Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Да не се страхуваме от антихристиянския дух, който ни се насажда по различни начини и сякаш взема превес над благовестието Христово
- Възползваме ли се от благодатта, която Бог ни дава чрез близките ни, виждаме ли в тях тези дарове, и ако не – защо?
- Празникът Петдесетница не е просто част от историята ни, а от настоящето и бъдещето ни
На празника Патдесетница, когато Църквата чества слизането на Светия Дух над светите апостили с отец Иван Карагеоргиев от Бългаската църковна община в Париж, Франция говорим за Божията благодат, нейното придобиване и опазване. За това какво символизират стерозаветните текстове, които се четат по време на богослужението за празника, както и какво е посланието на трите коленопреклонни молитви, които се четат на вечерното богослужение.
– Отец, на празника Петдесетница Църквата отбелязва своето духовно начало, а след слизането на Светия Дух започва и проповедта на светите апостоли. Как да разбираме днес този празник в неговата дълбочина и богословски смисъл?
– Може би е добре най-напред да си признаем, че не го разбираме в пълнота, понеже става въпрос за едно чудо, което по презумпция не може да бъде напълно разбрано и логически обяснено. Иде реч за тайнство, което преобръща нашите съвременни разбирания за успех и маркетингова комуникация. Абсолютно неподготвени, от светска гледна точка, рибари, които са се събирали на заключени врати, поради страх от юдеите, започват да проповядват открито Христос на разбираем за всички присъстващи език. Хора, без ораторска подготовка, чрез силата на Светия Дух започват да проповядват „Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1:23).
Гонени от евреи, които са виждали в тях еврейска секта, и от римляни, отъждествяващи ги с ново опасно учение, неуките рибари покоряват света и умират за Онзи, от Когото свети апостол Петър се е отрекъл три пъти, а другите не са посмели да останат с Него по време на страданията Му, освен свети Йоан Богослов, който може би и затова единствен умира от естествената си смърт.
Днес това е призив да не се страхуваме от антихристиянския дух, който ни се насажда по различни начини и сякаш взема превес над благовестието Христово.
Трябва да вземем пример от апостолите и да проповядваме, или по-скоро да оставим Светия Дух да проповядва чрез нас, въпреки нашето недостойнство и неблагоприятния контекст, в който Бог ни е призвал да живеем. Чудото започва именно тогава, когато се доверим повече на Бога, отколкото на собствените си сили.
– Какво символизират огнените езици, появили се над апостолите при слизането на Светия Дух?
– Те символизират благодатта, която им е дадена да говорят на различните езици и диалекти на събралите се там хора, или да говорят по разбираем за околните им начин.
В днешно време, повече от всякога, имаме нужда от тази благодат, която се изразява не просто във владеенето на чужд език или диалект, но и в способността, дадена от Бог, да предадем Словото на другия по чуваем начин. Това не означава, че трябва да казваме само това, което хората искат да чуят от нас. Но преди да кажем нещо по-трудно разбираемо, е добре да им покажем, че искрено сме съпричастни към болката им и към техните стремежи към Словото, дори тогава, когато те не са осъзнати.
Пример за такъв пастирски подход е св. апостол Павел в Атинския ареопаг. Когато той се обръща към събралите се там хора, той казва: “мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. Защото, като минавах и разглеждах светини ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „Незнайному Богу“. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.“ (Деян. 17:22-23). Не можем да обвиним апостол Павел в лицемерие, понеже знаем колко е страдал и как умира за Христа и в същото време вижте с каква доброта и мекота се обръща към езичниците и се опитва да спечели сърцата им. Едва след това им говори за възкресението на мъртвите, в което не всички там присъстващи са били готови да повярват.
Имаме повече от всякога нужда от тези огнени езици днес, не за да отблъскваме хората от лечебницата, която е Църквата Христова, или пък за да ги осъждаме, мислейки се за по-добри от тях, а за да ги насочим към Лекаря на душите и телата ни.
– Как и кога човек получава благодатта на Светия Дух според православното богословие?
– В тайнството Миропомазание, неразривна част от светото Кръщение, новопокръстеният получава даровете на Светия Дух, които са живи и дейни. Ако не живеем чрез тях, ние не ги ползваме и реално ги губим, грешейки. Невъзможно е да се правят паралели, понеже даровете на Светия Дух не са сравними с нищо земно. Все пак, образно казано, това е все едно да имате едно прекрасно имение и никога да не отидете, за да се насладите на покоя, уюта и тишината му. На хартия то е ваше, но реално вие не го ползвате. Така е и с Божествените дарове, които са нематериални, но трябва да си зададем въпроса възползваме ли се от благодатта, която Бог ни дава чрез близките ни, виждаме ли в тях тези дарове, и ако не – защо?
Тук идва светото тайнство изповед, което някои от светите отци наричат кръщение със сълзи, понеже ни възвръща тези дарове, които всеки кръстен получава. Освен в тайнствата, установени от светата ни Църква, ние просим и получаваме Светия Дух, молейки се Богу. Неслучайно по време на всяка света литургия свещеникът се моли Духът да снизходи не само над даровете, но и над всички присъстващи. Това е процес, който има начало – нашето влизане в Църквата – но няма край, понеже когато човек обича истински някого, той общува постоянно с него.
– На Петдесетница в богослужението се четат и старозаветни текстове. Какво ни разкриват те за смисъла на празника и за събитията, случили се преди почти две хиляди години в Йерусалим?
– Тези текстове ни показват, че празникът не е просто част от историята ни, а от настоящето и бъдещето ни. В третата паримия на вечерното богослужение Бог се обръща към нас по следния начин: „ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби“ (Йезек. 36:25-27). Сиреч, Той ни обещава, че ще ни освободи от нашите страсти и ще ни направи истински обичащи Него и другите хора. Днес, две хилядолетия след това, врагът на човешкото спасение продължава да ни натрапва страстите като модел за истинска радост и удоволствие, а на практика те правят сърцето ни каменно, безчувствено, неспособно да се радва, да обича и да страда истински за другия. Утешителят е тук и днес, за да ни освободи от тази псевдорадост, която си е истинско иго. Това освобождаване не става автоматично и изведнъж, а с много падания и ставания, наранявания на нашето сърце и чувства. Това е дълъг процес, който продължава, докато сме на земята. Процес, който е покаен и в същото време изпълнен с надежда, вдъхвана ни от Утешителя.
– На този ден се четат и трите коленопреклонни молитви. Какво е тяхното съдържание и какъв е духовният им смисъл?
– Трудно е да обобщим съдържанието на тези толкова богати молитви, съставени от свети Василий Велики през четвърти век, в няколко реда. Нека най-напред кажем, че това е литургичният момент, в който, за първи път след Пасха Христова, прекланяме колене в храма, понеже дотогава радостта на празника не го е позволявала. Интересно е да отбележим, че и в трите коленопреклонни молитви многократно се споменава Светият Дух, но те не са насочени директно към Него.
- Първата молитвае отправена към Бог Отец: молим се да ни прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат, като ги утвърди в светите Свои закони; и да ни събере в небесната Църква.
- Втората молитвае към Бог Син: молим се да ни подаде Дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота.
- Третата молитваотново моли Сина Божийда упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение, а нас, живите, да благослови.
Защо на празника на Светия Дух тези специфични молитви не са насочени директно към Него? Може би защото никое от Трите Лица на Светата Троица не се проявява, за да открие Себе си. Логосът се въплъщава чрез Светия Дух и свидетелства за Отца. Когато Духът Божий слиза върху учениците, те проповядват Въплътеното Слово. Това не е схоластично богословие, а пример за кенотична любов и смирение, който, колкото и висок и недостижим да е, трябва да е пътепоказател за живота и действията на всеки един от нас.
– Как днес, като християни, можем да съхраним Божията благодат в себе си и чрез живота си да правим света около нас по-добър?
– В днешното общество човек се стреми да блесне, да се постави по-високо от другите, дори това да е за тяхна сметка. Представете си обаче едно друго общество, в което всеки един от нас живее в името на другия, за успеха на другия, за да се слави името на другия, а не неговото име. Общество, в което живеем не за себе си, а за другия, полагайки дори живота си за него. Общество, в което нашата радост е радостта на другия.
Това общество е невъзможно без Божията благодат, която ни помага да виждаме във всеки друг Божия образ. Най-вероятно никога няма да достигнем в пълнота до това общество на земята, понеже не съхраняваме Божиите дарове и не употребяваме правилно нашата свободна воля. Но това не означава, че такова общество не съществува – то е онтологична реалност, към която всички сме призвани и която наричаме рай.
Утешителят е тук, за да ни утеши и подкрепи в стремежа ни към това общество, въпреки неговата историческа утопичност. Ако не се стремим към него или се стремим да го наложим без Божията благодат, тогава започваме да живеем не в рая, а в ада, още тук на земята.
Ето защо е важно не просто да познаваме нашата вяра, но и да я живеем. А ние не можем да я живеем, ако не я познаваме. Затова е важно да продължава да се работи за въвеждането на предмета Вероучение в училищата.
Историята ни е показала, че много тоталитарни режими са се стремили, а за съжаление се стремят и днес, да наложат доброто със зло, с война, с кръвопролития и чрез ада да направят рай. Ако мислим, че чрез тяхната методология ще променим обществото, търсейки вината в другите, а не в себе си, ние няма как да съхраним Божията благодат. Божията благодат се държи с отворени от благодарност длани към небето. Когато се опитаме да ги затворим, за да си я присвоим, ние я губим, понеже забравяме, че тя не е наша, а Божия.
Светиите са тези, които са отворили ръцете и сърцата си за Благодатта на Духа и са превърнали ада, през който ежедневно са преминавали, в рай – не чрез бомби и насилие (физическо или словесно), а чрез молитва и подвиг, които са нашите оръжия с които всички сме призвани да пазим Божията благодат, която тя по-добре от нас ни пази.
– И в края на нашия разговор – как и ние можем, подобно на апостолите, да бъдем свидетели днес на Христовата истина в своя личен живот и чрез собствения си пример да вдъхновяваме другите?
– Мисля, че трябва да започнем, загърбвайки своето его, ставайки иконично прозрачни за благодатта на Светия Дух, която ни открива Христовата истина.
Спасителят ни предупреждава: “в света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). Днес сякаш сме алергични към трудностите и скърбите, които, разбира се, никой нормален човек не търси и не иска. Но когато те дойдат, трябва да се обърнем към Утешителя, към Духа на Истината, Който преобразява чрез подвига ни и най-вече чрез Своята благодат нашите сърца, карайки ни да забравим за себе си и да живеем за Христовата Истина. Тези изпитания са част от духовното ни израстване и ролята на Духът Божий е да ни помогне да преминем през тях утешавайки ни.
Теоретично това го знаем, но дали го прилагаме? Светиите, много от които са наши предци, са го прилагали, дори са живели толкова силно за Христовата Истина, че Христос е ставал техният живот и техният живот е нямал никакъв смисъл без Христос. Знаем също така, че „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:3).
Четейки житията на светиите, се запитваме как са претърпели всичко това. Как например свети патриарх Евтимий, покровителят на нашия храм в Париж, не е загубил надежда, въпреки всички ужаси, които е видял по време на падането на България под турско робство. Как нашите предци през тези страшни пет века на османско иго са намирали сили да живеят, да вярват, да вървят напред и да умират за вярата си, или още по-трудно – да виждат как децата им са убивани пред очите им заради православната вяра? Как, ако не чрез Божията благодат, която е жива и дейна и днес, понеже „Иисус Христос е същия вчера, и днес, и вовеки“ (Евреи. 13:8). Нека не забравяме техния пример и тогава, когато ни се струва, че всичко е изгубено, че има само мрак около нас или дори в нас, да продължаваме да вярваме в Светлината, в протегнатата ръка на Спасителя, която и до ден днешен ни изважда. от дълбоките тъмнини на нашите страсти, чрез благодатта на Светия Дух и за слава на Бог Отец.
С отец Иван Карагеоргиев разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив.
