история

Новоизбраният Неврокопски митрополит Борис отпътува за определената му от Божия промисъл, хубава българска Неврокопска епархия, на 20 май (1935 г.), петък, два дни преди радостния празник Връбница. Напусна Св. Синод, дето бе постоянното му жилище, като секретар на Синода, в 7 часа сутринта. Пред входа на синодалната палата бе изпратен ...

Българският препис на Манасиевата хроника   Византийският летописец Константин Манасий е роден през първата половина на XII в. и умира през 1187 г., като митрополит на гр. Навпакт в Коринтския залив. Той е автор на различни прозаични и поетични съчинения. Едно от тях е „Световна история“, известна днес, в пет преписа (три с българска редакция и два от ...

Жанрът на историческата хроника е популярен във византийската традиция на ръкописната книга. Макар, и този жанр да е широко разпространен, имаме едва няколко примера за богато украсени  кодекси от типа хроника, запазени в преписи. Два от тях имат славянски произход и един произхожда от Южна Италия – това са българският ...

Ръкописът, известен като Песнивец на цар Иван Александър или  Софийски псалтир ( София, БАН, 2 ) е създаден през 1337 година по поръчка на владетеля. Това става ясно от тържественото слово в ръкописа, намиращо се на л. 311 – 312 . По тип ръкописът спада към тълкувателните Псевдо-Атанасиеви (Исихиеви)  псалтири. ...

  Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) вмалоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. ...

До превръщането на християнството в официална религия на Римската държава – процес, започнал при император Константин (324-337) и завършил при император Теодосий I Велики (379-395), Църквата няма своя всеобща административна структура. Първият вселенски събор в Никея през 325 г. само потвърждава властта на провинциалните епископски събори, предстоятелствани от съответните митрополити и ...

Оценяването на Източната Римска империя обезпечава активната роля на императора в делата на Църквата. Това не означава, разбира се, че църковно-държавните отношения във Византия могат да бъдат изразени с каквато и да е опростена формула или идея от типа на известния цезаропапизъм. От една страна, вън от съмнение е, че ...

Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 324 г. и имперската закрила, гарантирана на Църквата от св. Константин Велики ( + 327) и неговите наследници, създават напълно нова ситуация за християнския свят. На Запад влиянието на империята е до голяма степен намалено вследствие от варварските нашествия, но на ...