Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Изкушенията ни помагат да осъзнаем своята слабост, да не се възгордяваме, а с Божията помощ да намерим правилния начин за тяхното преодоляване
- Житейските грижи, стремежът за придобиване на материални блага и светските наслади като тръни задушават нашите временни постижения в духовния живот
- Светиите ни дадоха пример как с търпение да понасяме житейските трудности и как да наследим вечния живот
В евангелското четиво от тази неделя чуваме притчата за Сеяча, който излязъл да сее и семената, които посеял, попаднали на различна почва. От тълкуванието на притчата знаем, че Сеячът е сам Бог, а семето – Словото Божие. Различните видове почва са човешките души, в които то попада. Как да възприемем Божието слово в живота си? Как житейските трудности и изпитания да не заглушават и затъмняват надеждата ни за спасение? Как да четем Свещеното Писание в ежедневието си? На тези въпроси търсим отговор в разговора ни с отец Кирил Дидов.
– Отец, в неделното евангелие от тази неделя чуваме притчата за Сеяча. Знаем, че семето, което Сеячът хвърля на земята, е Словото Божие, а Сеячът е сам Бог. Ако може да поговорим за различните степени, в които ние приемаме Словото Божие. Семето, което пада край пътя, са онези, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят. Как да се предпазим от това разграбване и да изградим добра духовна имунна система пред тези изпитания в духовния живот?
– Притчата за Сеяча е разяснена от Самия Христос, но Той я разяснява само на своите ученици, като им казва ”вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи“.
Господ говори с притчи, за да не обиди никого от множеството хора с различни характери и с различни очаквания. Някои осъзнато слушат божествените спасителни слова, а има и такива, които не се интересуват от тях, но се надяват да видят нещо интересно, някое чудо, за да има какво да разказват. Тези, последните имат окаменели сърца, както отъпканата край пътя земя, в която не може да влезе никакво семе. Семето бързо бива потъпкано и изкълвано от небесните птици. Такъв тип хора имат свои разбирания за смисъла на живота и дяволът ги държи в пълно подчинение, за да не би като чуят някое спасително Божие слово, да се осъзнаят и да се измъкнат от гибелния път, по който вървят. Към тази група можем да причислим атеистите, друговерците и всички противници на спасителната Православна Църква.
– Случва ли се понякога да приличаме и ние на вторите човеци от притчата – на онези, които кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват? Защо изкушенията понякога ни побеждават и какво да правим, когато паднем в изкушение?
– Всички хора, в това число и християните сме непостоянни. Затова мнозина от нас могат да се разпознаят като каменистата почва. Ние се ентусиазираме от Божиите слова, правим планове как започваме да ги спазваме, но когато поставим началото, се оказва, че нямаме постоянство, затова прекратяваме поредния опит за духовен напредък. Изкушенията, за които говори Христос, са по Божие допущение. Изкушенията ни помагат да осъзнаем своята слабост, да не се възгордяваме, а с Божията помощ да намерим правилния начин за тяхното преодоляване.
– Другият пример е с онези хора, които в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод. Може ли да използваме земните блага, но да водим и духовен живот?
– Към почвата с тръните се числим най-голямата част от християните. Искаме да наследим Божието царство, но не искаме да пропуснем и никое от земните блага. Съблазняват ни постиженията на другите, материалните придобивки на другите. Трудно намираме баланс между временното и вечното. Житейските грижи, стремежът за придобиване на материални блага и светските наслади като тръни задушават нашите временни постижения в духовния живот. Но не сме загубили и надеждата в Божията милост. Борим се със себе си и всеки ден поставяме ново начало.
– И накрая на притчата се говори за онези, които като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Защо търпението е такава голяма добродетел, която довежда човека до спасение, наред с другите добродетели?
– Добрата земя, за която Христос говори в притчата, са всички светии от всички времена, които приеха Божието слово в сърцата си и принесоха стократен плод. Дадоха ни пример как с търпение да понасяме житейските трудности, как да презираме временните блага и наслади, за да постигнем съвършенство и да наследим вечния живот.
– Когато говорим за Словото Божие, как в ежедневието си да го преоткриваме? Освен на богослужение как да го четем вкъщи?
– Словото Божие е семето, което сее Сеячът – Самият Бог. Не е случайно, че Църквата още от древни времена е определила в богослуженията през годината да се прочита голяма част от Свещеното писание. Както в старозаветната синагога са се чели откъси от боговдъхновените книги и избрани обучени хора са ги тълкували, така и в новозаветната Църква се четат определени части от Свещеното писание, а неделните евангелски четива се тълкуват от свещенослужителите. Ако човек имаше възможност и желание да присъства на всички богослужения през годината, както са определени от манастирските устави, нямаше да има нужда да чете Библията, защото по-голямата и най-съществена част от нея се прочита в храма. Но тъй като тръните на земния живот не ни позволяват да живеем пълен богослужебен живот, сме длъжни да поддържаме поне един минимум на духовен живот – редовно причастяване (според препоръките на духовния наставник), богослужение всяка неделя и празник, утринно и вечерно молитвено правило, пост, четене на Свещеното писание и предание и добронамереност към всички.
С отец Кирил Дидов разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Старинен Храм „Света София – Премъдрост Божия“
