Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- В тези смутни времена на войни, на раздори, на разделения – Майката Божия да ни обедини около своя Син
- Успение Богородично е най-първи празник, който Православната църква отбелязва в чест и почит на Света Богородица
- Идването на Хавайската икона в момента в страната ни не е случайно: тя идва, когато имаме най-голяма нужда от помощта на Света Богородица
Успение Богородично е един от най-големите християнски празници, които Църквата отбелязва през летния период на годината. Тя възпява Майката Божия, че при раждането е съхранила девството си, при успението не е оставила света, и че по своите молитви избавя от смърт нашите души. За почитта към Света Богородица, за родителската молитва и примера, който тя дава за възпитанието на децата, както и за посещението у нас на Хавайската мироточива икона говорим с отец Йосиф Стоименов.
– Отец, благодаря за възможността да проведем този разговор на празника Успение на Пресвета Богородица. В началото на разговора ни, кажете ни защо този ден е с такова голямо значение за Църквата и за православните християни?
– Благодаря за поканата и за възможността да поговорим за най-големия празник за Православната ни Църква, посветен на Майката Божия. Този ден има специално значение, защото останалите празници – Благовещение, Рождество и пр. – са свързани с нейния Син: Господ Иисус Христос. Успение Богородично обаче е денят на отхождането на Св. Богородица от земята към небето. Тя си отива от този свят не само с душата си, но и с тялото си. По този начин Бог извършва още едно чудо в световната история като възкресява Света Богородица на третия ден след нейното заспиване. И тъкмо това означава и думата успение – заспиване.
Знаем, че човек преди своята кончина страда или от болест, или от някакво неразположение. При светиите и праведниците обаче виждаме друго. Това са хора, които са свързани с Бога, които са отдали себе си изцяло на Бога и са се богоуподобили, поради което са били и известявани за предстоящата им кончина. От живота на Майката Божия знаем, че и тя е била известена, че ще премине във вечността, но никой не е предполагал, че тя ще премине и с тялото си. Знаем, че естеството на тялото е такова – създадено от пръст то се връща в пръстта, както е по заповед на Бога след грехопадението на човешкия род. Това велико дело на Спасителя е и в прослава на Неговата смирена майка, защото Света Богородица е най-смиреният човек на земята, приел изцяло съдбата си и изпълнил всички заповеди на Бога, дадени за нашето душеспасение. Именно за това Успение Богородично е най-първи сред празниците, които Православната църква отбелязва в чест и почит на Майката Божия. Защото тя, отивайки във вечността, не забравя човешкия род и всички чеда на Христовата църква, поверени й от нейния Син на Кръста. Знаем, че Света Богородица се явява майка на всички християни по тълкувание на светите отци. Когато стояла в подножието на Кръста и страдала, а до нея бил свети Йоан Богослов, от Светото евангелие знаем, че Христос от Кръста й казва: „Жено, ето син ти“ (Йоан. 19:26), а на свети Йоан казва: „ето майка ти!“ (Йоан.19:27). По този начин Господ Иисус Христос ни завеща на Неговата майка, та тя да бъде наша закрилница и ходатаица пред Бога.
– Какъв пример дава Божията Майка на съвременните родители? И какво може да научи днешният човек от нейното смирение, за което и Вие казахте?
– Света Богородица като родител е знаела, че децата са дар от Бога и е приела, че ще бъде майка на Богочовека. Всички родители трябва да знаят, че рожбите им са дар от Бога – за радост на родителите, за продължение на рода и за прослава на Бога, както и за да се изпълни Царството Небесно с човешки души. Ето, виждаме, че Света Богородица ни дава пример със смирение, с подчинение на свободната си воля, която Бог ни е дал при сътворението – тя поверява себе си на Бога и изпълнява всички заповеди с любов. Ние също всичко трябва да правим с любов и не насила, без принуда. При възпитанието си децата, израснали в християнски семейства, е важно да знаят Божиите заповеди, да знаят Благата вест, за да може растейки да бъдат добри човеци. Ключово за възпитанието на децата е възпитанието им най-напред в домашната църква – в семейството. Там именно се дават и се полагат основите. Много важен елемент от възпитанието на децата са кръстниците им, които имат задължение да учат децата на Божиите наредби.
В днешно време трябва да се вглеждаме по-често в живота на Божията Майка. Виждаме, че тя е до своя Син и по време на извършваните от Него чудеса, но и при Кръста. В подножието на разпятието тя стои, страда и се моли. Има моменти в живота на родителите, в които физически не могат да сторят нищо за децата си и единственото, което им остава, е молитвата. Много пъти децата не желаят да чуят своите родители. И макар майката и бащата да им казват какво е най-добре да сторят в определени житейски ситуации – децата бидейки объркани и по ред други причини не желаят да чуят родителския съвет. Знаем обаче, че майчината, родителската молитва е най-силната молитва. Майката има това право, което никой не може да й отнеме – да се моли за своето дете.
В живота виждаме, че не винаги получаваме отговор на молитвите си по начина, по който очакваме. И мислим, че молитвата ни не е чута. Тя обаче не остава нечута, нито пък Бог ни е забравил, но в такава ситуация трябва да се запитаме: това, което желая, полезно ли е за мен? Мога ли да понеса отговорността за него? Имам ли достатъчно сили?
– В дните на Богородичния пост у нас е и Хавайската мироточива икона на Св. Богородица. Как човек да пристъпи подходящо към такава светиня и с какви думи да се моли на Майката Божия?
– Имах радостта и благодатната възможност да се поклоня на Монреалската икона на Света Богородица, която бе дошла в България през 90-те години на миналия век, и която впоследствие изчезна, а нейният пазител бе убит. При поклонението пред такива светини и бидейки свидетели на такива дивни Божии чудеса, ние трябва да знаем, че като се покланяме на иконата – ние се покланяме на образа на Божията Майка, а не на боите, не на дървото или материала, от който тя е направена. Иконата, образът на Света Богородица трябва да ни препраща винаги към първообраза, сиреч към Майката Божия и да пристъпваме с искрено сърце, чиста молитва и любов към нея. Конкретно в случая с Хавайската икона, която е копие на Монреалската, Св. Богородица се е проявила чрез нея с мироточене. Това е чудо, което се дава на нас, християните за прослава на Бога и за утвърждаване във вярата и истинността.
Според мен идването на Хавайската икона в страната ни в този момент не е случайно: тъкмо когато имаме най-голяма нужда от помощта на Света Богородица. В Царството Божие човекът влиза чрез Христос – Той е вратата, Той е пътят. Майката Божия обаче е голяма ходатаица за нас и по нейните молитви се избавяме от беди, трудности и можем да вървим по пътя към Царството Божие. Знаем за чудото с иконата на Света Богородица „Парамития“ или „Утешаваща“, която се пази във Ватопедския манастир на Св. Гора.
През 1320 г. пирати тайно акостират на брега на Св. Гора и се скриват пред стените на манастира Ватопед, чакайки портите да се отворят на сутринта, за да влязат и избият монасите. В това време, когато игуменът на манастира се молил пред чудотворната икона, чул глас, идващ от нея: „Не отваряйте днес портите на манастира, а се качете на стените и прогонете пиратите“. Старецът погледнал нагоре и видял как образът на иконата оживял. Младенецът Иисус протегнал ръката Си, за да закрие устата на Майка Си, и казал със строг глас: „Не, Майко Моя, не им казвай това, остави ги да бъдат наказани, защото съгрешиха“. Света Богородица обаче хванала ръката на Сина Си, отместила я леко от устата Си и повторила същото предупреждение още веднъж.
Иноците разбрали за опасността и успели да се спасят, както и да опазят светата обител. От този момент нататък лицата на Света Богородица и Младенеца върху иконата променили първоначалния си облик и останали завинаги така, както ги видял игуменът.
И днес Майката Божия се застъпва за нас. Дори и да съгрешаваме – тя тъжи за нас, но не спира да се моли и да ни подкрепя. Виждаме неразбориите около нас и за това смятам, че Света Богородица чрез тази нейна икона, прославена в Хавай, дойде в подходящото време, за да обедини всички православни християни около нейния Син.
Човек, когато пристъпва към нея, а и към други светини трябва да го прави с вяра. Нотката на съмнение, разбира се, е присъща за човека, който изследва това, което Бог ни показва. Всички чудеса, които се случват в живота ни, трябва да бъдат изследвани и обстойно преглеждани от духовниците и Църквата, които утвърждават наистина дали определено проявление е Божие чудо. Това трябва да се прави, защото не са малко и изкушенията, в които човек може да падне и да бъде прелъстен.
В тези смутни времена на войни, на раздори, на разделения – Майката Божия да ни обедини около своя Син, който дойде преди две хиляди години и пострада на Кръста за нашите грехове.
– И накрая на нашия разговор: какво е Вашето пожелание към читателите по повод празника?
– Нека чествайки този благодатен празник Успение Богородично да изпросваме помощта и застъпничеството на Света Богородица, а тя да ни бъде закрилница и да ни помага във всяко добро дело. Нека често й се молим с кратката молитва: „Пресветая Богородице, спаси нас!“
С отец Йосиф Стоименов разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив.
