Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Не всеки от сегашните млади хора е посещавал лагер като дете, но Бог ни възнаграждава за духовното усилие на свещеници и миряни в България да има все повече катехизаторски летовища
- На организираните детски православни лагери младите хора се учат да живеят в общност, нещо, което е необходимо за едно здраво общество
- Заедно с децата разсъждаваме за това как разговарят възрастните помежду си и как и ние да показваме уважение, дори когато сме на различно мнение
Детските православни лагери у нас през последните години се превърнаха в място на среща, игра и запознаване с вярата в Бога. Как се организира такъв детски летен лагер? Какви са ползите за децата и техните родители? Кои са въпросите и темите, които занимават подрастващите? По тези и други въпроси разговаряме с Елена Дюлгерова, която вече няколко години участва в организацията и провеждането на детските лагери в Кремиковския и Клисурския манастири.
– Елена, благодаря че се съгласи да направим това интервю за детските лагери, в които и ти участваш активно. Позволявам си да си говорим на ти, защото от години сме приятели и сме работили заедно по не един проект, сред които бе и подкастът „Духовни полета“. По отношение на детските лагери. Разкажи повече за организацията на тазгодишните инициативи не само в София, но в другите епархии у нас, както и трудно ли се провежда такъв лагер?
– Здравей, Ангеле! Благодаря за поканата. Наистина още има хора, които ми казват, че са гледали някой епизод от подкаста и са научили нещо, за което слава на Бога. Аз участвам в организацията на лагерите във Видинска и Софийска епархия. Бих искала да споделя за приликите и разликите в организирането и провеждането на лагерите. Лагерите в Клисурския манастир са под така да кажем тройно пряко духовно наставничество. На първо място – Видински митрополит Пахомий има грижата за ръководителя и помощника на лагерната смяна. От светата Видинска митрополия организират всичко по отношение на записване на децата и техните документи и застраховки. Групите са малки – по 15 деца на смяна. Ръководителите получаваме документ от Митрополията за възлагането на дейността. Обикновено основната група деца са първи-втори клас, които за първи път са на православен лагер, това изисква доста по-строга дисциплина и може да се окаже голямо предизвикателство за ръководителите, които се стремят да възпитат чувство на благоговение пред светините у децата. Допускат се грешки и от двете страни – и на ръководителите, и на децата, но с молитва и взаимно опрощение продължаваме и се стремим достойно да славим Бога. Друго предизвикателство е това, че някои деца не са въцърковени и по детски вярват в Амон Ра като Бог и в Христос едновременно, например. Тук на помощ идват другите деца, които са по-запознати с Христовата вяра и беседват с по-младшите ученици. По Божията милост лагерът завършва с празненство, на което учениците пеят и играят в драматизация по някоя от Христовите притчи. Това е много добра педагогическа практика, понеже децата влагат много от себе си.
Втората духовна подкрепа получаваме от архим. Антим и йеромонах Стилиян, които с любов и грижа отслужват тайнствата изповед и причастие. Третата грижа получаваме от майка Таисия и сестринството, които като добри майки винаги изслушват децата и им помагат в пеенето на клира.
По отношение на лагерите в Кремиковския манастир – Софийска епархия, то там нещата са много по-мащабни. Цяло лято – от началото на юни до началото на септември има детски катехизаторски лагери. От тази година капацитетът е 68 души. Всяка седмица е различен ръководител. Имаме смени с деца от детската градина, с деца от 7 до 15 години и една младежка смяна с младежи от 16 до 28 години. Ръководителите имаме срещи в началото на годината за подготовка на лагера. Имаме един човек, който отговаря административно за връзка с родителите. Заедно с о. Серафим измисляме темата на лагера и темите за катехизичните беседи. Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил се среща с нас и беседваме от какво имаме нужда и как да реализираме лагерите с най-голяма полза за децата. С благословението на митрополита и на игумена започват смените. Предвид факта, че има около 60 деца на смяна, то и помощниците са повече и имаме медицинско лице, което е с нас през цялото време. Дейностите са разнообразни, като моят опит показва, че освен службите и молитвите, много важен е спортът. Той има обединяващо въздействие. Тук също имаме вечер на таланта, в която учениците, а понякога и ръководителите представят пред родителите наученото на лагера, но и свои таланти, които развиват и извън лагера – като свирене на инструмент, танц и други. Най-важното за доброто протичане на смяната е ръководителят да има един-двама от помощниците, с които да бъде в единомислие и молитва, за да се изпълни казаното от Христос – “Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20).
– Кои са най-интересните въпроси и теми, които вълнуват децата от това ново поколение, поколението израстващо с изкуствения интелект и новите технологии?
– Темата за това кой съм аз и дали другият не е по-добър от мен е тема, която не е изречена, но виси в лагерното пространство. Това е нещо, върху което работя, като им давам и личен пример, доколкото мога. Често има деца, които са единодушно приети за най-добри певци или най-добри художници и тогава другите деца започват да се сравняват и да казват: “Не мога”. Целта ни е да не се отказват и да дават най-доброто от себе си. Проблемът с лесния достъп до хубави картинки е, че там също винаги има някой по-красив, по-талантлив, по-по. Това в някои деца поражда деструктивна и пасивна форма на завист, поради която те не омаловажават другия, а себе си. Това ми се струва като най-важен проблем, затова се опитвам да покажа, че общуването помежду ни по време на репетициите е поне толкова важно, колкото и това да стане “перфектно” изпълнението.
– Според теб такива инициативи с какво допринасят за възпитанието на децата?
– С много. Фактът, че три поредни години мои ученици от 150. ОУ с радост идват на лагера, показва, че срещата с Бога докосва всеки. Две от децата дори все още не са кръстени, но са много усърдни в това да участват в дейностите на лагерите и с Божията помощ скоро ще се кръстят. След като гледаме филм за св. Паисий децата започват да се питат как би постъпил той и казват: “Господи Иисусе Христе, помилвай ме”. Разсъждаваме и върху това как разговарят възрастните помежду си и как и ние да показваме уважение, дори, и когато сме на различно мнение.
– Поглеждайки назад в годините виждаме, че моето поколение например, нашето поколение като да е позагубило от ползите, които такива инициативи дават. С какво днешните деца повече се облагодетелстват, така да кажем, в образователен и в духовен план от нас?
– Да. Миналата неделя имах радостта да бъда на служба и трапеза с епископ Мелетий в Кремиковския манастир, той сподели подобен опит, че като е бил по-млад в храмовете не е имал много връстници, докато сега не просто има повече млади хора, но и те са активни християни, които имат мисията да бъдат апостоли. Смятам, че това е духовният плод от лагерите. Не всеки от сегашните млади хора е посещавал лагер като дете, но Бог ни възнаграждава за духовното усилие на свещеници и миряни в България да има все повече катехизаторски летовища. Облагодетелстването е в това, че биха имали повече време на земята на бъдат съзнателно Христови и да следват Неговите заповеди. Бог е този, който отваря ума ни, независимо какво изучаваме, затова образователната полза също е голяма. Най-голяма полза виждам в това, че на тези срещи младите хора се учат да живеят в общност, нещо, което е необходимо за едно здраво общество.
– Говорим за децата, но как такива лагери помагат на родителите им?
– Помагат според степента на благодарност за това, че детето им е било на подобно място. Когато насреща имаме благодарен родител, то тази благодарност облагородява сърцето му и дава огромен пример на детето си. Благодарният родител възпитава благодарни деца.
– Какво би посъветвала родителите, които се колебаят дали да изпращат децата си в църковни лагери в българските манастири и кои стереотипи трябва да отпаднат, според теб?
– Преди всичко стои добрата информираност. Родителят трябва добре да се запознае какво се прави на тези лагери и да прецени дали иска това за детето си. Бих ги посъветвала да прочетат как минават лагерите или директно да попитат някой ръководител и след това да решат. Има стереотипи, там където има невежество.
– Как премина лагерът, в който ти помагаш и какво предстои до края на лятото като инициативи. Веднъж ми спомена, че дъщеря ти участва в Младежката православна организация. Работим ли достатъчно с тийнейджърите и какво може да се направи повече за работата с тях?
– Бих споделила, че младежкият лагер, организиран от младежи мина успешно. Програмата беше детайлно изпипана. Организаторите-младежи имаха възможност да посетят подобни православни лагери в чужбина и това им даде добър пример. Мисля, че можем да направим рубрика: “Младите питат” и група богослови и свещенослужители да отговаряме, според спецификата на въпроса. Така че се надявам от този разговор да се роди нова рубрика на сайта “Добротолюбие”, в която да можем да си сътрудничим и да се молим и ние да сме двама или трима, събрани в името Господне!
С Елена Дюлгерова разговаря Ангел Карадаков.
Снимки: Личен архив.
