В деня на Светата Петдесетница ще поговорим за това, колко ценни и спасителни са благодатните действия на Светия Дух за нас, християните.
Слизането на Светия Дух върху апостолите е събитие от огромно значение. То е началото на онзи силен и могъщ тласък, благодарение на който целият древен разложен езически свят падна, рухна и отстъпи място на религията на светлината, на истината над всички истини.
И наистина – всичко, което преди неизменно е владеело света – тази всеобхватна философия, това превъзнасяно и възпявано многобожие, цялото това гордо езическо творение рухна при едното докосване от скромните проповедници на християнската религия, която в очите на езическите мъдреци изглежда като жалка заблуда и безумие.
„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ (
Ето каква е, приятели, силата на Светия Дух. Нейните плодове намират прекрасен израз в известната молитва към Светия Дух: „Царю Небесни“. В нея Светият Дух е наречен „Утешител, Съкровище на благата, Подател на живота“.
Какви чудни, високи и дълбоки думи! В храма често чуваме: „Чрез Светия Дух всяка душа оживява“. И наистина, приятели, всемогъщата сила на Бог Свети Дух съществува в целия необятен Божи свят. Всеки от нас вижда това особено с идването на пролетта, когато слънцето с благодатната си светлина стопля земята. Тогава всичко се обновява и съживява; земята се покрива със зелена трева и цветя, всяко Божие творение сякаш се събужда от сън, весели се и прославя Създателя на света. И всичко това става с всемогъщата сила на Бог Свети Дух. Както казва свети пророк Давид: „Пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята“ (Пс.103:30).
Ако човешката душа е създадена от Бога, то тя може да намери своето пълно удовлетворение и покой само в Него. Но греховната „нечистота“ отчуждава човешката душа от Бога и от този момент нататък тя започва да вехне, да съхне, да изнемощява и наред с това да чувства недоволство, скръб, мъка, желание за нещо различно, по-добро. Това тъжно и мъчително състояние е много продължително. Но ето че на земята идва Христос. Като извършва делото на нашето изкупление на земята и се възнася на небето, Той ни изпраща Божия Дух, Който да ни оживотвори, възстанови и възроди. От Книга Деяния на светите апостоли знаем как Духът слиза върху апостолите и чрез какви чудни действия се проявява възраждащата Му сила в душите им. На практика обикновените рибари – апостолите – се превръщат в силни и безстрашни проповедници на Евангелската истина. Заради любовта си към Бога и ближните те претърпяват многобройни бедствия и страдания и с мъченическия край на живота си запечатват своята проповед. От друга страна – кой ръководи същите тези апостоли при написването на техните послания? Кой ръководи пастирите и учителите на Църквата по време на Вселенските събори при решаването на различни въпроси на християнската вяра и живот? Все съшият Животворен Свети Дух.
На действието на животворящата благодат на Светия Дух сме причастни и всички ние с вас, приятели, в различния опит на нашето духовно възраждане, обновяване и освещение. Начините, чрез които сме в общение със Светия Дух, са усърдната молитва и тайнствата на Църквата. Целият ни живот от начало до край е съпроводен от великите дарове на Светия Дух и нашите действия трябва да са под влияние на благославящата, освещаващата и животворната благодат на Светия Дух.
Затова призовавайте върху себе си Светия Дух, винаги пазете сърцата си в чистота, за да не Го прогонвате, а да Го привличате.
„Господи, Който в третия час изпрати Пресветия Си Дух върху апостолите Си, не Го отнемай от нас, Благи, но обнови нас, които Ти се молим“.
26.05.1914г.
Автор: Св. Алексий Мечев (1859–1923)
Превод от руски: Елена Папучиева (2026)
По изданието: „Пастырь добрый“, Москва, 1997 г.
Източник на оригиналния текст: Azbyka.ru
Изображение: Детайл от стенопис в катедрален храм „Св. Успение Богородично“, Варна.
Бележка: Настоящото заглавие е редакционно. Оригиналното заглавие е „Слово на день Пятидесятницы“.
Добротолюбие Православие, вяра, църква