Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Църквата винаги е била място, където от малка намирах спокойствие. Харесваха ми тишината, приглушеното шепнене на хората, тихите молитви и най-вече св. Литургията, много хубаво пееха хористите и придаваха още по-молитвено настроение. Имаше някакво тържествено величие в изпълнението. Обичах да седя, да слушам и да се моля.
След години, когато се преместих в центъра взех да ходя в Света Параскева.Там заедно с други майки отгледахме децата си в градинката на храма, където играеха от сутрин до вечер. Именно там кръстих и децата. Но всеки храм крие някакво очарование, имаше периоди, когато ми харесваше да ходя в Руската Църква „Св. Николай Чудотворец“, защото долу на гроба на Владика Серафим Соболев имаше малко хора. Човек можеше да се помоли на спокойствие. Към момента се черкувам в храм „Св. Св. Кирил и Методий“, но причината е друга.
Там ме привлече учителката ми по жестомимика Силвана Павлова, която преподава в Богословския Факултет. В църквата тя обучава деца с увреден слух, деца сираци, обучава ги по религия. Нещо ме привлече в тях. В началото имах грешната представа, че те са безпомощни щом не могат да говорят. Оказа се, че не е така, те са си съвсем добре, просто общуват по своя си начин. Особеното беше, че те или веднага приемат човека срещу себе си или го отхвърлят. Имат невероятна интуиция да разпознават хората и естествено им слагат прякор на своя си език. Аз им се представих като Вили и заради нещата, с които се занимавах ми лепнаха прякора „Вили, която рисува“. Заедно правихме доста неща в приложното изкуство, като картички, кукли, цветя и рисунки за благотворителен базар.
Успяхме да ги заведем в Рилския манастир с нещата направени от нас. Дай Боже да видят още от красотите на България, а и на света.
Хората не се замислят колко малко трябва на човек, винаги съм мислила че света е абсурден, защото половината човечество умира от глад и войни, а другата половина от преяждане.
В храма „Св. Св. Кирил и Методий“ се провеждат много занимания, там има изграден енорийски център, където хората могат да се учат на дърворезба, иконопис, да учат религия и византийска нотация като пеят в църковния хор към храма. Има изградена столова, в която могат де се почерпят на празници.
По принцип почти във всеки храм се изучава религия и пеене, но би било хубаво ако всички имаха изградени центрове, където бъдещите поколения освен да изучават религия да изучават и българските занаяти, етноса на българския народ, защото през петвековното робство това ни е опазило като нация, помненето на вярата и народността ни. Нека да бъдем православни християни, нека да бъдем и българи. Да спазваме и помним народностния дух, духът, който народ ни прави и нация, и хора. Духът на България.
Автор: Велислава Крумова
