Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Тръгнах заедно с приятеля Софроний за гр. Александрия. Тук в лаврата Октодекат намерихме старец с големи добродетели, родом египтянин. Попитах го:
– Дай ни съвет, отче, как да живеем заедно, тъй като софистът има намерение да се отрече от света!
– Добро е делото, чедо – отговори старецът, – което желаеш – да се отречеш от света и да спасиш душата си. Пребивавайте в килията, в която поискате да живеете, трезвено, мълчаливо и в непрестанна молитва, и аз се надявам на Бога, чедо, че Той ще ви изпраща вразумление и ще просвети вашия ум.
– Ако желаете спасение, – подхвана отново той – избягвайте общение с хората. Сега ние непрестанно хлопаме по всички врати, обхождаме градове и страни, където можем да намерим храна за сребролюбието или тщеславието и да изпълним душата си със суетност.
– И така, да бягаме от света, чеда – каза още веднъж, – защото времето е близко.
– Уви, колко много би трябвало да плачем и се разкайваме за това, за което сега не желаем да се каем – също каза той.
– Когато ни превъзнасят с похвали, ние не умеем да се смиряваме, както и обратно – не можем да понасяме укори. Първото подхранва в нас славолюбие, а второто ни причинява скръб. А където има скръб и тщеславие, там няма нищо добро.
– Великите и дивни отци са пасли мнозина. А аз, недостойният, и една овца не мога да напаса; напротив, самият аз съм подхвърлен на нападение от зверовете.
– Задача на демоните е да хвърлят душата ни в грях и след това да я доведат до отчаяние, за да успеят окончателно да я погубят. Те непрестанно й внушават: „Кога ще умре, и кога ще загине името му?“ (Пс. 40:6). Но ако душата бодърства, самата тя ще вика срещу тях: „Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни“(Пс. 117:17). Демоните обаче са безсрамни и отново се устремяват срещу душата, като й внушават: „Отлети на вашата планина като птица“ (Пс. 10:1). На това ние трябва да сме готови да отговорим: „Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище, няма да се поколебая“ (Пс. 61:7).
– Бъди страж на своето сърце – каза в заключение старецът – за да не влезе някой чужд с думите: „Наш ли си, или от нашите неприятели?“ (Иис. Нав. 5:13).
Бележка. Думите на стареца показват, колко задълбочено подвижниците изучавали Св. Писание и особено книга Псалтир.
из „Духовни полета“
