Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В днешния неделен ден, приятели, светата Православна Църква си спомня светите отци от Първия Всекенски събор, утвърдили истинското учение за божествеността на Божия Син, за единосъщността на Сина с Бог Отец в противовес на учението на еретика Арий. Църквата е установила днес да се чете Евангелският откъс, в който е първосвещеническата молитва на Иисус Христос преди страданията Му, отправена към Неговия Бог Отец.
Чрез тази молитва Иисус Христос ни уверява в Своето божествено пратеничество, казвайки, че думите и наставленията Му са всъщност думи и повеления на Небесния Му Отец, от Когото Той произхожда, от Когото е изпратен и при Когото трябва да се върне след края на земния Си живот. Наред с това в тази молитва Иисус Христос прославя, благодари и моли Своя Небесен Отец да научи и нас как, изпълнени с благоговение, преди всичко в молитва да прославяме Всевишния, като виждаме великите и чудни дела, които Той е извършил с всемогъществото Си. На второ място – изпълнени с любов и признателност, и ние в молитва да благодарим на Всеблагия за всички блага, които Той излива върху всеки от нас. И на трето място – изпълнени с вяра и надежда, и ние в молитвите си да молим Премъдрия и Всемилосърден да ни укрепи, просвети и запази със Своята Божествена благодат.
„Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня“ (Йоан.17:4), – казва в молитвата Си Иисус Христос. Целият Му земен живот от Витлеем до Голгота е посветен на прославянето на Небесния Му Отец. Всичко, което прави, на което учи и което претърпява, е извършено с мисълта за Бога и за Негова слава.
Спасителят, приятели, е наш образец във всичко, нека Му подражаваме! Всичките си дела и начинания трябва да вършим с мисълта за Бога и за слава Божия. Във всичко, което вършим и предприемаме в душите ни над всички останали мисли трябва да царува мисълта за Бога. Тази мисъл трябва да бъде светлината, озаряваща умовете ни към познание и избор на най-доброто дело; сила, която ни подбужда към действия, съобразени с нашия дълг, извор на надежда и смелост, ако ни се налага да се борим с препятствия, трудности, опасности и страдания. Тогава тази мисъл при всички наши трудове ще ни изпълва с благодарност към Всезнаещия и Всеправеден Бог, с любов към Неговия закон, с упование в Неговата помощ и благословение.
Но не мислете, че освен тази мисъл душите ни не трябва да се занимават с нищо друго, че не трябва да се грижим за задълженията си по призвание и за други жизнени потребности. Не мислете, че трябва само да се молите и напълно да оставите всякакви земни нужди. Не! Мисълта за Бога трябва да бъде просто присъща на сърцата ви и във всичките ви трудове и занятия непрестанно да ви напомня за Всезнаещия и Всемогъщ Бог. Тя трябва да пребивава във вас като дух-хранител, който ви предпазва от всяко зло и ви направлява в пътя на добродетелта и дълга. Така постъпва нашият Господ Иисус Христос. Всичките си дела Той извършва за Божия слава. През целия Му живот Го ръководи мисълта за Бога, изпълняването на волята на Този, Който за Него е храна и питие. Така постъпват и светиите.
Веднъж при стареца Лукий дошли монаси, наричани евхити или молитвеници. Това били последователи на секта, която отхвърля всички добродетели, включително силата на Тайнствата по отношение на нашето спасение, и придава значение единствено на молитвата.
„С какъв ръчен труд се занимавате?“ – ги попитал Лукий.
„Не работим с ръцете си,“ – отговорили те – „но по заповедта на Апостола непрестанно се молим“.
„А храните ли се?“ – пак попитал старецът.
„Храним се“ – отговорили те.
„A докато се храните, кой се моли вместо вас?“ – възразил Лукий. – „А спите ли?“
„Ама как да не спим?“ – казали евхитите.
„Ами докато спите, кой се моли вместо вас?, отново възразил старецът. Гостите не могли да дадат никакъв отговор. Тогава преподобният Лукий им казал:
„Простете прямотата ми, но вие сами си противоречите. Аз пък ще ви докажа, че и докато се занимавам с ръкоделие, се моля непрестанно. Например – плета кошници от тръстика и казвам: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми…“ Нима това не е молитва?“
„Молитва е“ – отвърнали монасите.
„Така, прекарвайки целия ден в труд и молитва“ – продължъл старецът – „заработвам някакви пари, половината от които давам на бедните, а останалите използвам да покривам нуждите си. А когато ям или спя, тогава за мен се молят хората, които са приели от мен милостиня. Виждате ли как с Божията помощ изпълнявам правилото на Апостола и се моля непрестанно?“ (този епизот от житието на авва Лукий е взет от „Училище по благочестие” Т.I. стр.250.)
Нека, приятели, извършваме всичките си дела с Бога. Нека мисълта за Него, любовта към Него и упованието в Него изпълват и оживитвиряват душите ни, та да не желаем да правим нищо друго, освен това, което Той ни е заповядал, и към залеза на дните ни да можем подобно на Спасителя да кажем: „Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня“ (Йоан.17:4).
18.05.1914 г.
Автор: Св. Алексий Мечев (1859–1923)
Превод от руски: Елена Папучиева (2026)
По изданието: „Пастырь добрый“, Москва, 1997
Източник на оригинала: Azbyka.ru
Изображение: Детайл от стенопис. Катедрален храм „Св. Успение Богородично“, Варна.
Бележка: Настоящото заглавие е редакционно. Оригиналното заглавие е „Слово в Неделю Святых Отец“.
