Не трябва да осъждаме себе си, да хленчим, да се оплакваме и да си „посипваме главите с пепел”, въпреки че, като преход към покаянието, и това има смисъл. Покаянието за църковния човек е състояние на непрестанно очистване, промяна на мисленето[1], възрастване в Божествената Любов, която ни подбужда непрестанно да стопяваме ...

Прочети още