Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Христос ни призовава да се отречем от греховното си „аз“ – от гордостта, себелюбието, егоизма и желанието винаги нашата воля да бъде изпълнявана
- Без Христос кръстът е тежест; с Христос той става път към Възкресението
- Следването на Господа е непрекъснато движение от стария човек към новия, от греха към светостта, от себелюбието към любовта
В евангелското четиво за тази неделя (Мк 8:34-38,9:1) Спасителят казва, че който искат да върви след Него трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Го последва. Как човекът да поеме своя кръст и възможно ли е да следваме Спасителя, но да не променяме начина си на живот? Как да помогнем на другите, на ближните ни, които също носят своите кръстове и как да направим живота на другите около нас по-лек? На тези и други въпроси търсим отговори в интервюто ни с отец Лазар Георгиев.
– Отец, започвайки разговора ни за неделното евангелие, кажете ни какво означават думите на Спасителя: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“?
– Тези думи не означават да намразим себе си или да пренебрегнем своята личност. Христос ни призовава да се отречем от греховното си „аз“ – от гордостта, себелюбието, егоизма и желанието винаги нашата воля да бъде изпълнявана. Отричането от себе си е доброволно поставяне на Божията воля над собствените желания.
Когато човек се отрича от своето паднало „аз“, той започва да живее не за себе си, а за Бога и за ближните. Това е пътят на смирението, по който са вървели всички светии. Истинската свобода идва не когато правим всичко, което ни се иска, а когато сърцето ни принадлежи на Христос.
– Според Вас, как да разбираме днес – ние хората от 21 век, призива да „вземем кръста си“?
– Да вземем кръста си означава да приемем с вяра и упование онова, което Бог допуска в живота ни за нашето спасение. Кръстът може да бъде болест, семейни трудности, неразбиране, самота, грижа за болен човек или борба със собствените страсти.
Важно е да разберем, че кръстът не е просто страдание. Кръстът е страдание, прието с любов, търпение и надежда в Бога. Без Христос кръстът е тежест; с Христос той става път към Възкресението. Затова християнинът не търси страданието, но когато то дойде, го превръща в молитва и доверие към Господа.
– Възможно ли е, според Вас, човек да следва в живота си Спасителя, без да променя начина си на живот?
– Истинската среща с Христос винаги води до промяна. Както слънцето стопява леда, така Божията благодат преобразява човешкото сърце. Не става дума само за външни правила, а за вътрешно обновление.
Човек може да се нарича християнин, но ако не се стреми към покаяние, прошка, любов и борба със страстите, той стои далеч от живота в Христос. Следването на Господа е непрекъснато движение от стария човек към новия, от греха към светостта, от себелюбието към любовта.
– Как да различим кръста, който понасяме с вяра, от страданието, което сами си причиняваме чрез неправилни решения?
– Не всяко страдание е кръст. Понякога страдаме поради собствена неразумност, гордост или грешни избори. Когато човек пренебрегва Божиите заповеди и пожъне последствията от това, той трябва преди всичко да се покае.
Кръстът, даден от Бога, обикновено идва независимо от нашата воля и ни призовава към духовно израстване. Той ражда смирение, търпение и молитва. Страданието, породено от греха, често води до вътрешно безпокойство, объркване и угризение, докато не последва покаяние.
Най-сигурният начин за различаване е молитвата, духовният съвет и искреното изследване на съвестта пред Бога.
– И в края на тази наша беседа. Как да помогнем на човек, който страда, без да му казваме просто: „Това е твоят кръст“?
– Христос не е стоял далеч от страдащите и не им е давал само обяснения. Той е бил до тях, плакал е с плачещите, утешавал е скърбящите и е носил техните немощи.
Затова и ние сме призвани първо да бъдем съпричастни. Понякога една тиха молитва, едно изслушване, една прегръдка или конкретна помощ говорят повече от много думи. Човекът в страдание има нужда преди всичко да почувства Божията любов чрез нас.
Да помогнеш на страдащия означава за известно време сам да понесеш част от неговия кръст. Именно така изпълняваме Христовата заповед: „Носете един другиму теготите си, и така изпълнете закона Христов.“ (Гал. 6:2)
Неделята след Въздвижение ни напомня, че кръстът не е знак за поражение, а за победа. Когато се отречем от греховното си „аз“, приемем своя кръст и последваме Христос, пътят на страданието се превръща в път към Възкресението и вечния живот.
С отец Лазар Георгиев разговаря Ангел Карадаков
Снимка: Пламен Михайлов
