Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През юни неделното училище към храм „Св. Параскева“ в село Медковец отбеляза десетгодишнина от създаването си. Вече десетилетие инициативата събира деца, които придобиват нови знания за вярата, Църквата и духовния живот.
Какви са трудностите пред учителя по „Религия“ и как се създава неделно училище? Върху тези и други въпроси търсим отговор в разговора ни с Данила Иванова.
– Десет години не е никак малко време, особено за дейност свързана с образованието на деца. Как се зароди идеята за създаване на неделното училище и какви бяха първите стъпки по създаването му?
– Преди 10 години се преместихме от Югоизточна България (село Роза, Ямболско) в Северозападна (село Медковец, Монтанско). Тъй като от 2011 до 2016 г. бях ръководила неделно училище в село Роза, реших да предложа на тогавашния свещеник в Медковец – о. Тодор – да продължа тази си дейност и в медковската църква. В двора на храма има пристройка, която тогава се използваше рядко и беше подходяща за целта. Така с помощта на о. Тодор и директорката на училището в с. Расово – Веселка Георгиева – класната стая беше оборудвана с необходимото и занятията започнаха. Оттогава до днес неделното училище не е прекъсвало дейността си – правим го и през лятото, даже тогава го посещават повече деца.
– Какви са трудностите днес пред едно неделно училище, особено в район на страната, който и демографски е с най-нисък прираст на населението в страната?
– Трудностите са свързани единствено със запалването на интерес към Божествените истини. Децата в днешно време получават много и най-разнообразна информация от медиите. Това ги обърква и разконцентрира. Учителят трябва да е креативен, за да успее да привлече и задържи вниманието им. Най-полезни за учениците са личните преживявания: екскурзии, поклонения и лагери в манастири и църкви.
– Колко деца в момента се учат при Вас и кои са най-честите въпроси, които Ви задават? Кои са темите, които ги интересуват?
– Децата варират всяка седмица, тъй като посещението на неделното училище не е задължително – всеки е добре дошъл, когато има възможност и желание. Обикновено идват между 10 и 20 деца. Понеже учениците са на различна възраст, интересите им също се различават. По-малките се вълнуват да палят свещи в храма, разпитват как се казват светците, които ги гледат от иконите, обичат да тичат на двора. Някои от големите ученици се интересуват от историческата част на житията и празниците, които изучаваме, други задават въпроси, свързани с морала, нравствеността, дори и сексуалността. Като цяло неделното училище е школа по всичкознание. Случвало ми се е дори да не знам отговора на някой въпрос. Тогава си го записвам, проучвам и следващата неделя отговарям. По този начин и аз самата се образовам край децата.
Все пак има едно нещо, което и малки, и големи харесват еднакво: това е почерпката след всеки урок.
– С навлизането на модерните технологии в ежедневния ни живот интегрирате ли изкуствения интелект в създаването на образователни задачи и задания за децата?
– Нашите занимания са прости: учим жития на светии, разглеждаме православни празници и традиции, пеем песни и тропари, обсъждаме злободневни теми с по-големите ученици (аборт, евтаназия, дори самия изкуствен интелект). В тази връзка нямаме кой знае каква нужда от компютъризиране на занятията. Използвам AI за генериране на картинки за оцветяване от икони и се справя доста добре. Но на самите уроци си почиваме от технологиите, даже събирам телефоните на децата, които се разконцентрират заради тях. На село се живее семпло. Дори през зимата се отопляваме с печка на дърва, за която децата събират подпалки вън на двора.
– Според Вас доколко използването на AI може да бъде полезно и трябва ли един учител по „Религия“ да се плаши от използването му?
– Считам, че няма нищо лошо в технологиите и трябва да ги използваме, за да си улесним живота във всичките му аспекти. Но важното тук е изкуственият интелект да служи на нас, а не ние на него. Да не забравяме, че човекът е венецът на Божието творение, а нас Бог ни е създал с естествен интелект.
– Какви са уроците, които сте си взели за това десетилетие на организиране и преподаването в неделното училище?
– Научих, че всяко дете може да отбележи напредък, макар и с по-бавно темпо от другите. Никога не трябва да отъждествяваме човека (в случая детето) с постъпките му. Например ако някой се държи неприемливо, не му казваме „ти си невъзпитан“, а казваме „поведението ти не подхожда за храма“. Разбрах също така, че процесът на обучение трябва да е насочен към децата – не да ги карам да научат това, което аз искам да знаят, а да разбера какво ги вълнува (свързано с материята на урока, естествено). Така понякога занятията се отклоняват в неочаквана посока, но накрая разбирам, че точно по този начин, следвайки посоката, определена от децата, съм им била полезна т.е. учителят не е една каца с вода, която трябва да излее себе си в няколко празни кофи. Той е книга, пълна с всевъзможни знания и мъдрост, от която всеки чете това, което му е интересно. Не е нормално да изискваме от всяко дете да има същите знания и интереси като останалите деца в групата.
– Какъв съвет бихте дали на преподаватели и духовници, които тепърва създават свои неделни училища и тепърва прохождат казано иначе в работата си с подрастващите си енориаши?
– Трудно бих дала съвет, защото нямам чак толкова голям опит или знания. Хубаво е за всяко начинание да имаме предварителен план: място, време, участници. Като знаем пред каква аудитория ще говорим (възраст, образование, катехизирани ли са слушателите, или тепърва ще трябва да започваме от А и Б и т.н.) можем предварително да обмислим стратегията си и да решим на какво наблегнем, кое да опростим и кое да пропуснем. Ако мястото на срещата ни е известно, можем да отидем предварително и да се упражним в празната зала, за да свикнем с обстановката. Когато изнасяхме проповеди в Богословски факултет, преподавателите ни караха да се записваме на видео и после да се гледаме, за да си коригираме грешките. Изобщо всяка подготовка е добра, защото дава сигурност и самочувствие. Когато объркам нещо, забравя си мисълта или се разсея, спирам, прекръствам се и продължавам както мога. В края на краищата никой не е безгрешен и на всеки се случва да обърка нещо, когато е притеснен и под напрежение. Важното е с желание, лека-полека, човек да помъдрява за себе си и да е полезен, макар и с малко, за околните.
С Данила Иванова разговаря Ангел Карадаков.
Снимки: Елена Дюлгерова, личен архив.
