Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В Александрия по време на патриарх Павел една девойка останала сираче след смъртта на родителите си. Те били много богати. Тя не била кръстена. Веднъж отишла в градината, наследена от родителите й. При къщите на знатните, дори и да са всред града, има градини. Навътре в градината тя видяла непознат човек, който се готвел да се удави. Като прибягала близо до него, тя запитала:
– Какво правиш, добри човече?
– А теб какво ти е? Иди си! Голяма е мъката ми!
– Кажи ми цялата истина! Аз може би ще ти помогна.
– Имам много дългове. Моите заемодавци много ме притесняват и аз предпочитам по-скоро да умра, отколкото да вода такъв жалък живот.
– Моля те, ето вземи всичко, каквото имам и се разплати!… Само не се погубвай.
Човекът се съгласил и така изплатил дълговете си.
След това девицата се оказала в затруднено положение. И не е за чудене: останала без родители, трябвало някой да се погрижи за нея. Като стигнала до крайна бедност, тя започнала да живее разпуснато. А тези, които познавали родителите, говорили: „Кой знае Божиите съдби, както и за какво се допуска душата да погине!“
Младият организъм не понесъл такъв живот: тя заболяла и тогава се опомнила. Със съкрушен дух молела съседите: „Заради Господа, съжалете се над моята душа и поговорете с папата (патриарха) да стана християнка!“ Но всички си отнесли към нея с презрение.
„Кой ще пожелае да стане възприемник на тава разпусната жена?“ – казвали за нея. И тя била в голяма скръб. Когато при тия обстоятелства тя съвсем паднала духом, явил й се ангел Господен в образа на този човек, комуто тя някога помогнала.
– Какво ти е? – я запитал ангелът.
– Желая да стана християнка, но уви, никой не иска да се застъпи за мене.
– На истина ли искаш да се кръстиш?
– Да, моля и тебе за това.
– Не падай духом! Аз ще доведа още някого и ще те приемат в лоното на Църквата!
Ангелът дошъл с още двама ангели и те я отнесли в църква. След това те приели вид на знатни съновници на служба при наместника и повикали клириците, които имали задължението да кръщават новообърнати.
– Вашата любов гарантира ли за нея?
– Да! – отговорили те.
Клириците извършили всичко, каквото се изисквало над готвещите се за кръщение и я кръстили в името на Отца и Сина и Св. Дух. След това я облекли в дрехи на новопокръстена. Ангелите я пренесли вкъщи, дето тя се върнала в бели дрехи. И като я оставили, станали невидими.
Съседите, като я видели в белите дрехи, запитали:
– Кой те кръсти?
– Дойде някой – отговорила тя – отнесоха ме в църква, казаха на крилиците и те ме кръстиха.
– А кои по-точно? Какви клирици?
За това не могла нищо да каже. Докладвали на патриарха. Той повикал клириците, на които било възложено кръщаването.
– Вие ли кръстихте тази жена? – запитал архиереят.
Те не отрекли, а потвърдили и казали, че били повикани за това от определени съновници при управителя. Епископът изпратил за посочените лица и ги запитал дали те са поръчителствували за девицата.
– Ние нищо не знаем – отговорили те – Не познаваме и тези, които са направили това.
Тогава епископът разбрал, че това е дело Божие. И като повикал новопокръстената, я запитал:
– Кажи ми, дъще моя, какво добро си сторила?
– Аз съм блудница и при това бедна… Какво добро бих могла да сторя?
– Все пак не си ли спомняш ни една своя добра постъпка?
– Не, … а ето, освен това… Веднъж видях непознат човек, който се готвеше да се удави. Страшно го притеснявали заемодавците. И като му дадох цялото си състояние, ад го избавих от беда…
И като казала това, тя починала в Господа, получила опрощение на своите волни и неволни грехове.
Епископът прославил Господа: „Праведен си, Господи, и прави са Твоите съдби!“
Духовни полета
