Едно гнусно нещо, за което ви пиша, като е станало изобщо предмет на подозрение и мълва, изпълни със скръб душата ми, при все, че ми се вижда невероятно. И това, което пиша, виновният нека да приеме като лек, не виновният – като предпазване, а който е нехаен, което не бихме желали да намерим между вас, нека го приеме като доказателство срещу самия него. Ето за какво ми е думата: казват, че някой измежду вас взимали пари от ръкополагани, и което е още по-лошо, това прикривали под булото на благочестие. Защото оня, който прави зло под вид но добро, заслужава двойно наказание: и за това, че върши недобро нещо, и за това, че си служи с доброто, така да кажем, като помагач в извършване на греха. И ако това е вярно, от сега занапред нека вече да не става и да се поправи, защото на този, който взима сребро, трябва да кажем, това, което апостолите са казали на оня, който искал да даде такова, за да купи преподаването на Светия Дух: „Среброто ти да погине заедно с тебе“ (Деян. 8:20), понеже по-малко греши тоя, който по неразбиране иска да купи Божия дар, отколкото оня, който го продава, тъй като това е продажба, и ако продадеш даром полученото, ще ти се отнеме благодатта, като продаден на сатаната, понеже въвеждаш кръчмарство в духовните работи и в църквата, в която ни е поверено Тялото и Кръвта Христови.
Тия неща не трябва да стават така. А ето в какво се състоят хитруванията. Те мислят, че не грешат, ако взимат не при самото ръкоположение, а после, докато всъщност да вземеш, когато да е, все е вземане. Моля ви да изоставите той доход, или, по добре казано, този път за ада, и не правете себе си недостойни да извършвате свещените тайнства, като цапате ръцете си с такова сребролюбие. Простете ми, че отначало не повярвах, а после, като повярвах, заплашвам. И ако някой след това мое послание извърши нещо такова, нека се отстрани от тукашните олтари и отиде там, където може да купува и продава Божия дар: Понеже „ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии“ (1 Кор. 11:16). Ще добавя нещо и ще престана. Всичко това става от сребролюбие, а „корен на всички злини е сребролюбието“ (1Тим. 6:10) и се нарича идолопоклонство (Кол. 3:5). Впрочем, не предпочитайте идолите пред Христа за малко сребро, нито пък подражавайте на Юда, за втори път продавайки срущи подкуп веднъж Разпнатия заради нас: понеже… ръцете, които взимат такива плодове, ще се нарекат цена на кръв.
Текст: Правила на св. Православна Църква – манастир св. Вмчк Георги Зограф, Света Гора.
Добротолюбие Православие, вяра, църква
