Начало / Интереси / беседи / ЗА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

ЗА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

Постът почти свърши, мнозина от нас ще се причастят с Талото и Кръвта Христови. Предлагаме ви кратка беседа за св. Причастие и смисъла на причастяването. Надяваме се тази беседа да ви укрепи и възрадва, защото на истина радостно е, когато творението се удостоява да се докосне до Твореца.
„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:56). Няма нищо по-ценно и по-желателно от тези утешителни думи на нашия Спасител, в които се изразява цялата Му любов, цялата Му безгранична щедрост, предавана на вярващия чрез тайнството св. Причастие. С какво може да се сравни състоянието на вярващата душа, която се съединява със Самия Господ? Тази тайна на тайните е толкова възвишена, че е само отчасти постижима за ограничения човешки ум. Достатъчно е да знаем, че чрез тайнството Причастяване ние се сподобяваме с най-драгоценните Божии дарове, поради което сме длъжни да се стараем с всички сили да живеем  така, че по-често да пристъпваме към това най-свято тайнство, с което древните християни са се сподобявали ежедневно.

Светото приобщаване, укрепявайки нашите душевни и телесни сили, ни служи също като непобедимо оръжие за побеждаване на невидимия враг на нашето спасение – дявола. Този враг е най-опасният за нас. Колко примки поставя той за наша погибел, в които с всичси сили се старае да ни улови. Където и да отидем, почти на всякъде прелъстява, навсякъде съблазнява. Ние искаме да направим добро, а той ни влече към злото, искаме да се молим, а той ни навява скверни мисли, леност, отегчение и пр., използвайки нашите немощи и клонността ни да грешим. Колко внимание, предпазливост и самопринуждение се изисква от нас, за да не ни овладее този жесток дух на злобата. Той е още по-опасен поради това, че е невидим и извънредно хитър и лукав. Против такъв опасен враг ние трябва да употребяваме по-силно оръжие, но кое оръжие може да бъде по-всесилно от тайнството Причастие. То наистина е всемогъща сила, защото като се причастяваме с тялото и кръвта Христови, ние приемаме в себе си Владиката на небето и земята, чието могъщество е безкрайно. От друга страна, то съдържа в себе си цялата сила на нашето изкупление, извършено от Спасителя, плод на което е било победоносното тържество над тъмното царство на дявола.
Който рядко пристъпя към това спасително тайнство, той се отдалечава от спасението. Даже следното просто съображение изяснява тази истина: който често се причастява, той често очиства своята съвест чрез тайнството покаяние. А който възобновява при това скръбта и съкрушението си за извършените грехове, той запечатва в душата си спасителен страх пред Бога, който го удържа от грях, за постигането на което е необходимо по-често да се въоръжаваме с благи мисли и добри дела, които ни отдалечават от греха и ни приближават към Бога. Поради това, колкото по-често се приобщаваме, добрите ръзположения и добродетели придобиват голяма сила и стават необходимост за душата. Всеки от отпит знае, че честото повтаряне на нещо създава у нас навик към това. Който често повтаря греха, той става роб на греха, който се стреми към добродетели, той става подвижник на благочестието. По такъв начин честият причастник по необходимост придобива разположение да служи с усърдие на Господа, защото истински вярва в силата на св. Тайнство, слави Го с веселие и надежда, защото истински се надява, че помощник и защитник му е Господ, покорява Му се със смирение и любов, защото истински обича Господа, Който ни е възлюбил и облагодетелствувал с всички небесни дарове.
Нека споменем за ония, които недостойно се причастяват към Христовата чаша. За такива Св. Писание казва: който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже на различава тялото Господне. (1 Кор. 11:29). Пристъпвайки към това страшно Тайнство, ние произнасяме: нето целувка ще ти дам като Юда… Кои от причастяващите се дават на Господа юдина целувка? Без съмнение, това са онези, които като са се съединили с Господа и са се осветили с най-святия Негов дар, като са се очистили даром от безбройните съгрешения – изчадия на духа на злобата – отново се предават на тъмнината бесовска сила, отново се отдават на скверните си дела, отново се поробват на сатаната.
В заключение  на нашата беседа за приобщаването със св. Христови Тайнки, ще споменем накйи от ония неизброими блага, които то досатвя на достойно причастяващите се. Според учението на св. Църква, това вой-свято  Тайнство на тялото и кръвта Христови дава на онези, които достойно се причастяват тях, укрепване на ставите заедно с костите, изцеление на различни болести, здраве, сила, опазване, спасение и освещаване на душата и тялото, прогонване на скърбите, радост и веселие, оставяне на греховете, умъртвяване на страстите, просвещаване и очистване на осквернената душа, предпазване от развращаващи думи и дела, избягване всяко дяволско влияние, помощ срещу злите духове, изтребване и съвършено погубване на лукавите мисли и намерения, нощни мечтания на тъмните и лукави духове, поправяне на живота, утвърждаване на неговата светост, изпълнение на заповедите, умножаване на добродетелите, просвещаване на чувствата, мир на душевните сили, непосрамваща вяра, изпълнение с премъдрост, просвещаване на сърдечните очи, дързновение и любов към Бога, даряване на св. Дух, умножаване на божествената благодат, вселяване в душите ни на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, утвръждаване на живота, свързване с бъдещия живот и царство, подкрепа за вечния живот, благоприятен отговор на Страшния Христов съд, общение с небесните блага.
С очистена чрез тайнството покаяние съвест и с искрено желание да поправим живота си, нека по-често и по-често да пристъпваме и да вкусваме от небесната трапеза, която ни се предлага в тайнството на тялото и кръвта Христови. Чрез достойно приемане на този висок дар, ние ще приемем в себе си и онези неизброими дарове, които ни се дават чрез това велико тайнство. Вкусвайки достойно този най-свят хляб тук на земята, да се сподобим да влезем в истинско общение с Христа и на небето и вечно да пребиваваме в лицезрение на Него, нашия Творец и Изкупител. 

Текст: „Духовно огледало„.

За Ангел Карадаков

Виж още

Колкото по-чисто е сърцето, толкова по-доверчиво е

Обикновено гледаме на другите човеци през своите собствени вътрешни очи и с това, „с което ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *