Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Светите апостоли Петър и Павел са две от най-великите личности в историята на Църквата
- Човек открива своя път тогава, когато престане да пита: „Какво искам аз от живота?“
- Бог не избира съвършените хора, а прави съвършени онези, които Му се доверяват
На 29 юни Българската църква чества празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. За мисията на апостолите, за различните пътища към светостта и за духовната работа с младите хора днес разговаряме с отец Арсений Каньов от столичния храм „Св. апостоли Петър и Павел“.
– Отец, в края на юни месец всяка година честваме празника на светите апостоли Петър и Павел. Нека поговорим първо върху личността и служението на светите апостоли Петър и Павел и защо Църквата празнува двамата апостоли заедно.
– Светите апостоли Петър и Павел са две от най-великите личности в историята на Църквата. На пръв поглед те са напълно различни. Св. Петър е прост рибар от Галилея, човек на сърцето, който понякога греши, пада, плаче и отново се изправя. Св. Павел е образован книжник, човек на разума, преследвач на християните, който след срещата си с Христос преобразява целия си живот.
Църквата ги празнува заедно, защото в тях виждаме не човешкото съвършенство, а Божията благодат. Единият е призван от рибарските мрежи, другият – от пътя към Дамаск. Единият познава горчивината на отричането, другият – тежестта на гонението срещу Църквата. И двамата обаче достигат до светостта чрез любовта към Христос.
Техният общ празник ни напомня, че Бог не избира съвършените хора, а прави съвършени онези, които Му се доверяват.
– Апостолите ни показват различните пътища към светостта. Как християнинът днес да открие кой е неговият път и как да тръгне по него?
– Много хора очакват Бог да им покаже пътя чрез някакво необикновено знамение. А всъщност пътят към светостта започва от най-обикновените неща – от верността към малките задължения, от молитвата, от прошката, от търпението към ближния.
Св. Петър не е знаел, че ще стане апостол, когато е хвърлял мрежите си. Св. Павел не е знаел, че ще стане велик проповедник, когато е вървял към Дамаск. Но и двамата са имали смелостта да кажат „да“ на Божия призив.
Човек открива своя път тогава, когато престане да пита: „Какво искам аз от живота?“ и започне да пита: „Какво иска Бог от мен?“.
– В какво се е заключавала апостолската мисия и какво е нейното значение днес?
– Апостолската мисия не е била просто разпространяване на идеи. Апостолите са носили на хората срещата с живия Христос. Те са вървели сред страдание, глад, гонения и смърт, но никога не са преставали да свидетелстват, че Христос е възкръснал.
И днес светът има нужда от същото свидетелство. Не от повече информация, а от повече надежда. Не от повече шум, а от повече истина. Апостолската мисия продължава винаги, когато някой помогне на отчаян човек да повярва, че не е сам.
– Как може християнинът днес да бъде свидетел на Евангелието в семейството си, на работното си място и в обществото като цяло?
– Най-силната проповед не е тази от амвона, а тази на живота.
Децата няма да запомнят всички наши думи, но ще помнят как сме обичали. Колегите ни може никога да не прочетат Евангелието, но ще видят дали сме честни. Обществото може да не слуша проповедите на Църквата, но ще забележи дали християните живеят според тях.
Да бъдеш свидетел на Христос означава да носиш мир там, където има разделение, надежда там, където има отчаяние, и любов там, където светът е станал студен.
– Какво означава за нас днес това, че сме наследници на апостолската вяра?
– Това означава, че не сме сами.
Вярата ни не е възникнала вчера. Тя е преминала през векове на гонения, изпитания и жертви. Ние сме свързани с апостолите чрез една непрекъсната жива верига от хора, които са предавали Христовото слово от поколение на поколение.
Да бъдеш наследник на апостолската вяра е чест, но и отговорност. Защото един ден и ние ще трябва да предадем на следващите поколения това, което сме получили.
Всъщност това е един от най-важните въпроси за живота на Църквата днес. Често говорим за апостолите като за личности от далечното минало, но забравяме, че Църквата е жива именно защото във всяко поколение се раждат нови хора, които приемат и продължават тяхното дело. Младите хора, за които ще говорим след малко, са бъдещите наследници на апостолите. Един ден именно те ще носят отговорността за живота на Църквата, за предаването на вярата, за грижата към ближния и за свидетелството пред света.
Но апостолството не принадлежи само на миналото и не е призвание единствено на духовниците. Всеки християнин е призван към своеобразно апостолство. Не всички сме призвани да проповядваме пред народи, както свети Павел, или да основаваме църкви, както свети Петър, но всички сме призвани да свидетелстваме за Христос чрез живота си.
Днес светът се нуждае не толкова от велики слова, колкото от хора, в чиито очи се вижда надежда, в чиито дела се вижда милосърдие и в чиито сърца живее любовта Христова. Апостолското мъжество не е само в готовността да понесеш страдание за вярата, а и в смелостта да останеш добър в свят, който често насърчава егоизма; да останеш честен, когато лъжата изглежда по-лесна; да простиш, когато отмъщението изглежда по-справедливо.
Да бъдеш наследник на апостолите означава да осъзнаеш, че Христос няма други ръце освен нашите, за да помогне на нуждаещия се; няма други думи освен тези, които ние изричаме с любов; няма друго свидетелство освен живота, който живеем пред хората.
И ако успеем с нашата вяра, с нашето служение и с нашата любов да запалим дори една искрица в сърцето на друг човек, тогава и ние по свой начин сме продължили делото на апостолите.
– Как работите с младите хора в храма, посветен на светите апостоли Петър и Павел?
– В нашия храм развиваме активна работа с деца и младежи, защото вярваме, че бъдещето на Църквата започва още от най-ранна възраст. Имаме неделно училище, в което участват деца на възраст от 4 до 15 години. За нас е особено важно, че много от тях израстват заедно с храма – от първите си стъпки до юношеските си години.
Към храма действа и детско-юношеският църковен хор „Апостолче“, в който децата не само усвояват красотата на църковното пеене, но създават приятелства, учат се на отговорност, взаимност и общностен живот.
Организираме и различни творчески работилници, в които деца, младежи и родители се включват заедно. Чрез тях не само творим, но и подкрепяме благотворителни каузи, като възпитаваме у децата чувство за съпричастност, милосърдие и грижа към ближния.
Нашият стремеж е младите хора да не бъдат просто посетители на храма, а да го почувстват като свой дом. Затова вървим редом с тях и техните семейства, като се стараем да изграждаме жива енорийска общност, в която всяко дете и всеки млад човек да намери своето място, подкрепа и смисъл.
– И накрая – какво е най-важното послание, което светите апостоли Петър и Павел отправят и днес към съвременния човек?
– Никой не е изгубен за Бога.
Петър се отрича от Христос, Павел преследва Църквата. По човешки те изглеждат неподходящи за светци. Но именно от техните рани Бог създава величие, и именно тях Днес наричаме свети апостоли!
Днес много хора живеят с чувството, че са закъснели, че са сгрешили твърде много, че няма връщане назад. Светите апостоли ни казват точно обратното.
Докато човек има в себе си способността да обича, да се кае и да търси Бога, винаги има надежда.
Защото светостта не е награда за безгрешните, а среща между човешката слабост и Божията безкрайна любов.
С отец Арсений Каньов разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив.
