Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От печат излезе новата книга на Ловчанския митрополит Гавриил – „Първом търсете царството Божие“. Изданието събира живото слово на архиерея, чиито трудове и всеотдайна ревност към мисията и делото на светата ни Православна църква – по думите на Българския патриарх Даниил – са познати на всички вярващи.
За мисията на Църквата днес, за духовния живот и търсенето на Божието царство разговаряме с Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил.
– Ваше Високопреосвещенство, какво Ви вдъхнови да създадете сборника „Първом търсете царството Божие“?
– Книгата е сборник с проповеди, интервюта и послания в периода от 2020 – 2025 г., като преди това бях издал друга книга със сходно съдържание. Нещата, които ги има в книгата са част от историята и на Ловчанска епархия и на Българската православна църква, поради което ми се искаше това да остане за поколенията. Още повече, че имаше особени събития в този период – например, борбата ни по време на ковид епидемията да не бъдат затворени храмовете. От книгата може да се види как това, че само в България останаха отворени храмовете, струваше на Църквата голяма борба.
В книгата има интервюта, в които личи как буквално се опитват да ни принудят – нас членовете на Св. Синод – да се поддадем на натиска и да вземем решение за затваряне на църквите. А ние се стараехме да търсим първом царството Божие и Господ благослови в България – където процентно най-малко хора бяха имунизирани – да е най-нисък процентът на заболеваемост.
– Как Църквата може да помага на човека в съвременния, често несигурен свят?
– „И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:18-20). Ние, духовниците, проповядваме по време на празнични служби в храмовете и по други поводи, учим хората, когато идват при нас на изповед, издаваме църковна литература за възрастни и деца, и в Ловеч създадохме първото православно общообразователно училище в България. Също духовникът трябва да се старае това, което говори да не противоречи на неговия личен живот и дела.
– Вие споменахте за кризата по време на пандемията, но защо според Вас е важно храмовете да останат отворени дори в трудни времена?
– Както болният има нужда от добър лекар, така и човешката душа има нужда от истинския Лекар Господ Иисус Христос, Който най-вече присъства и помага в светите православни църкви със Своята Божествена благодат по време на молитва и на църковните Тайнства. Най-вече Божията сила се проявява в най-великото Тайнство – светата Евхаристия на Тялото и Кръвта Христови, с които Господ лекува и телесни, и душевни заболявания в хората. Историята е доказала многократно, че по време на бедствия, страшни епидемии, когато хората искрено са се обръщали и молели към Господ, Той е прекратявал тези изпитания.
– Има ли духовни личности, които са Ви повлияли най-силно през годините?
– Господ ми е дарувал великата благодат, през моя живот да познавам и да общувам с истински духовни старци. По време на ковид епидемията ни вдъхновяваше един истински духовен старец – игуменът на манастира „Параклиту“ схиархимандрит Тимотей, Гръцка православна църква.
– Какво означава за Вас понятието „пастирска отговорност“ днес?
– Това, че истинският пастир трябва да жертва себе си, за да спасява своите духовни чеда и повереното му паство. „Добрият пастир полага душата си за овците“ (Йоан 10:11). За един такъв пример може да прочетете в книгата в проповедта ми за свети Павлин, епископ Нолански.
– Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят във вярата си?
– Господ Иисус Христос е казал в светото Евангелие: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11:28-30). В началото, когато човек се бори срещу своята страстна природа, тази борба е „иго“, част от което е и съмненията, страховете, маловерието, но когато започнем да преодоляваме себе си, това иго става благо и носи „покой“ за душите на хората. Така човек ще достигне до истинската сърдечна вяра, която ще стане за него здрава, непоколебима основа срещу многото трудности и изпитания в нашия живот.
С митрополит Гавриил разговаря Ангел Карадаков
Снимка: Българска патриариия
