Свещениците в храм „Св. Горазд” бяха четирима – един от друг по-различни. Най-възрастният, отец Димитър, предстоятелят на храма, беше известен като добър молитвеник. „Неговите молитви се чуват” – твърдеше клисарката. Тя, навярно си представяше Бог като глух старец, Който понякога забравя да си сложи слуховото апаратче, но щом се моли отец Димитър, ...
Прочети ощеМоят дядо Назарий
Вървяха по стръмната пътека хванати за ръка – млади, енергични и пълни с мечти. Сърцата им тупкаха учестено, всеки чуваше дъха на другия. Студът пареше бузите им, но те излъчваха топлина. Бяха влюбени и щастливи. Бързаха по тесния път, за да стигнат в уговорения час за срещата с Дядо – ...
Прочети още