Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Общението със светиите не се прекъсва от смъртта
- Пътят към светостта минава през покаянието, молитвата и любовта към ближния
- Светиите са онези Божии угодници, които са придобили даровете на Светия Дух
Какво са светостта, обожението и праведния живот? Как човек може да стане светец и как да почерпи вдъхновение в собствения си живот от живота и делата на светиите? Върху тези и други въпроси разговаряме със свещ. Слави Спасов – зам. ректор на Софийската духовна семинария в Неделя на всички светии.
– Отец, благодаря за възможността да направим този разговор в Неделя на всички светии. Говорейки върху евангелското четиво от тази неделя и върху празника на всички светии – защо Църквата чества паметта на всички светии на една неделя, в един ден?
– Благодаря и аз за поканата и за Вашия прекрасен сайт, от който всички ние ежедневно се ползваме.
По отношение на Вашия въпрос трябва да кажем, че има няколко недели в годината, в които се празнуват много светии, но специално Неделя на всички светии, когато честваме празника на всички праведници, събрани в едно, е именно неделята след Петдесетница и празника на Светия Дух. Това е така, защото тази неделя е свързана със слизането на Светия Дух над апостолите. В Деяния апостолски, когато се говори за Петдесетница, се казва: „Всички се изпълниха с Дух Светий“ (Деян. 2:4), както и че „Господ всекидневно прибавяше към Църквата такива, които се спасяваха“ (Деян. 2:47).
Светиите именно са онези Божии угодници, които са придобили даровете на Светия Дух (вж. 1 Кор. 12:8–10). Божиите угодници имат различни дарби и дарования, които са дадени от Бога. Същността и онова, което е общо за всички обаче, е това, че „всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска“ (1 Кор. 12:11).
При честването на всички светии в тази неделя трябва да отбележим, че честваме не само описаните и известните светии, които имаме в църковния календар и в богослужебните книги, но възпоменаваме и всички онези светии, чиито имена не знаем, но които също са просияли пред Бога – мъченици, монаси, епископи, майки, бащи, деца, страдащи хора, бедни, обременени, които са живели по някакъв начин тихо и незабележимо, но са угодили на Бога. Понеже не ги знаем, Църквата е определила да ги възпоменаваме в този ден.
По отношение на неделното евангелско четиво (вж. Мат. 10:32–33, 37–38; 19:27–30) ми се струва важно да отбележим, че има едно много характерно условие за това човек да бъде избран от Бога. Господ Иисус Христос в това евангелско четиво казва, че за да следваш Бога, трябва да оставиш „къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя“ заради Неговото име, за да получиш стократно и да наследиш живот вечен.
Условието е да вземем кръста си и да последваме Христос. Този евангелски текст можем ясно да разберем, ако приведем и думите на свети апостол Павел в посланието му до християните в Солун, където той казва, че „волята Божия е да бъдете осветени“ (1 Сол. 4:3).
Св. Серафим Саровски също казва, че целта на християнския живот е придобиването на Светия Дух, т.е. че ние трябва да се стремим към светостта. Един от критериите човек да бъде свят е наистина отдаването на целия живот на Христос. Това, разбира се, не е единственото условие, но е може би едно от най-важните.
Светиите оставят земното, оставят богатството си, оставят онова, което ги привързва към живота в света и, отричайки се дори от себе си, стават последователи на Спасителя.
– Какво означава и как да разбираме светостта според православното богословие? Как човек може да стане светец и как се случва това обожение на човека, достигане до Бога и придобиване на онова дръзновение, с което да измолва помощ и закрила от Бога не само за себе си, но и за своите ближни?
– Знаете ли, в Стария Завет има един много интересен момент, който може да ни помогне да се насочим към това какво всъщност представлява светостта. Този момент се намира при свети пророк Исайя, когато той вижда серафимите, които пеят: „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот“ (Ис. 6:3).
В този епизод ангелските сили изповядват, че Господ е напълно различен от всичко, което е създадено. Той е съвършен. В Него няма нищо нечисто, няма зло, няма несъвършенство. Думата „свят“ още от Стария Завет се използва на много места със значение на нещо отделено, нещо различно. Тя се използва по отношение на Бога и за Неговото присъствие в Скинията, в Йерусалимския храм, в горящата, но неизгаряща къпина.
Трябва да кажем, че под тази дума, когато се отнася за Бога, се има предвид нещо, което предхожда всичко сътворено, и че Бог е абсолютното съвършенство и неизчерпаем източник на доброта и живот. И тук е интересният момент. Още от Стария Завет виждаме определението за святост. В книгата Левит се казва: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 11:44). Св. Йоан Дамаскин разграничава до известна степен това, че Господ е свят по природа, а всички останали стават свети чрез участието си в Неговата благодат.
Може би именно това бих избрал за най-характерното и най-краткото описание на православното учение за светостта – че Господ е свят по природа, а всички стават свети чрез участието в Неговата благодат. И тук трябва да кажем, че в човешкото измерение ние ставаме светии по благодат и че това не означава, че придобиваме някакво съвършенство изведнъж.
Светостта е участие в Божия живот и тя е път, защото човекът не е безгрешен – само Господ е безгрешен.
Този път е свързан с това човек да се кае, да се бори със страстите, да очиства сърцето си, да търси Бога и да се съединява с Него. Ако кажем, че Бог е абсолютната святост и пълнотата на светостта, то ние ставаме такива единствено защото Господ ни освещава.
Св. Атанасий Велики има една знаменита мисъл, че Бог става човек, за да стане човекът бог по благодат. Това е сърцевината, може би, на православното разбиране за светостта. По отношение на обожението, казано с по-разбираеми думи, ще кажем, че то е съединението на човека с Бога. В същото време обаче човекът не престава да бъде човек. Той се съединява с Бога, но същевременно запазва своята свободна воля.
– Много от светиите, които честваме в църковния календар, са живели в ранните векове на християнството, през Средновековието или по времето на османското владичество. Как човек да открие светостта днес, в това технологично, изкушаващо и шумно информационно време? Как човек да открие този тих глас на светостта, на Божията благодат?
– За да можем да отговорим на въпроса как, може би първо трябва да отговорим на въпроса какво е онова послание на светиите. Това не е просто някакъв спомен или списък на светии, а това са наистина хора, които са се посветили на Бога. Има различни пътища на спасение, казват някои свети отци. Едни могат да бъдат в манастир, други да имат семейство, трети да водят отшелнически живот т.е. пътищата за достигане до Бога са различни, но това, което всички ни обединява, е, че нашата отправна точка е Христос.
Светите отци са много ясни в това. Те казват, че най-пълното общение и преживяване на светостта можем да намерим чрез участието си в Светата литургия. Давам за пример момента в Светата литургия, когато свещеникът казва: „Светая светим“, или ако го преведем на български – „Светинята е за светите“. Народът заедно с певците отговаря: „Един е Свят, един е Господ Иисус Христос“.
Тук можем да видим, че нашият източник на святост е общението с Господ Иисус Христос, нашето свързване с Христос, а това свързване се случва в Църквата.
Защото Църквата не е просто някаква земна организация. Тя е живо тяло, което обхваща всички вярващи – и на земята, и на небето.
А кои са всички вярващи? Това са светиите, това са починалите, това са живите. Ние всички сме свързани в Христос по някакъв начин. Свети апостол Павел казва, че Църквата е Тяло Христово (вж. 1 Кор. 12:27). Ако ние сме Тяло Христово, това означава, че не живеем само за себе си, а живеем в една общност. В тази общност има радост, има молитва и ние знаем, че енорията е място, което наподобява спасителен кораб, в който помагаме и на по-големите, и на по-малките си братя.
По този повод се сещам за думите на свети Йоан Златоуст, който казва, че любовта на светиите не се прекъсва от смъртта, защото Спасителят е победил смъртта. Затова и ние се молим на светиите. Понякога някои протестанти упрекват православните, като казват, че се молим на светиите като на богове. Но ние не се молим на светиите като на богове. За нас те са образци и подкрепа за човека сред бурното житейско море. Те са пример не само със своя свят живот, но и чрез своето застъпничество. Защото, пак ще припомня думите на апостола, всички сме едно в Тялото Христово и сме живи в Христос. Господ победи смъртта и затова общението със светиите е живо и днес, а Светата литургия е онова място, на което се срещат всички – и земната, и небесната Църква. Св. Герман Константинополски казва, че храмът е земно небе. Ние всички пребъдваме в това земно небе, в което пребъдва и Самият Бог. А когато започне светата Евхаристия, границите между небето и земята по някакъв начин се заличават. Затова и пеем по време на светата литургия Трисветата песен: „Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас“.
Какво представлява светостта? Дали не е нещо архаично, нещо от миналото, нещо, което вече не е приложимо за XXI век? Старецът Паисий казва, че Светият Дух не действа само в древността, а действа и днес в Църквата. Това е така, защото Христос е същият вчера, днес и вовеки. На друго място той казва, че светостта не е само за манастирите, а че навсякъде човек може да стане свят, ако има смирение и любов към Бога. Колкото и да разсъждаваме върху това, ние имаме своите грехове и обременености в днешно време.
Св. Паисий казва за всичко това, че епохата не пречи на светостта, а пречи нашето нехайство.
Аз си мисля, че в днешно време светът е станал такъв, че задоволява почти всички материални потребности на човека и по някакъв начин у човека липсва вътрешно желание да се лиши от удобствата, от популярността, от успеха и от бързите резултати. Но светостта има своите условия.
Видяхме от евангелското четиво, че за да я придобием, трябва да се откажем от онези неща, които ни пречат да бъдем истински свободни. Този път е именно пътят на покаянието, търпението, молитвата, смирението, постоянната борба със собствените грехове и проявата на любов към ближния. Така че можем спокойно да кажем, че светостта и днес, в XXI век, съществува. Тя може да се прояви както в манастирите, така и в енорията, в семейството, на работното място и навсякъде, където човек искрено иска да следва Бога и полага усилия за това.
– И накрая на разговора ни – Вие сте и заместник-ректор на Софийската духовна семинария. Ежедневно общувате с млади хора, с едно бъдещо поколение духовници, учители и въобще хора, които ще се развиват в различни сфери на обществото, но ще носят това семе на вярата в себе си. Как младите хора днес могат да намерят вдъхновение от живота на светиите?
– Да Ви призная, до известна степен съм обнадежден от това как се развива Православието в целия свят. Ако погледнем от Америка до Африка, Русия и дори Япония, виждаме, че Православието има почва. Според мен това се дължи на факта, че ние имаме много ясни образци на просияли Божии човеци – хора, чийто живот не само е описан, но за които знаем, че действително са били такива.
Какви свети хора търсят младите? Ако отворим житията на светиите, ще видим, че има и хора, които по някакъв начин са сгрешили в живота си, изпаднали са в грях или са извършили нещо неправилно. Показани са всички слабости и грешки, но е показано и нещо друго – че има покаяние, постоянство и че с Божията помощ човек може изцяло да преобрази живота си.
Мисля, че за младите хора това е много добър пример. Те виждат, че човек може да се промени, че дори да има неуспехи, трудности и падения, това не е краят, а може да бъде начало на изправянето му. Имаме много примери в житията на светиите, които са близки до младия човек. А младият човек до известна степен търси авторитет. Той трябва да се позове на някакъв авторитет, но този авторитет не е задължително да бъде само бащата, майката или братът. Когато на една ръка разстояние са житията на светиите, човек може да отвори и да види какъв авторитет представлява например свети Георги със своята смелост или свети Йоан Рилски, който отказва да се срещне с цар Петър и не приема неговото злато. За един млад човек днес дори е трудно да разбере колко необичайно е било това. Той би си казал: „Как така няма да приеме златото?“ Така че има хиляди примери, които можем да вземем от житията.
Според мен младите хора вече се насищат от света и търсят нещо различно. Нещо, което да помогне за тяхното духовно развитие, нещо, което да ги приведе към Христос. Затова надеждата ни не се основава само на пожелателни мисли, а на реални факти. А именно – че Православието в XXI век става все по-актуално, по-значимо и по-важно и дава възможност на хората, включително и на младите хора, да спасяват душите си в лоното на Църквата.
С отец Слави Спасов разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив.
