Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи специален чин по „полагане на антиминс“ в старинен храм „Св. Николай“ гр. Провадия.
В светата служба участие взеха прот. Георги Стоименов – архиерейски наместник на Провадийска духовна околия и председател на Църковното настоятелство, йером. Никифор ( Василев ), свещ. Станислав Друмев, и дякон Любомир Георгиев.
Молитвено участие взеха представители на местната власт, дарители и хора поогнали за изграждането на Божия дом.
Църквата посветена на светия Мирликийски чудотворец е построена 1844 г., намира се в Етнографския комплекс „Вароша” и има голяма културна и историческа стойност. По време на тоталитарния режим храмът е отнет от Църквата, десетки години се е ползвал като музей и концертна зала. През 1999 година е върнат на БПЦ. В края на 2012 г. с водосвет е поставено началото на дарителска кампания за ремонт и възстановяване на старинния храм. След дългогодишното прекъсване богослуженията в този храм вече са възстановени.
Любопитно: Какво е Антиминс?
Антиминс (от гр. „вместопрестолие“; англ. corporal) – специален плат (лен или коприна) с размери малко по-големи от напрестолното евангелие. Обикновено на него е изобразено погребението на Спасителя Христос. В наши дни то е щамповано, в по-стари времена е било изписвано на ръка. В горния край на плата е вшита частица от мощите на някой светец, а в противоположния стои саморъчният подпис на съответния право-правещ архиерей. В буквален превод от гръцко-латински антиминс означава „вместо трапеза“.
В древни времена св. Литургия обикновено се извършвала върху гробовете на мъчениците. За да бъде възможно св. Евхаристия да бъде отслужвана и там, където няма гробове на мъченици, още от тогава били изготвяни антиминси с частица от мощи. Първите писмени свидетелства за употребата на антиминс са от VIII в., но преданието свидетелства, че то е още от първите векове на християнството.
Антиминсът е също и свещен документ, който веществено запечатва непрекъснатата апостолска приемственост в Църквата и в частност там, където се извършва всяко едно конкретно богослужение. Това става по силата на собственоръчния архиерейски подпис, тъй като по древното правило – църковната пълнота се съхранява където е епископът. Антиминсът свидетелства за неговото присъствие там, където той физически е възпрепятстван да отиде. Но не само свещеник, а и самият архиерей не може да извършва св. Литургия без антиминс – свой или от друг каноничен архиерей.
Антиминсът до голяма степен е свързан с храма, доколкото е поставен на св. Престол, под напрестолното евангелие. По време на св. Литургия сгънатият антиминс се разтваря и върху него се принася самата безкръвна жертва. Има и антиминси без частица от мощи, само с архиерейски подпис, но те са за престол, който е осветен и следователно, сам съдържа такава частица. Тези обаче са неподвижни, т. е. не могат да се отделят от престола.
При наличието на антиминс с мощи (подвижен), литургия може да се извърши върху него и на неосветен престол, и на всяко място – дори на открито. Свещенодействието върху антиминс се ограничава до св. Литургия. Що се отнася до ръкоположенията в свещен сан, те са възможни единствено на осветен храмов престол.
В Българската православна църква, както във всяка поместна православна автокефалия, антиминси могат да освещават всички канонични архиереи, намиращи се в евхаристийно общение помежду си. При освещаването антиминсът се помазва със св. миро.
Снимки: Варненска и Великопреславска митрополия
