Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Тайната на смъртта се разкрива във Възкресението
- Вечният живот е общение с Бога
- Църквата живее във вечно общение с Жениха Христос
На Седма неделя след Пасха Църквата отправя духовния ни взор към едно от най-дълбоките евангелски четива – Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос. В тази неделя, посветена и на светите отци от Първия вселенски събор, разговаряме с отец Сава за смисъла на Христовите думи „да бъдат едно“, за преодоляването на страха от смъртта чрез общение с Бога и за връзката между Възнесението, Петдесетница и истината на православното богословие.
– Отец, може ли в началото на нашия разговор за Седмата неделя след Пасха да поговорим върху евангелското четиво от тази неделя, което е откъс от евангелието според свети Йоан Богослов. Какво ни казва то и какво е онова нещо, на което трябва да обърнем внимание?
– Седмата неделя след Пасха и последна преди Петдесетница е посветена на Отците на Първия Вселенски Събор. Евангелското четиво на Божествената Литургия представлява първата част от т. нар. Първосвещеническа молитва на Господ Иисус Христос (Йоан 17:1–13). Тази молитва е част от една дълга беседа, произнесена на Тайната вечеря, предадена в Евангелието според св. Йоан Богослов (Йоан 13:31–17:26). Първосвещеническата молитва открива Тайната на Светата Троица и на Божественото домостроителство, извършено за Църквата от всички места и времена. Тази молитва е първосвещеническа, защото като в проблясък от вечността в нея виждаме събиране на цялото изкупително Христово дело – на „Принасящия и Принесения“, както казва една молитва от Литургията. Спасителят Христос принася Жертва, за да бъдат осветени повярвалите в Негово Име, да бъдат кръстени и – както казва на Своите апостоли – да пият чашата, която Той пие и да се кръстят с кръщението, с което Той се кръщава (Мат. 20:23), имайки предвид неговата смърт, но и възкресение: унижение, което води към прослава; слизане, което води към възкачване.
Добре би било да разбираме тази молитва в перспективата, която ни открива пътуването на Църквата през Пасхалния период. Мястото на тази неделя е между двата големи Господски празника – Възнесение Господне и Петдесетницата, които се свързват с двете фази на Спасителното Божие дело – Възнесението Господне е завършек на Първото домостроителство на Словото, а Петдесетница е начало на Втората икономия на Светия Дух. Седмият неделен ден след Пасха се оказва връзка и попълване на празнината между двете икономии – десет дни на очакване след Възнесението и предшестващи снизхождането на топлия океан на присъствието на Духа, които сякаш са време на богооставеност за Христовите ученици.
– Какво означава учениците да бъдат „в света“, но не „от света“?
– В Евангелието Господ казва: Не съм вече в света, но те са в света (Йоан 17:11). Под свят можем да разбираме и век (еон), и моментът (кайрос) – Великият Първосвещеник преминава в Нова Пасха от света към Бъдещия век, отворен за всички нас. Веднъж Той влезе в този свят на историята – и Словото стана плът (Йоан 1:14) – но при излизането Си оставя този свят отворен, продънен чак до адовите дълбини. Ала възлюбените са все още в утробата на света – а Аз ида при Тебе, Отче Светий (Йоан 17:11). В Новата Пасха Възприелият човешката природа Спасител преминава през етажите на битието, разрушил ада възкръсва и ще се възнесе в небесата – облечен в същата тази човешка природа ще премине през небесните порти в бъдещия век. Господ Иисус Христос излиза от света и преминава в Осмия ден на Царството Небесно, връща се там където е бил – отдясно на Отца, възнасяйки Адам в Себе Си, заедно с възможността за причастие и обожение.
Евангелието още казва: Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние (Йоан 17:11). Христос, Новият Адам излиза от света и моли Отца да опази възлюбените, но какво значи това – че ги напуска ли? Не, Той ще им изпрати Утешителя, Духът, Който изхожда от Отца (Йоан 15:26), затова Синът моли Отца да ги опази във и чрез Духа – да бъдат едно съборно Тяло – Негово Тяло, една Невеста, на Която Той е Глава и Жених. Старият Адам не опази заповедта и лозето си (срв. Бит. 2:15; Пес. 1:5), не стана Първосвещеник, но Новият Адам поправя грешките на Първия. Последните времена (есхатонът) са вече открити и Духът, и Невестата очакват Второто Идване на Жениха (срв. Откр. 22:17). Проблясва една от тайните на домостроителството, свързана с Христос и Църквата, и със Светата Троица – когато многото стават едно. В тайната на Светата Троица Тримата (Ипостаси) са Едно (Божество). Във венчанието двамата стават едно, а в църквата многото са едно. Църквата е в мистичен брак с Жениха, Невестата вече живее във вечно общение с Новия Адам.
– Защо Спасителят нарича вечния живот познаване на Бога т.е. можем ли да мислим за вечния живот не просто като вечно пребиваване и „живеене“ без смърт и без край, но като вечно общение с и в Бога?
– Господ Иисус Христос казва: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3). Дарът с който се сподобиха разслабения, самарянката, слепородения е всъщност – познание за Бога. Със същия дар се сподобяваме и ние в тайнството на Църквата – отварянето на духовните очи и провиждане на Бога. Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа (Йоан 17:3). Отец може да бъде познат само в и чрез Сина, а достъп до Сина имаме само в и чрез Светия Дух.
Явих Твоето име на човеците (Йоан 17:6) – Христос е Този, който откроява Отца, открива Го, понеже името назовава битие. Името на Онзи, Който е познат от Моисей в Неопалимата Къпина е: Аз съм Вечносъществуващият (Изх. 3:14). Явих Твоето – вечносъществуващо – битие на човеците, които си ми дал от света (Йоан 17:6).
Те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха (Йоан 17:6–8). Тази трансмисия, това предаване – Отец на Сина, Сина на Църквата – ни разкрива верига на тайна в историята. Между Отец и Син говорим за триадологична тайна (3), а между Сина и Църквата описваме христологична тайна (2). Предадох им ги – тези логоси – и те приеха и разбраха, че съм от Тебе излязъл, т.е. познаха, че Аз съм Един от Светата Троица и повярваха, че Ти си ме пратил (Йоан 17:8). Семената на логосите, които са предадени от Отец на Сина, са вложени в сърцата на верните чрез срещите и общението с Христос. Той е Сеячът на божественото земеделие (срв. Мат. 13:3–23), Който засява логосните семена в сърцата.
Аз за тях се моля (Йоан 17:9). Първосвещеникът Христос се моли и освещава тези, които са приели логосите на Неговото откровение и освещение и са Го прозрели като Син Божий – не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои (Йоан 17:9). Синът Божий евхаристийно отвръща на дара на Отца, принася на Отца просфората, набралите се. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях (Йоан 17:10). Чудото на вечното общение и живот се открива – Моето е Твое, а Твоето – Мое и се прославих в тях: скритата от света слава се явява на тези, които са се удостоили да Го видят и познаят като Син Божий. Затова Христос се е про-славил в тях, а те са вече в Него – но и Христос е в Отца, и Отец е в Него.
– Ако смъртта е естествена, защо човекът я преживява като нещо чуждо и може ли страхът от смъртта да бъде преодолян чрез познание или само чрез общение?
– Тайната на нашата смърт се разкрива в тайната на Христовата смърт и възкресение. Преди още Месията да предаде Себе Си на Кръстна смърт за живота на света, Той извършва това Първосвещеническо благословение и освещава църквата, посвещава Се на Църквата като Жених, облечен в червена одежда от Восор (както пеят песнопенията) – като пасхален Агнец отиващ на заколение – и в този свят момент Той се обръща към Отца: Отче, дойде часът (Йоан 17:1). При първото откриване на Сина пред учениците, при първото му чудо в Кана Галилейска, Пресветата Му Майка изрича: вино нямат (Йоан 2:3), а Той отвръща: какво имаш с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми (Йоан 2:4). Сега обаче идва часът – и виното, и водата ще бъдат излети от прободеното ребро на Новия Адам върху Невестата, сиреч Църквата (срв. Йоан 19:34). Настава часът за Жениха-Слово пасхално и духовно да се съчетае с Невестата–Църква в Своята Кръсто-Възкресна кърваво-светла червено-бяла Пасха.
Много пъти Спасителят съобщава за бъдещото настъпване на часа-кайрос. Сега обаче Той започва с – дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен (17:1–2). Христос е Единствен Ходатай–Посредник между Отца и Църквата. Той говори от една страна лице в лице със Своя Отец като Първосвещеник, Който принася Жертва – Той е Принасящият и Принасяният. От друга страна говори за Себе Си като Посредник, обърнат към народа – като такъв, който предава волята на Отца и живота, предаден Нему от Отца – всичко завещава на тях, на Своята Църква, на възлюбените. Дарът на Отца става дар на Сина за Невестата. Това е тайна на божествено общение и единство, в което се преодолява смъртта.
– Тази неделя е и неделя на светите отци на Първия вселенски събор. През 2025 година отбелязахме голяма годишнина, свързана именно с този първи събор. Защо Църквата е отредила специална неделя за спомняне на събора и имали това общо с тази наситеност на големите празници – Пасха, Възнесение и Петдесетница?
– Ние възпоменаваме онези 318 отци от Първия вселенски събор, предизобразени в паримиите на вечернята от 318–те слуги Авраамови (Бит. 14:14), събрани преди 1700 години през 325 г. в Никея, за да възвестят истината за изповедта на Светата Троица. Неделята на светите отци, която винаги се пада след Възнесение, е посветена на събирането на Църквата и свидетелството на истината в Духа за истинното богословстване – богопознание и богообщение. Догматът пази и огражда тайната на нашето спасение, тайната на двете икономии. Затова и посланието на богослужебното съдържание на Седмата неделя се фокусира от една страна върху триадологичния догмат, вероизповедта на Църквата, а от друга чрез четивото на Първосвещеническата молитва – на тайната на Домостроителството, извършено в Новата Пасха, Възнесение и Петдесетница.
С отец Сава Кокудев разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Кадър от подкаста „Духовни полета“.
