Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Ние вървим към Христос чрез свети Йоан Рилски, през неговия манастир, през неговите свети мощи
- Свети Йоан е нашият образец, той е нашият пример
- Трябва да се опитаме да опазим децата си и да запазим целостта на семействата в България
Вече седемнадесет години стотици православни християни потеглят от София за Рилския манастир, като в дните 1-6 август извървяват пеша пътя до най-голямата обител у нас. За поклонничеството, молитвата, възпитанието и равносметките от поклонническия път „Рилският чудотворец“ разговаряме с проф. д-р Павел Павлов, който е един от инициаторите и участник в похода.
– Професоре, вече за 17-а година се провежда поклонническият път до Рилския манастир. Ако може да започнем разговора ни с равносметката – какво са за Вас тези 17 години, в които стотици хора извървяват пътя от София до Рилския манастир?
– Даже хиляди, десетки хиляди хора бих казал са извървели поклонническия път до светата Рилска обител за тези 17 години. В началото, през 2009 г., когато с отец Ангел Ангелов решихме да започнем този поклоннически път, не получихме благословение от приснопаметния Български патриарх Максим. Следващата година обаче той благослови пътя и ние потеглихме към Рилския манастир. В началото бяхме малко на брой – 25, после 50, 100, 200 човека и с годините много още се присъединиха към нас.
Бяхме си дали дума да извървим пътя само три години подред и ако видим, че има бъдеще в този поклоннически поход, то децата ни като наши наследници да продължат създаването на традиция. Но ето, вече 17 години, слава Богу имаме сили, за да продължаваме да вървим по този път, а дали ще успеем – това е друга тема. Знаете ли, вървенето само по себе си не е било самоцел, но целта ни е била по-скоро общението, молитвата, литията, песнопенията, помненето, мисълта и говоренето за св. Йоан Рилски. Това бяха основните задачи, които винаги са стояли в основата на поклонническия път „Рилският чудотворец“. Благодаря на Бога и на св. Йоан Рилски за застъпничеството, та тази наша инициатива да продължава и днес. За себе си сме мислили като за група православни християни, които искат да си върнат планините на св. Йоан и това беше нашата задача. Местата, на които се е подвизавал св. Йоан – параклиси, местности във Витоша, в Рила, свързани със светеца – да се опитаме да си ги върнем от секуларизираната туристическа общност или от други групи, които имат претенциите да са религиозни общности и които по онова време години наред владееха много осезаемо високите места на планината и онези места бяха като че заключени за хора, свързани с Православната ни църква, с православната духовност.
Спомням си, може би беше през втората година, че снимаха отец Методи Корчев по рилските езера като да е някакъв актьор. Толкова странно бе на някои да видят свещеник в подрастник по тези места. Днес всички знаят и помнят дните, в които през българските планини минават духовници с лития. Така че – слава на Бога за всичко.
– Интересен момент е това, че след като бе избран за предстоятел на БПЦ-БП патриарх Даниил също се включва в похода, като участва във водосвета при езерата. Защо, според Вас, е важно участието не само на свещениците, но и на епископата в подобни инициативи?
– Софийските митрополити и Български патриарси – дядо Максим, дядо Неофит и сега дядо Даниил подкрепят тази наша инициатива, защото виждат, че в нея има искреност и вяра. В началото, както споменах, дядо Максим бе по-скептичен. Той бе духовник от друго поколение, от по-старата школа, така да кажем, от началото на миналия век и изпитваше притеснения от това млади хора да тръгнат по планините и т.н. Имаше някакви свои притеснения и не знаеше какво да очаква. С времето обаче видя, че намеренията ни са добри и целят приучаване на младите хора в това да почитат св. Йоан Рилски. Това не са някакви луди млади хора, които просто вървят из планините, защото нямат друга работа. Това обаче е едно целенасочено движение към св. Йоан Рилски под духовното ръководство на свещеници и участие в богослужението, непрекъснато четене на Молебния канон към Майката Божия – защото знаете, че походът се провежда в първите дни на Богородичния пост. Инициативата за този поход главно бе на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, на програма „Християнско поклонничество“. В нея се изработват и изготвят отделните детайли, програми и пр. Участието на духовниците обаче, както казахме, също е от голямо значение. Винаги през годините на похода са участвали свещеници, както и протосингелите на Софийска митрополия – отец Ангел, архим. Василий, сега епископ и игумен на Троянския манастир, архим. Йоан, сега първи викарий на Софийския митрополит.
Сега имаме и млад патриарх, който е много активен. Виждаме, че обикаля цялата епархия, както и страната – където бъде поканен. Той е с нас в началото на похода, като отслужва света Литургия и водосвет, а когато стигнем до Рилските езера се качва до там и сам отслужва водосвета. Това го споделям не просто като одобрение на поредна активност или някаква рекламно-медийна кампания, но е важно, че млади архиереи участват активно в реалния живот, физически участват с молитва и духовно напътствие. Той няма как да бъде с нас на целия поход, но идва на водосвета на езерото „Бъбрека“ и това е нещо изключително. Не сме си и помисляли във времето назад, че предстоятелят на Църквата ни ще бъде с нас там. Трябва да споделя и друго. Негово Светейшество вижда, че младите хора имат духовно настроение, добри намерения, че участват и търсят благословението на духовенството и на Българската църква – и това може да се види реално на място.
С риск да се повторя ще кажа, че това бе немислимо преди седемнадесет години. Предишните патриарси бяха молитвеници, но и във физическо отношение при тях нещата бяха други. Да дава Бог здраве и сили на патриарх Даниил, за да може по-дълго да изпълнява своето служение.
– Друг интересен момент е, че походът се провежда вече седемнадесет години т.е. има буквално деца, които са се родили, израснали и предстои да станат пълнолетни и са били част от похода. Според Вас как този поход влияе върху подрастващите и ако може да се направи оценка, то какви са ползите от него за по-младите?
– Да, това може би бе една от най-важните цели, които си бяхме поставили, когато започвахме похода. Тогава с отец Ангел Ангелов имахме притеснения буквално за собствените си деца, защото светът е много бърз, много технологизиран. Физически децата са до нас, но ние ги губим духовно, защото са някъде другаде, на своите устройства. В момента дори текат дебати в Европа за ограничаването на социалните мрежи сред децата. Виждаме какви огромни притеснения има и на други места по света за това, че сме поставени пред проблем да загубим децата си заради технологиите. Преди толкова години ние се притеснявахме главно за собствените си деца. Ако трябва да дам пример – малкият ми син първата година го носих на ръце. Тогава бе на пет години и е участвал във всички походи през годините. Има и други деца, които вече са на по тридесет години, млади вече мъже и жени, които активно участват в поклонническия път и са ядрото му днес. Те носят вече създадената традиция на този поход, като пазят стриктно и това да не се загуби неговият молитвен характер. Хората се сменят през годините, но е важно да има ядро, което да продължава да пази и развива идеята. Тази равносметка е най-красива – да виждаш как не само твоите деца, но децата на децата ти ще продължат започнатото с искрена вяра и любов към преподобни Йоан Рилски.
Най-важното е да се опитаме да запазим децата си, да запазим целостта на семействата, защото в днешно време, мисля си, това е задача номер едно: не само да говорим за демографските проблеми и как да бъдат политически разрешени, но да съумеем да запазим целостта на семействата и те самите от своя страна да усетят любовта, да видят вярата в Бога извън зоната си на комфорт. В домовете си сме събрани около някаква рутина, но когато излезем навън е много важно как ще реагираме като семейство на трудностите, пред които се изправяме.
Има млади хора, студенти в Богословския факултет – и тук искам да спомена връзката между Богословския факултет и похода – които от поклонническия път дойдоха и завършиха факултета. Много студенти пък се включиха в похода и дори станаха част от ядрото му. Има едно много симпатично семейство, мои студенти – Светльо и Веси, които с четирите си деца се включват в похода. Те буквално са емблемата на похода, вече толкова години. Те са планинари и ни срещнаха по планината, тогава още нямаха деца, и се включиха в поклонническия път. Оттогава са с нас, може би вече десет години. Междувременно им се родиха четири деца и идват с тях до Рилския манастир. С времето обаче се вижда как такива семейства срещат други семейства на този път и стават опора едни за други, т.е. това не са просто някакви луди хора, които са помъкнали децата си по планините, както някои смятат – но там виждат, че има и други хора като тях, с тяхната вяра, със същия кураж и това е много важно за закрепянето на семейството.
– Позволете ми да Ви попитам и друго. Самият поклоннически път е предвиден и се прави в чест на св. Йоан Рилски и към него е насочена молитвата по време на това поклонение до Рилския манастир. Как според Вас ние днес като общество и като народ можем да мислим за св. Йоан Рилски не само като историческа личност, не само като човек, оставил отпечатък в историята на България, но да мислим за него и като покровител, като молитвеник, като закрилник и защитник на народа ни и реално – ще се повторя – реално присъстващ в живота ни днес?
– Още като дете усещах това от мощите на свети Йоан Рилски и това е голямото чудо в моето детство. Моят дядо беше много привързан към св. Йоан Рилски и ходеше поне два пъти в годината до Рилския манастир. Говоря за 70-е и 80-е години. За мен лично присъствието на св. Йоан Рилски – тук и сега, в нашето време е било чрез светите му мощи, нетленното му тяло и многобройните чудеса, които и днес върши.
Именно за това чрез този поклоннически път ние искаме да разкажем на повече хора, че чудесата са възможни и днес; че св. Йоан Рилски е непрекъснатият, реалният всебългарски покровител и защитник; както и друго – че чудесата на св. Йоан Рилски не престават и днес – и те са едно ежедневие. Това разказваме, за това говорим около поклонническия път и слава Богу, че макар и за кратко време основната ни тема е св. Йоан. Благодаря на Господа за това, че през последните двадесет години извън личната ми почит към св. Йоан Рилски ние говорим много неща за него и се опитваме да разкажем на българите, на нашите съвременници, на нашите сънародници, на нашите братя и сестри за това колко е важен св. Йоан Рилски за нас.
Това не е просто история, не са просто легенди за неговия живот, но да покажем реалното участие, живо участие на светеца в нашия живот днес. Това го усещат семействата, децата и всички, които участват в поклонническия път.
Рилският манастир е най-голямата светиня на България, най-големият манастир, именно заради св. Йоан и в този смисъл винаги казваме, че ние вървим към Христос чрез свети Йоан Рилски, през неговия манастир, през неговите свети мощи. Възхождането към Бога става по очертания от предците ни път, а пътят на българите най-добре е очертан преди 1100 години от св. Йоан Рилски. Той е нашият образец, той е нашият пример. Слава Богу ние българите имаме много светии и те са нашият пример, защото сме древен християнски народ.
Не случайно Св. Синод тази година е определил да се честват особено 1150 години от рождението и 1080 години от успението на св. Йоан Рилски. Успението му е в същия месец, в който ние правим похода до Рилския манастир, и дори за себе си сме определили август като месец на св. Йоан Рилски – т.е. не само защото времето е хубаво и позволява поклонение до Рилския манастир, но и защото един от централните му празници е на 18 август – неговото успение.
Нека да молим св. Йоан Рилски да продължи да бъде нашият духовен покровител и закрилник и да измолва от Бога мир, благодат, здраве, сила, вяра, смелост да продължаваме да вървим по този път, по неговия подвижнически път и така да достигнем до вечността и спасението на душите си.
С проф. Павел Павлов разговаря Ангел Карадаков.
Снимки: Ангел Карадаков
