Начало / св. Отци / ЖИТИЕ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

ЖИТИЕ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Медна гравюра на св. Йоан Рилски с житийни сцени, 1874 г. Собственост на Националния музей при Рилския монастир
Ето во кратце живота на светеца от Рила,  живота на този, който пренебрегна тленното и временното и поревнува за небесната наслада, и я заслужи чрез постнически живот и покаяние.
Преподобният отец Йоан пустинножител Рилски, който е и най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ са родил около 876-то лето Господне в българското село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край величествената река Струма. Родителите му, благочестиви люде. Отрано му вдъхнали вяра и любов към Господа Бога. Когато починали, той от обич към нестяжанието раздал на болни и бедни хора, своята част от наследеното имущество. След това се отправил в близкия до него манастир и станал послушник. След като бил достатъчно изпитан дали е готов да поеме по трудния път на монашеството бил подстриган за монах, бил въведен в ангелския живот, за да стане след време земен ангел и небесен човек.
Закопняло сърцето му за тихия отшелнически живот. С благословението на тамошния игумен и подкрепян от Божията вседействаща благодат напуснал манастира и се изкачил на най-високата и гола тамошна планина. От сухи дървета си направил колиба. И започнал да живее живота, който винаги е мечтал, започнал да се подвизава в пост и молитва, в себеотрицание и смирение, кротост и мълчание. За храна му служели дивите растения и техните корени. 

Наистина свят живот живеел пустинножителя, за този му живот отдаден на Бога, дяволът мразейки човешкия род и искайки погубването му, нападнал св. Йоан чрез едни разбойници, набили го и го изгонили от мястото на неговото подвизаване. Но не след дълго скитане из пустинята, намерил друго място за подвижнически живот една дълбока пещера, в която се и заселил. 
Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата започнали да се подвизават в труд и молитва и така като ангели духовно растели. Обаче бащата, разтровожен за сина си, тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Йоан, който  допуснал това.
Докато бащата се гневял преподобният само мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан паднал на колене и със сълзи на очи помолил Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот, които биха увлекли човека и биха го направели свой роб, лишавайки го от вечния живот.
Като вървели по пътя към родното си село, отровна змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на своето най-мило чедо. Взел мъртвото тяло на сина си и го понесъл обратно към пещерата на св. Йоан.
Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Йоан почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта, която той никак не жалел.
В тая пещера Йоан прекарал 12 години в подвизи и Богоугодничество. От пещерата той заминал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво и там продължил своя свят живот. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него, защото и зверовете разпознават угодника Божии и го не закачат.
По Божие допущение го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета. Много хора от различни места жадни за духовни беседи със светия старец идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве и дарявал на всички изцеление и благодат от Бога. Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:
– Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!
Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.
– Деца мои – им казал той, – това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.
Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога. Смиреният Йоан искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на злите духове, които не оставят желаещия спасение. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици. Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела. 
Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат“ (Лука. 11:33), така и св. Йоан, който като запалено светило носил постоянно благодат на всички идващи при него не останал за дълго сам, не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.
Мнозина видели подвизите на угодника Божии и искайки и те такъв живот надошли около него и се отдали на подвизи като него. Построили монастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан. Преди смъртта си св. Йоан оставил завет  на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: „Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави…“
На седемдесетгодишна възраст преподобният Йоан пустинножител Рилски, блажено починал и предал духа си на Бога, който така пламенно обичал, и на Когото винаги се надявал. Това станало  на 18 август 946 година от Рождеството по плът на Господа Иисуса Христа. След смъртта на праведника, Бог по своята милост оставил тялото му нетленно, та като гледаме да се удивляваме на Всесилната Божия благодат, да поревнуваме и ние за живот от даден на Бога, живот в Бога, на който постоянно да се надяваме и винаги да се молим. Сега мощите на св. Йоан Чудотворец пустинножител Рилски  почиват в неговата света Рилска обител. По молитвите и застъпничеството на Рилския пустинножител Йоан Господ Бог да ни помилва. Амин.

За Ангел Карадаков

Виж още

За лъва на име Йордан и за Св. Герасим

Днес честваме св. Герасим Йордански – светец, всепризнат и като молител пред Бога, и като ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *