Tag Archives: Александра Карамихалева

Близо 100 есета на религиозно-нравствени и екзистенциални теми, писани от края на 2017-та година до края на 2022-ра, както и глава с по-кратки размисли, са събрани в този сборник под общото заглавие „Мисли по Пътя“. Текстовете в книгата са своеобразни пътеписни бележки на авторката, Александра Карамихалева, по нейния житейски път ...

Уважаеми зрители, представяме ви новия брой на подкаста „Духовни полета“. В него говорим с Александра Карамихалева – богослов, журналист, писател и главен редактор на „Църковен вестник“. Представяме и новата й книга „Мисли по Пътя“ – сборник с есета и размисли за вярата, отношенията ни с близките, християнския живот и пътуването ...

След близо двугодишна пауза българската енория в Хамбург отново проведе духовна среща-беседа със специален гост – Александра Карамихалева, която по покана на енорийските свещеници Кръстин Апостолов и Яков Щурм посети енориашите в ханзейския град. Срещата се състоя под мотото „Литература с поглед към Бога“ и се превърна в един откровен ...

Христос воскресе! Само седмица преди да се разрази големият пожар в катедралата Нотр-Дам в Париж имах възможността да й направя няколко снимки и дори видео. Всички знаем след това какво се случи и как това промени историята на катедралата, символ не само на Париж, но и на Франция. Тогава именно ...

Според мен, има нещо, което е повече от умението да прощаваш. Нещо което го превъзхожда. Ако го постигнеш, отпада нуждата да прощаваш – способността да не натоварваш другия с очаквания. Като се замисля, точно така възниква нуждата да простиш – когато очакваш някой да отговаря на твоите очаквания за това ...

Изминаха десет години от канонизацията на светите Баташки мъченици и онзи знаменателен 17 май 2011г. – денят на тяхното тържествено прославление, който Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай нарече „Ден на велика всеправославна радост” и „Исторически ден за православния български народ, за православните народи и за цялото вселенско православие”. Защото радост ...

Войните, безбожните режими, насилието, бедствията, болестите, страданието… Всичко това, всъщност, е естествено да се случва в един увреден от греха свят, свят населен и управляван от увредени от греха хора. Толкова зло има по света! Но няма как да приемем, че всичкото това зло и човешко страдание се случва по Божията воля. Божията воля е ...

С трескавите подготовки за почитането на починалите ни близки: пазаруване, готвене, организиране на роднините… А дали в залисията не забравяме най-важното: да повикаме свещеник, да отправим молитва към Бога за упокой на душите на починалите, да раздадем милостиня за „Бог да прости”? Устройваме си богати гощавки, които не принасят никаква ...

Когато нечия постъпка ми харесва, единствената ми мисъл е: и аз трябва да постъпвам така. Когато нечия постъпка не ми харесва, единствената ми мисъл е: аз никога не бива да постъпвам така. Когато нечие отношение ме наранява, единствената ми мисъл е: аз с никого не бива да се отнасям така. ...

Гледах „Ага“. Еднообразно, застинало в замръзналата пустош съществуване. Борба за оцеляване без стремежи, надежди, очаквания, без възвишени цели. Неспирен кръговрат на едно и също място, с едни и същи хора, едни и същи занимания. Живот, в които единственото, което може да се случи е смъртта. Мислех си, дали когато животът ...