Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Св. Илия единствен сред пророците е удостоен с великата благодат да бъде взет жив на небесата
- Светецът ни дава пример да устояваме независимо от силните на деня, независимо от господстващите идеологии
- Цялата библейска и църковна история свидетелства, че устояват онези, които остават верни на Бога и на истинската вяра
Кой е свети пророк Илия? Защо почитанието към него е така популярно в България, където над 57 000 души носят името му или негови производни? Има ли пресечна точка между народната традиция и църковното благочестие в отбелязването на светийските празници? На тези и други въпроси търсим отговор в разговора ни с отец Илиян Алексиев.
– Отец, благодаря за възможността на празника на св. пророк Илия да разговаряме за неговата личност, дело и живот. Преди да започнем разговора, приемете моите поздравления по случай Вашия имен ден. Свети Илия да Ви пази, да Ви закриля и да Ви укрепява във Вашето служение. Да започнем разговора ни с въпроса: на какво според Вас се дължи голямата почит към св. пророк Илия сред българския народ? Има много храмове, посветени на него, а много наши сънародници носят неговото име или производни на него. Откъде идва тази почит?
– Голямата почит към св. пророк Илия вероятно се дължи на няколко причини. Една от тях е мястото на празника му в годишния богослужебен кръг, който е тясно свързан и с аграрния цикъл, тоест със земеделието. Празникът на светеца винаги е през лятото. В някои части на страната той се свързва с т.нар. обръщане на теченията по Черноморието, а в други – с периода на най-големите горещини. Затова тези природни явления често се свързват и с молитвите на хората за дъжд.
От житието на светеца знаем, че той измолва дъжд след продължително безводие.
Но има и друга причина за голямата почит към него, която не е свързана със земеделието, а с мястото му в живота на Църквата. Името на св. пророк Илия се среща на няколко ключови места в Свещеното Писание. Освен разказите в книгите Царства за неговия живот, чудесата му и връзката му с пророк Елисей, при изучаването на Свещеното Писание неговият образ се нарежда до този на пророк Самуил. Както при Самуил има пророчески синове, така и последователите на св. пророк Илия са наричани пророчески ученици.
Св. пророк Илия е и събирателен образ на пророческото служение. Неслучайно в Новия Завет той се явява на Христовото Преображение на планината Тавор заедно със свети Моисей, символизирайки Закона и пророците. Ако Моисей олицетворява Закона, то в образа на св. пророк Илия виждаме олицетворението на пророчеството в Стария Завет.
Но неговият образ надхвърля дори това, което познаваме от старозаветните пророци. Той е предобраз на св. Йоан Кръстител, който ще дойде „в духа и силата на Илия“ (Лук. 1:17). Същевременно според църковното Предание в последните времена самият св. пророк Илия ще се яви, за да изобличи антихриста преди Второто Христово пришествие и тогава ще приеме своята физическа смърт. Така в негово лице виждаме човек, който, макар и велик пророк, извършва дивни чудеса в своето време, но едновременно с това олицетворява пророческото служение както във времената на Спасителя, така и в последните времена.
Той единствен сред пророците е удостоен с великата благодат да бъде взет жив на небесата, за да дочака времето, когато заедно с праведния Енох ще изобличи антихриста. Тогава двамата ще станат свидетели на истинската вяра и чрез своята мъченическа смърт ще покажат, че дори в последните времена на оскъдняла вяра са готови да умрат в името на Истината.
– Знаем от житието на св. Илия, че Бог се явява не в бурята, не в земетресението, не в огъня, но в тихия полъх. Как според Вас човек да чуе правилно и добре, ясно дори Божия глас сред шума на ежедневието, в което живеем, сред всички трудности, проблеми и ежедневни борби, които водим?
– Да, наистина. Единствено на св. пророк Илия в Стария Завет Бог се явява по този начин – в Своята милост. Бог Всемогъщ и Бог Ревнител обикновено проявява силата Си по начин, който е бил разбираем за тогавашното загрубяло общество. По подобен начин Той се явява и на Моисей, който по Божия заповед се скрива в процепа на една скала, за да остане жив.
Именно на това място, на планината Хорив, където Моисей приема Божието откровение, по Божия воля отива и св. пророк Илия. Там той преживява онова, за което говорим – срещата с Бога в тихия полъх. На мястото, където някога Господ дава Закона, пророкът получава нещо като предвкусване на Новия Завет – откровение за Божията благост и милост за това, че Бог може да бъде познат не само чрез проявленията на Своята сила, но и чрез тихото Си присъствие.
И това не е послание само за нас, съвременните хора. Още в онези сурови времена Господ дава на най-верните Си служители възможност да предвкусят благодатта на Новия Завет. Това е свидетелство, че Божията милост винаги се открива на онези, които Го обичат истински.
Знаем също, че в един момент св. пророк Илия изпада в униние, мислейки, че всички са се отрекли от Бога. Тогава сам Господ му открива, че има хиляди, които не са преклонили колене пред Ваал. Тоест единствено Бог знае колко праведници има по света, дори когато на нас ни се струва, че те са останали съвсем малко. Именно чрез такива хора, макар и в трудни времена, се съхранява вярата в Истинския Бог. Това трябва да бъде пример и за нас.
Колкото и силна да изглежда примката на съвременното общество, което се опитва да потопи всяко желание за добродетелен живот, по света винаги има хора, които не са се отрекли от Бога.
Напротив – те не само не се покланят на духа на времето, но със своя живот стават пример за останалите и именно по техните молитви Господ продължава по Своята милост да крепи света.
– Как примерът на св. пророк Илия може да ни научи да не правим компромиси със съвестта си? Знаем от отците на Църквата, че съвестта е онзи Божи глас в нас, който понякога ни изобличава или ни събужда за по-духовен живот. Как всъщност да не правим компромис с нея?
– Съвестта се проявява у всеки човек още от момента на неговото раждане. Св. апостол Павел говори за т.нар. жигосана съвест т.е. не бива да си мислим, че щом съвестта не ни изобличава, значи сме на прав път. Възможно е сами да сме я притъпили, подчинявайки я на своето егоистично мислене или на погрешно разбиране за вярата, с което оправдаваме определени грехове. Това не е критерият, който Господ е вложил в нас, а свидетелство, че съвестта ни е помрачена и че сме се отклонили от пътя на добродетелния живот.
В това отношение св. пророк Илия е ярък пример със своята ревност към Бога. Тази ревност достига такава сила, че дори в църковната иконопис на места той е изобразяван с нож.
Често сме свикнали да виждаме св. пророк Илия и с бели коси и дълга брада и затова го възприемаме като възрастен човек. В действителност обаче той е бил много по-млад. Макар да е водил строг постнически живот, е бил изключително силен и пъргав. Знаем, че за няколко дни е извървял огромно разстояние из планината Хорив без почивка. След като измолил дъжда, видял малкото облаче, което се задавало, предупредил царя да побърза с колесницата си, а сам тичал пред нея.
Интересно е, че при пророк Моисей възприятието ни е почти обратното. Често го изобразяваме по-млад, а всъщност неговият истински път към Бога започва, когато е на осемдесет години. Именно тогава Господ го призовава, а след четиридесет години странстване той достига до границите на Обетованата земя. Следователно представата ни, че пророк Илия е по-възрастният, а Моисей – по-младият, не отговаря на действителността.
Но най-важното не е възрастта, а ревността към Бога.
Именно това ни показва примерът на св. пророк Илия – да устояваме независимо от силните на деня, независимо от господстващите идеологии и независимо от всичко, което се опитва да ни отклони от истината. Цялата библейска и църковна история свидетелства, че устояват онези, които остават верни на Бога и на истинската вяра. А цели царства, империи и идеологии изчезват, за някои от тях днес дори не си спомняме, че някога са съществували.
– И накрая на разговора ни Ви връщам към началото му. Вие споменахте, че св. пророк Илия заема важно място и в българската народна традиция. Нека поговорим за духовния смисъл на неговия празник. Как се преплитат народните обичаи и православната вяра? Къде, според Вас, е границата между благочестивата традиция на почит към един светец и суеверието, което вече се превръща в грях?
– Не съм голям специалист по етнология, но знам обаче, че образът на св. пророк Илия е силно застъпен в народната традиция, подобно на св. Георги Победоносец, св. Димитър Миротовичи и други светии, чиито празници са свързани с годишния земеделски цикъл.
Предполагам, че тези народни представи са се формирали през вековете, когато нашият народ постепенно е бил откъснат от активния църковен живот. След падането на Второто българско царство, както казва св. патриарх Евтимий, е останала преди всичко паметта за Светата Троица и православната вяра – една памет, съхранена в домашната църква. Липсвали са възможности за постоянно богослужение, проповед и духовно обучение. Така с течение на времето към християнската традиция започнали да се примесват различни народни вярвания и суеверия.
Макар народът да е запазил вярата си в Истинския Бог, той често е бил откъснат от богослужението и от живото църковно предание.
Нерядко всичко се е свеждало до това човек да бъде добър и да предаде тази памет на своите деца. Но именно тогава лесно са прониквали различни поверия и заблуди. А когато липсва свещеникът като духовен авторитет, неговото място заема най-религиозният човек в селото, било някоя възрастна жена, било човек, който помага в храма и знае нещо повече от останалите. Така постепенно истинската традиция и народните вярвания започват да се смесват.
Ако обаче погледнем църковното предание, ще видим, че в Требника (богослужебна книга, която съдържа чинопоследованията на кръщението, венчанието, панихидата, опелото, както и молитви при различни случаи и нужди бел. ред.) съществува специален канон към св. пророк Илия за измолване на дъжд. В моята свещеническа практика съм имал такъв случай. Преди години дълго време нямаше дъжд и по време на самия молебен заваля. След това на места дори паднаха проливни дъждове. Разбира се, далеч съм от мисълта, че ние сме измолили това, но прибягнахме до молитвата на Църквата, защото хората имаха нужда от нея. В района около храма, в който тогава служех, имаше много ниви и местните хора сами ни помолиха: „Помолете се на св. Илия, вие знаете как“.
Това е и съществената разлика между църковната молитва и някои народни обичаи, като например т.нар. „пеперуда за дъжд“. Тя не е църковно последование и съдържа различни наричания и обреди, които лесно могат да отклонят човека от истинската молитва към Бога. Неслучайно в миналото Църквата е направила опит дори тези обичаи да бъдат християнизирани, като в тях се включи припевът „Дай, Боже, дай“, за да бъде ясно, че помощта се търси единствено от Бога.
С течение на времето тези обичаи почти са изчезнали, а е останал канонът към св. пророк Илия. Днес обаче и към него рядко прибягваме – било за измолване, било за спиране на дъжда. Може би защото времената са различни, а може би и защото много хора просто не знаят, че Църквата има такова богослужебно последование.
С отец Илиян Алексиев разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Александър Сандев
