Отначало го проповядваха в чужди страни, а сетне по Божия воля ни го оставиха в Писания, та да бъде основа и стълб на вярата ни. Понеже не е истина, че те са проповядвали, преди да достигнат до съвършено знание, както някои се осмеляват да говорят, хвалейки се, че поправят апостолите. Защото след като нашият Господ възкръсна и те се облякоха в сила отгоре при слизането на Светия Дух върху им, у тях не остана празнота и получиха съвършено знание. Отидоха до краищата на земята, проповядваха за благата, с които Бог ни дарява, провъзгласяваха небесен мир за всички хора; всички те и всеки от тях еднакво притежаваха благовестието Божие.
За Свещеното Писание
Господ на всички даде на апостолите Си силата на благовестието и от тях ние също научихме истината, сиреч учението на Сина Божи – както Господ им каза: „Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.“(Лука 10:16). Защото ние научхме замисъла на нашето спасение не от някой друг, а от онези, чрез които благовестието стигна до нас.
Автор: Св. Ириней Лионски