
ПРЕДИСТОРИЯ
Сократ и г-н Чужденец, докато стоят на своята пейка и си почиват, хапвайки кюфтенца, под нежните звуци на една тъжна рембетико песен, обсъждат езиците. Сократ се опитва да убеди своя приятел да научи гръцки.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Абе, Сократе, не мога да разбера, защо толкова настояваш да науча гръцки добре. Мислиш ли, че имам време за гръцки с толкова грижи?
СОКРАТ: Е хубава работа! Имаш време да гледаш по четири часа на ден телевизия, а не можеш да отделиш 2-3 часа в седмицата, за да научиш гръцки.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Е хубаво, посвещавам ги! Кажи ми обаче, какво да го правя тоя гръцки? Какво ще правя с език, който се говори само от десет милиона души?
СОКРАТ: Хубаво! Научи тогава китайски, който го говори един милиард души!
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Шегуваш се, разбира се.
СОКРАТ: С две думи критерий не ти е броят хора.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Имаш право. Със сигурност не. Но, как да ти го кажа, само идеята да науча гръцки ме кара да изпадам в паника.
СОКРАТ: Защо? Ти си смел човек!
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Шегата на страна, Сократе. Знаеш какво имам предвид. Ама имате си много сложен език. Това не е език, това е езикотрошачка. Имате спрежения, склонения, вид на глагола, нямате инфинитив, навсякъде слагате окончания, имате сложно словообразование, имате падежи.
СОКРАТ: Ако това ще те утеши, вече нямаме дателен падеж.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: И защо не ми каза по-рано, за да хукна към първото езиково училище?
СОКРАТ: Сега сериозно, в никой ли от езиците, които досега си учил, не си срещал трудности? Лесно ли например научи phrasal verbs в английския или accord du participe във френския?
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Не, истина е, че много ме затрудняваха, а и още правя грешки.
СОКРАТ: Ето, виждаш ли. Не гледаме значи степента на затруднение, но вида затруднение. А от тази гледна точка всички езици са трудни.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: И двамата тук сме на едно мнение, но в допълнение, гръцкият, как да го кажа, вече не е полезен език. В коя част от света можеш да отидеш днес и да говориш гръцки?
СОКРАТ: Ако това е твоят критерий, не говорим всъщност за полезност, а за практичност, за употребяемост. За мен нещо е полезно, когато издига духа ми, прави ме по-добър. От тази гледна точка, изучаването на един език не цели само да покрие някаква краткотрайна нужда от общуване, но е упражняване на духа, колко повече за език като гръцкия, на който принадлежат първите литературни паметници, датиращи от Омировите епоси. Дори това, което наричаме понякога новогръцки, в своята същност е процес, започнал преди двадесет века. Гръцкият е един от малкото примери за езици с непрекъсната хилядолетна история на писмени паметници, които представляват и днес обект на удивление. Характерно е, че дори и в наши дни ,един грък, четящ Омировите епоси, песните на Софокъл или на Есхил, поезията на Сапфо, басните на Езоп, текстовете на Светото Писание, може и да не разбира всичко, но разпознава сред тези думи и фрази такива, които и днес се използват в живото слово, след толкова много векове!
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Наистина е изненадващо, Сократе. Въпреки това, всички езици крият зад себе си една култура. Гръцкият не държи монопола.
СОКРАТ: Не съм казвал обратното. С това, което казваш обаче, се съгласяваш, че всъщност няма полезни и безполезни езици, тъй като всички всички са носители на култура. Следователно никой език не може да бъде своеволно обявен за второстепен и по-малко достоен да бъде научен в сравнение с някои други.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Хубаво, убеди ме, че всички езици имат еднаква стойност и че никой не е по-долен от друг. Но не можеш да ме убедиш да науча гръцки, а не някой друг малцинствен език.
СОКРАТ: Като за начало, всеки ден използваш гръцки докато говориш собствения си език.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Говоря гръцки без да знам? А аз мислех, че гръцкият се използва само, за да се пишат научни термини!
СОКРАТ: И смяташ, че думи като еклесия (църква), театър, музика, тип, проблем, феномен, фотография и толкова други думи са научна терминология! Я бързо бягай да му ги кажеш на бакалина от ъгъла, че бедничкият ги използва всеки ден, пък не ги знае!
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Пак започна да се шегуваш. За всеки случай, тези думи не са много.
СОКРАТ: Повече, отколкото смяташ. Както и да е, колко много думи ежедневно се създават във всички езици с представките анти-, пара-, ан-, таласо-, зоо-, вио-, и т.н.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Наистина са много. Но тези думи ги усвоявам в рамките на майчиния език. Защо да бъде през гръцкия?
СОКРАТ: Защото „начало на знанието е проучването на думите“, както е казал един древен философ.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Което ще рече?
СОКРАТ: Което ще рече, че ако не знаеш произхода на всяка дума, никога няма да станеш истински познавач на езика си. Това знание ще те накара да разбереш по-добре самия свят, който те обкръжава. „Границите на моя език са граници на моя свят“, както е казал Витгенщайн.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Както и да е, за мен езикът е основното средство за общуване, а не обект на изследване.
СОКРАТ: След като спомена средство за общуване: помниш ли колко пъти си идвал в Гърция, за да се наслаждаваш на слънцето и морето й и да се опитваш да поговориш с обикновените хора? Колко пъти си опитвал?
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Ти това общуване ли наричаш? Комуникирахме си като шимпанзетата.
СОКРАТ: Точно така. Как искаш да разбереш народа му, особеностите му, добродетелите, но и негативното, освен ако не говориш с обикновените хора, които живеят на това място, ако не четеш литературата на гръцкия народ, ако не слушаш стиховете на песните му, ако не споделяш радостите и тъгите му? Често ми казваш, че ние гърците сме странни, такива или онакива сме били.
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Истина е, че и аз винаги съм искал да ви опозная от първа ръка и да не слушам какво ми казва този или онзи.
СОКРАТ: Е?
Г-Н ЧУЖДЕНЕЦ: Кога мога да се запиша?
(Както винаги, накрая побеждава Сократ)
Стилианос Хортис
Превод от гръцки: Асен Андонов
Източник/ Πηγή: «Επικοινωνήστε Ελληνικά»
Приятели, скоро очаквайте новата седмична рубрика на „Добротолюбие“ – Гърцки език за начинаещи. Чрез нея ще може да научите заедно с нас гръцкия език и то безплатно. Съвсем скоро в „Добротолюбие“.
