Начало / Новини / 22 години от кончината на архим. Серафим Алексиев се навършват на 13 януари

22 години от кончината на архим. Серафим Алексиев се навършват на 13 януари

На 13-ти януари се навършват 22 години от блажената кончина на видния български йерей, богослов и духовен писател, поет, душеловител и творец, оставил изключително богато и вдъхновено духовно наследство – Архимандрит Серафим Алексиев. Той е роден през 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) със светско име Стоян Георгиев Алексиев. След години на учение в Софийската Духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовни семинарии, а от 1960 до 1969 г. – и в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие.
През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Св. Синод в София.
Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния Съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архим. Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира „Покров Богодородичен“ в кв. Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.

На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.
Публикуваме и някои от неговите незабравими творби:
Архимандрит Серафим е автор и на:
 Нашата вяра“ (катехизис),
„Нашата надежда“ (беседи върху Блаженствата) и
„Нашата любов“ (беседи върху десетте Божии заповеди), както и брошури на духовно-нравствени теми:
„Гордост и смирение“,
„Вражда и помирение“,
„Смисълът на страданията“,
„Самозваните съдници“,
„Болна и здрава мистика“,
„Забравеното лекарство“,
„Нашата молитва“,
„Живот след живота“,
„Оптинските старци“ и др.


Страданията са лекарство 

Страданията са горчиво лекарство с благи последствия. Те лекуват разните ни грехове, особено гордостта, и ни смиряват. Когато лекарят цери болният, той не му дава сладки лакомства, а горчиви лекарства. Ако болният е разумен, приема с благодарност и без ропот тия горчиви лекарства, знаейки, че те ще го изцерят. Само неразумните деца се мръщят и не искат да пият спасителните лекарства, защото горчели на езика им.! Колко много приличаме ние на тези неразумни деца, когато роптаем против страданията и скърбите, които Бог ни праща! Ние трябва да си спомняме в минути на най-тежки скърби за праведния Иов, който невинно е страдал и въпреки това геройски е понесъл всички нещастия, които се струпвали на главата му, без да пороптае или похули Бога. Той загубил и имота си, и стадата си, и слугите си, и децата си. Една след друга му съобщавали страшните новини за връхлетелите го нещастия. И при всяка кобна вест той повтарял само чудните думи: „Господ даде, Господ взе; ( както бе угодно Господу, тъй и стана ) да бъде благословено името Господне!“ Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога (Иов. 1:21-22 ).

Из „Смисълът на страданията“

Бог за прости архим. Серафим Алексиев!

За Ангел Карадаков

Виж още

Великотърновският университет днес почете Деня на св. Евтимий Патриарх Търновски

Великотърновският университет днес почете Деня на св. Евтимий Патриарх Търновски – духовник, книжовник и православен ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *