СОЙКАТА И КОСЪТ

Архм. Серафим Алексиев


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0 
http://souvl.com/zoo/page70.html

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В гората зарад сойката и коса сред птиците избухна бурен спор. Не можеха да разрешат въпроса кой пее по-добре. Цял птичи хор се вмесил бе. Едни твърдяха, че 
брат Косьо има глас като звънче; но сойката все пак го надминава по мощност на гласа. Щом викне тя от някой клон в зелената дъбрава, се сепват мигом птички и цветя. А други казваха съвсем обратно, че сойката е — вярно — с глас голям, но може ли изобщо звънче златно да се сравнява с хлопка? То е срам! Най-сетне след безплодни разправии решиха неумелите съдии да питат славея. Той бе мъдрец и тачен като всепризнат певец. 
Засуети се сойката лукава премяната си почна да оправя. Качулката си вдигна нанагоре, почисти гордо сините перца, кафява гръд широко тя разтвори,

 за да подкупи вещите лица. Бе сигурна във своите успехи не само зарад чудните си дрехи, но и затуй, че вземала бе тя от свраката уроци пролетта. Уверена пред славея застана и песен дива някаква подхвана. То беше крясък, гракане и вой… Но славеят я слушаше с търпение. “Достатъчно!” — най-сетне каза той. 

“Сега да чуем Косьовото пение!” Във свойто скромно черно облекло изправи се брат Косьо, взе да пее. Звук сладък рони. Малкото тело от песента му цяло се люлее! Ту нежно той се моли, ту за миг се вслушва как потокът му приглася, ту пак откъсва от сърцето вик, ту във забрава нейде се унася, благодари със нежен, топъл глас за слънцето, изгряло над света, и в изблик на почуда и захлас възпява ласките на пролетта!… Сърничките в смълчаната дъбрава заслушали се, спряха да пасат. От птиченцата никое не шава. Дори листенцата не шумолят… Когато косът свърши, отмалял, с плах поглед публиката си обгърна. А славеят, в доволство просиял, към сойката с тез думи се обърна: “Ти, сойке, си безспорна хубавица, но външността не прави те певец. А косът е, макар и скромна птица, в гората сред певците първенец…” Така завършила би тази басня за хората някой минал век. Но в нашата съвременност прекрасна не тъй постъпва новият човек. На сойката — кокетка път се дава! Преценките съвсем са други тук. Талантът пренебрегнат изостава, а топлото место заема друг. 
1974 г.


За Ангел Карадаков

Виж още

Сретение Господне в богослужебната традиция на Църквата

На големия Господски празник Сретение Господне ви предлагаме да се запознаете с някои от православните ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *